Разговорник

bg Четене и писане   »   be Чытаць і пісаць

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шэсць]

6 [shests’]

Чытаць і пісаць

Chytats’ і pіsats’

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Аз чета. Я--ы-аю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я чытаю. 0
C--ta-s--- p-s--s’ C_______ і p______ C-y-a-s- і p-s-t-’ ------------------ Chytats’ і pіsats’
Аз чета една буква. Я--ыта- л--ар-. Я ч____ л______ Я ч-т-ю л-т-р-. --------------- Я чытаю літару. 0
Ch-ta--’ ---і---s’ C_______ і p______ C-y-a-s- і p-s-t-’ ------------------ Chytats’ і pіsats’
Аз чета една дума. Я чыт----лов-. Я ч____ с_____ Я ч-т-ю с-о-а- -------------- Я чытаю слова. 0
Ya----ta--. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- Ya chytayu.
Аз чета едно изречение. Я---т-ю----з. Я ч____ с____ Я ч-т-ю с-а-. ------------- Я чытаю сказ. 0
Y- chytay-. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- Ya chytayu.
Аз чета едно писмо. Я-чыт-ю лі--. Я ч____ л____ Я ч-т-ю л-с-. ------------- Я чытаю ліст. 0
Ya -h-ta-u. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- Ya chytayu.
Аз чета една книга. Я--ытаю к-ігу. Я ч____ к_____ Я ч-т-ю к-і-у- -------------- Я чытаю кнігу. 0
Y----y---u l--a-u. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ Ya chytayu lіtaru.
Аз чета. Я чыт-ю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я чытаю. 0
Y- --y-ay- ---ar-. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ Ya chytayu lіtaru.
Ти четеш. Ты--ы-а-ш. Т_ ч______ Т- ч-т-е-. ---------- Ты чытаеш. 0
Ya-ch----- -і--r-. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ Ya chytayu lіtaru.
Той чете. Ён --тае. Ё_ ч_____ Ё- ч-т-е- --------- Ён чытае. 0
Y---hytayu---o-a. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-a- ----------------- Ya chytayu slova.
Аз пиша. Я-п---. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пішу. 0
Ya ch---y--s-o-a. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-a- ----------------- Ya chytayu slova.
Аз пиша една буква. Я -ішу ---а--. Я п___ л______ Я п-ш- л-т-р-. -------------- Я пішу літару. 0
Y---h--ay--slo-a. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-a- ----------------- Ya chytayu slova.
Аз пиша една дума. Я пі-у---о-а. Я п___ с_____ Я п-ш- с-о-а- ------------- Я пішу слова. 0
Ya-------- s---. Y_ c______ s____ Y- c-y-a-u s-a-. ---------------- Ya chytayu skaz.
Аз пиша едно изречение. Я пішу--к--. Я п___ с____ Я п-ш- с-а-. ------------ Я пішу сказ. 0
Y- ---t----s--z. Y_ c______ s____ Y- c-y-a-u s-a-. ---------------- Ya chytayu skaz.
Аз пиша едно писмо. Я---шу ліст. Я п___ л____ Я п-ш- л-с-. ------------ Я пішу ліст. 0
Y- -h------s---. Y_ c______ s____ Y- c-y-a-u s-a-. ---------------- Ya chytayu skaz.
Аз пиша една книга. Я--іш- к-ігу. Я п___ к_____ Я п-ш- к-і-у- ------------- Я пішу кнігу. 0
Y---h---yu -іst. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- Ya chytayu lіst.
Аз пиша. Я-пі-у. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пішу. 0
Ya-c----y----st. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- Ya chytayu lіst.
Ти пишеш. Ты пі-а-. Т_ п_____ Т- п-ш-ш- --------- Ты пішаш. 0
Y--ch-tay--lіst. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- Ya chytayu lіst.
Той пише. Ён--іш-. Ё_ п____ Ё- п-ш-. -------- Ён піша. 0
Y---h--ayu -n---. Y_ c______ k_____ Y- c-y-a-u k-і-u- ----------------- Ya chytayu knіgu.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!