Разговорник

bg Семейство   »   hy ընտանիք

2 [две]

Семейство

Семейство

2 [երկու]

2 [yerku]

ընտանիք

yntanik’

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
дядо պ-պ պ__ պ-պ --- պապ 0
pap p__ p-p --- pap
баба տ-տ տ__ տ-տ --- տատ 0
t-t t__ t-t --- tat
той и тя նա ---ա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
na -ev na n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
баща հ-յր հ___ հ-յ- ---- հայր 0
ha-r h___ h-y- ---- hayr
майка մա-ր մ___ մ-յ- ---- մայր 0
m-yr m___ m-y- ---- mayr
той и тя ն-----ա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
n--y-- -a n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
син ո--ի ո___ ո-դ- ---- որդի 0
v--di v____ v-r-i ----- vordi
дъщеря դ---տր դ_____ դ-ւ-տ- ------ դուստր 0
d--tr d____ d-s-r ----- dustr
той и тя ն- և--ա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
n--y-- na n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
брат ե-բ--ր ե_____ ե-բ-յ- ------ եղբայր 0
y--h-a-r y_______ y-g-b-y- -------- yeghbayr
сестра ք-ւ-ր ք____ ք-ւ-ր ----- քույր 0
k’--r k____ k-u-r ----- k’uyr
той и тя նա----ա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
n----v--a n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
вуйчо / чичо h----բ-յր/--ռի h_____________ h-ր-ղ-ա-ր-ք-ռ- -------------- hորեղբայր/քեռի 0
h-reg----r/----rri h_________________ h-r-g-b-y-/-’-e-r- ------------------ horeghbayr/k’yerri
леля / вуйна մ-րա--ւյր/-որ----յր մ__________________ մ-ր-ք-ւ-ր-հ-ր-ք-ւ-ր ------------------- մորաքույր/հորաքույր 0
m-ra-’--r/-or---u-r m__________________ m-r-k-u-r-h-r-k-u-r ------------------- morak’uyr/horak’uyr
той и тя ն- և-նա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
na --- -a n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
Ние сме семейство. Մ-նք -ի---տանիք--ն-: Մ___ մ_ ը______ ե___ Մ-ն- մ- ը-տ-ն-ք ե-ք- -------------------- Մենք մի ընտանիք ենք: 0
M--k’--------nik--ye-k’ M____ m_ y_______ y____ M-n-’ m- y-t-n-k- y-n-’ ----------------------- Menk’ mi yntanik’ yenk’
Семейството ни не е малко. Ը--անիքը փո-ր չ-: Ը_______ փ___ չ__ Ը-տ-ն-ք- փ-ք- չ-: ----------------- Ընտանիքը փոքր չէ: 0
Y--a--k’y--’vo-’r-ch’e Y________ p______ c___ Y-t-n-k-y p-v-k-r c-’- ---------------------- Yntanik’y p’vok’r ch’e
Семейството ни е голямо. Ը-տան--ը-մե--է: Ը_______ մ__ է_ Ը-տ-ն-ք- մ-ծ է- --------------- Ընտանիքը մեծ է: 0
Yn--n-k’y me-s e Y________ m___ e Y-t-n-k-y m-t- e ---------------- Yntanik’y mets e

Всички ли говорим африкански?

Не всички сме били в Африка. Възможно е, обаче, всички езици някога да са били там! Много учени са убедени в това. По тяхно мнение, произходът на всички езици се намира в Африка. Откъдето те са се разпространили и в останалите части на света. Понастоящем има над 6000 различни езика. Но всички те вероятно имат общи африкански корени. Изследователите са сравнявали фонемите на различни езици. Фонемите са най-малките смислоразличителни единици в думата. Промяната на една фонема може да промени значението на цялата дума. Един пример от английски език може да илюстрира това. На английски език думите dip (топя) и tip (бакшиш) описват две съвсем различни неща. Така че в английския език /d/ и /t/ са две съвсем различни фонеми. Това фонетично разнообразие е най-голямо в африканските езици. Но то рязко намалява с отдалечаването от Африка. И именно тук изследователите виждат доказателство за своята теория. Народите, които се разселват стават по-хомогенни. Във външните краища на техните територии генетичното разнообразие намалява. Това се дължи на факта, че броят на "заселниците" също намалява. Колкото по-малък е броят на мигриращите гени, толкова по-хомогенно става населението. Намалява и броят на възможните генетични комбинации. В резултат на това, членовете на един мигрирал народ стават подобни един на друг. Учените наричат това "ефект на основателя". Когато напуснали Африка, хората взели и своя език със себе си. Но по-малкият брой преселници взели и по-малък брой фонеми. Ето как с времето отделните езици станали все по-хомогенни. Вече е почти доказано, че видът Хомо Сапиенс е произлязъл от Африка. В очакване сме да разберем дали същото се отнася и за неговия език…
Знаете ли, че?
Арабският език е един от най-важните езици в света. Над 300 милиона души в повече от 20 страни говорят арабски. Този афро-азиатски език е възникнал преди много хилядолетия. Говорим първо само на Арабския полуостров, по-късно той се е разпространил широко. Говоримият арабски се различава много от книжовния език. Съществуват и много различни арабски диалекти. Хора от различни региони често въобще не могат да се разбират. Класическият книжовен арабски език днес почти не се говори. Той се среща основно в писмената реч. В последните години интересът към арабския значително нарасна. Много хора намират арабското писмо за впечатляващо. Пише се отдясно наляво. Който иска да изучава арабски, следва да спазва определена последователност. Първо произношението, след това граматиката, после азбуката. Който се придържа към това, със сигурност ще се забавлява, докато учи.