Разговорник

bg Лица   »   zh 人称

1 [едно]

Лица

Лица

1[一]

1 [Yī]

人称

rénchēng

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
аз 我我 我 我 - 我 0
w- w_ w- -- wǒ
аз и ти 我 --你 我 和 你 我 和 你 ----- 我 和 你 0
wǒ h- -ǐ w_ h_ n_ w- h- n- -------- wǒ hé nǐ
ние двамата 我--两人-俩 我_ 两___ 我- 两-/- ------- 我们 两人/俩 0
w-me- l---g ---- -iǎ w____ l____ r___ l__ w-m-n l-ǎ-g r-n- l-ǎ -------------------- wǒmen liǎng rén/ liǎ
той 他他 他 他 - 他 0
t- t_ t- -- tā
той и тя 他-和-她 他 和 她 他 和 她 ----- 他 和 她 0
t--h- tā t_ h_ t_ t- h- t- -------- tā hé tā
те двамата 他们 -人-俩 他_ 两___ 他- 两-/- ------- 他们 两人/俩 0
tā--n-li--- r--/--iǎ t____ l____ r___ l__ t-m-n l-ǎ-g r-n- l-ǎ -------------------- tāmen liǎng rén/ liǎ
мъж 男- 男_ 男- -- 男人 0
ná-r-n n_____ n-n-é- ------ nánrén
жена -人 女_ 女- -- 女人 0
n-r-n n____ n-r-n ----- nǚrén
дете -子 孩_ 孩- -- 孩子 0
h-i-i h____ h-i-i ----- háizi
семейство 一- 家庭 一_ 家_ 一- 家- ----- 一个 家庭 0
yī---ji-tíng y___ j______ y-g- j-ā-í-g ------------ yīgè jiātíng
моето семейство 我--家庭 /---家人 我_ 家_ /__ 家_ 我- 家- /-的 家- ------------ 我的 家庭 /我的 家人 0
w- de-ji-tí-g/ w- de-ji-r-n w_ d_ j_______ w_ d_ j_____ w- d- j-ā-í-g- w- d- j-ā-é- --------------------------- wǒ de jiātíng/ wǒ de jiārén
Моето семейство е тук. 我的-家庭---这里-。 我_ 家_ 在 这_ 。 我- 家- 在 这- 。 ------------ 我的 家庭 在 这里 。 0
wǒ -- j-ā---g -à--z--lǐ. w_ d_ j______ z__ z_____ w- d- j-ā-í-g z-i z-è-ǐ- ------------------------ wǒ de jiātíng zài zhèlǐ.
Аз съм тук. 我 在-这- 。 我 在 这_ 。 我 在 这- 。 -------- 我 在 这里 。 0
W- -ài--hèl-. W_ z__ z_____ W- z-i z-è-ǐ- ------------- Wǒ zài zhèlǐ.
Ти си тук. 你-- 这--。 你 在 这_ 。 你 在 这- 。 -------- 你 在 这里 。 0
Nǐ --- ----ǐ. N_ z__ z_____ N- z-i z-è-ǐ- ------------- Nǐ zài zhèlǐ.
Той е тук и тя е тук. 他-在 ---- - 在-这- 。 他 在 这_ 和 她 在 这_ 。 他 在 这- 和 她 在 这- 。 ----------------- 他 在 这里 和 她 在 这里 。 0
Tā--ài --èl- h--tā z-i--hèl-. T_ z__ z____ h_ t_ z__ z_____ T- z-i z-è-ǐ h- t- z-i z-è-ǐ- ----------------------------- Tā zài zhèlǐ hé tā zài zhèlǐ.
Ние сме тук. 我们 --这里-。 我_ 在 这_ 。 我- 在 这- 。 --------- 我们 在 这里 。 0
W--en -ài -hèlǐ. W____ z__ z_____ W-m-n z-i z-è-ǐ- ---------------- Wǒmen zài zhèlǐ.
Вие сте тук. 你们-在 这里-。 你_ 在 这_ 。 你- 在 这- 。 --------- 你们 在 这里 。 0
N-men--à-------. N____ z__ z_____ N-m-n z-i z-è-ǐ- ---------------- Nǐmen zài zhèlǐ.
Те всички са тук. 他们-都 ---- 。 他_ 都 在 这_ 。 他- 都 在 这- 。 ----------- 他们 都 在 这里 。 0
Tā-en d-- zà- -h-lǐ. T____ d__ z__ z_____ T-m-n d-u z-i z-è-ǐ- -------------------- Tāmen dōu zài zhèlǐ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!