Разговорник

bg Запознанство   »   he ‫היכרות‬

3 [три]

Запознанство

Запознанство

‫3 [שלוש]‬

3 [shalosh]

‫היכרות‬

heykerut

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! ‫--ום!‬ ‫______ ‫-ל-ם-‬ ------- ‫שלום!‬ 0
sha-o-! s______ s-a-o-! ------- shalom!
Добър ден! ‫שלום!‬ ‫______ ‫-ל-ם-‬ ------- ‫שלום!‬ 0
s-al-m! s______ s-a-o-! ------- shalom!
Как си? ‫מ----מ--‬ ‫__ נ_____ ‫-ה נ-מ-?- ---------- ‫מה נשמע?‬ 0
ma----shma? m__ n______ m-h n-s-m-? ----------- mah nishma?
От Европа ли сте? ‫את-/ ה ---ר-פה?‬ ‫__ / ה מ________ ‫-ת / ה מ-י-ו-ה-‬ ----------------- ‫את / ה מאירופה?‬ 0
a-a--at---'-----pa-? a______ m___________ a-a-/-t m-'-y-r-p-h- -------------------- atah/at me'eyuropah?
От Америка ли сте? ‫את --- --מר-קה-‬ ‫__ / ה מ________ ‫-ת / ה מ-מ-י-ה-‬ ----------------- ‫את / ה מאמריקה?‬ 0
at-h--- m-'am--iq--? a______ m___________ a-a-/-t m-'-m-r-q-h- -------------------- atah/at me'ameriqah?
От Азия ли сте? ‫א- --ה ---יה-‬ ‫__ / ה מ______ ‫-ת / ה מ-ס-ה-‬ --------------- ‫את / ה מאסיה?‬ 0
atah--- me'-si-h? a______ m________ a-a-/-t m-'-s-a-? ----------------- atah/at me'asiah?
В кой хотел сте отседнали? ‫ב--זה -ל-ן ---- - -ת-ור- - --‬ ‫_____ מ___ א_ / ה מ_____ / ת__ ‫-א-ז- מ-ו- א- / ה מ-ג-ר- / ת-‬ ------------------------------- ‫באיזה מלון את / ה מתגורר / ת?‬ 0
v---yzeh---l------- mitg--er? v_______ m____ a___ m________ v-'-y-e- m-l-n a-a- m-t-o-e-? ----------------------------- ve'eyzeh malon atah mitgorer?
Колко дълго сте тук? ‫--- -מן את-/ --כ-ר כאן-‬ ‫___ ז__ א_ / ה כ__ כ____ ‫-מ- ז-ן א- / ה כ-ר כ-ן-‬ ------------------------- ‫כמה זמן את / ה כבר כאן?‬ 0
ka--- -man at---ah---a--k-'-? k____ z___ a______ k___ k____ k-m-h z-a- a-/-t-h k-a- k-'-? ----------------------------- kamah zman at/atah kvar ka'n?
Колко време ще останете? ‫--ה-זמן-ת-ש-ר?‬ ‫___ ז__ ת______ ‫-מ- ז-ן ת-ש-ר-‬ ---------------- ‫כמה זמן תישאר?‬ 0
k---h-z-a---is-'e-? k____ z___ t_______ k-m-h z-a- t-s-'-r- ------------------- kamah zman tiss'er?
Харесва ли Ви тук? ‫-א- המקו- מ--א-חן-ב--נ----/--ע-נ--ך?‬ ‫___ ה____ מ___ ח_ ב______ / ב________ ‫-א- ה-ק-ם מ-צ- ח- ב-י-י-? / ב-י-י-ך-‬ -------------------------------------- ‫האם המקום מוצא חן בעיניך? / בעינייך?‬ 0
h-'im ha-a--m-m--s--x-- b-'-n-yk-a?/---e--a---? h____ h______ m____ x__ b______________________ h-'-m h-m-q-m m-t-e x-n b-'-n-y-h-?-b-'-y-a-k-? ----------------------------------------------- ha'im hamaqom motse xen be'ineykha?/be'eynaikh?
Вие на почивка ли сте тук? ‫--ם-את---ה -חו-ש-?‬ ‫___ א_ / ה ב_______ ‫-א- א- / ה ב-ו-ש-?- -------------------- ‫האם את / ה בחופשה?‬ 0
ha-i- a-a---t-----f-h--? h____ a______ b_________ h-'-m a-a-/-t b-x-f-h-h- ------------------------ ha'im atah/at bexofshah?
Елате ми на гости! ‫ב-א-- - ל--ר א-ת--‬ ‫___ / י ל___ א_____ ‫-ו- / י ל-ק- א-ת-!- -------------------- ‫בוא / י לבקר אותי!‬ 0
b-/-o-y--'--q------! b______ l______ o___ b-/-o-y l-v-q-r o-i- -------------------- bo/bo'y l'vaqer oti!
Ето адреса ми. ‫ז- ---ו---ש---‬ ‫__ ה_____ ש____ ‫-ו ה-ת-ב- ש-י-‬ ---------------- ‫זו הכתובת שלי.‬ 0
z-------v-- s----. z_ h_______ s_____ z- h-k-o-e- s-e-i- ------------------ zu haktovet sseli.
Ще се видим ли утре? ‫נת-א- -חר-‬ ‫_____ מ____ ‫-ת-א- מ-ר-‬ ------------ ‫נתראה מחר?‬ 0
n-t----h-m-xa-? n_______ m_____ n-t-a-e- m-x-r- --------------- nitra'eh maxar?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. ‫--י -צ-ער / -------י -ו-ני-ת א-ר-ת-‬ ‫___ מ____ / ת_ י_ ל_ ת______ א______ ‫-נ- מ-ט-ר / ת- י- ל- ת-כ-י-ת א-ר-ת-‬ ------------------------------------- ‫אני מצטער / ת, יש לי תוכניות אחרות.‬ 0
ani --t-ta--r/mit-ta-er----yesh -- t-k--i-- -xer--. a__ m_____________________ y___ l_ t_______ a______ a-i m-t-t-'-r-m-t-t-'-r-t- y-s- l- t-k-n-o- a-e-o-. --------------------------------------------------- ani mitsta'er/mitsta'eret, yesh li tokhniot axerot.
Чао! ‫שלו-.‬ ‫______ ‫-ל-ם-‬ ------- ‫שלום.‬ 0
s--l--. s______ s-a-o-. ------- shalom.
Довиждане! ‫--------‬ ‫_________ ‫-ה-ר-ו-.- ---------- ‫להתראות.‬ 0
l-hi-ra-ot. l__________ l-h-t-a-o-. ----------- lehitra'ot.
До скоро! ‫נ-רא----רוב!‬ ‫_____ ב______ ‫-ת-א- ב-ר-ב-‬ -------------- ‫נתראה בקרוב!‬ 0
n----'---b-qar-v! n_______ b_______ n-t-a-e- b-q-r-v- ----------------- nitra'eh beqarov!

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!