Разговорник

bg Четене и писане   »   mr वाचणे आणि लिहिणे

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

६ [सहा]

6 [Sahā]

वाचणे आणि लिहिणे

vācaṇē āṇi lihiṇē

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Аз чета. मी---चत आहे. मी वा__ आ__ म- व-च- आ-े- ------------ मी वाचत आहे. 0
v-caṇ--āṇ- -i-iṇē v_____ ā__ l_____ v-c-ṇ- ā-i l-h-ṇ- ----------------- vācaṇē āṇi lihiṇē
Аз чета една буква. मी--क मुळा-------चत आहे. मी ए_ मु____ वा__ आ__ म- ए- म-ळ-क-ष- व-च- आ-े- ------------------------ मी एक मुळाक्षर वाचत आहे. 0
vāca-ē āṇ--lihiṇē v_____ ā__ l_____ v-c-ṇ- ā-i l-h-ṇ- ----------------- vācaṇē āṇi lihiṇē
Аз чета една дума. म- ए--शब्द-व--- -हे. मी ए_ श__ वा__ आ__ म- ए- श-्- व-च- आ-े- -------------------- मी एक शब्द वाचत आहे. 0
m- ---ata----. m_ v_____ ā___ m- v-c-t- ā-ē- -------------- mī vācata āhē.
Аз чета едно изречение. मी एक---क्य----त--हे. मी ए_ वा__ वा__ आ__ म- ए- व-क-य व-च- आ-े- --------------------- मी एक वाक्य वाचत आहे. 0
m--vāc-ta ---. m_ v_____ ā___ m- v-c-t- ā-ē- -------------- mī vācata āhē.
Аз чета едно писмо. म- एक --्र -ा-त --े. मी ए_ प__ वा__ आ__ म- ए- प-्- व-च- आ-े- -------------------- मी एक पत्र वाचत आहे. 0
m--vācat- ā-ē. m_ v_____ ā___ m- v-c-t- ā-ē- -------------- mī vācata āhē.
Аз чета една книга. मी--- -ुस-त--वाचत -ह-. मी ए_ पु___ वा__ आ__ म- ए- प-स-त- व-च- आ-े- ---------------------- मी एक पुस्तक वाचत आहे. 0
Mī -ka-m-ḷ--ṣ--- vā--ta ---. M_ ē__ m________ v_____ ā___ M- ē-a m-ḷ-k-a-a v-c-t- ā-ē- ---------------------------- Mī ēka muḷākṣara vācata āhē.
Аз чета. मी --चत आहे. मी वा__ आ__ म- व-च- आ-े- ------------ मी वाचत आहे. 0
M- ēka--u-āk-a-a v---ta-ā-ē. M_ ē__ m________ v_____ ā___ M- ē-a m-ḷ-k-a-a v-c-t- ā-ē- ---------------------------- Mī ēka muḷākṣara vācata āhē.
Ти четеш. तू वा-- आहेस. तू वा__ आ___ त- व-च- आ-े-. ------------- तू वाचत आहेस. 0
M--ē---m---kṣ--a vā-a-a--hē. M_ ē__ m________ v_____ ā___ M- ē-a m-ḷ-k-a-a v-c-t- ā-ē- ---------------------------- Mī ēka muḷākṣara vācata āhē.
Той чете. त- -ाचत---े. तो वा__ आ__ त- व-च- आ-े- ------------ तो वाचत आहे. 0
M- ēk- -------ā---- āhē. M_ ē__ ś____ v_____ ā___ M- ē-a ś-b-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka śabda vācata āhē.
Аз пиша. मी-लिहि- -हे. मी लि__ आ__ म- ल-ह-त आ-े- ------------- मी लिहित आहे. 0
Mī ē-a-śa-da vācata āhē. M_ ē__ ś____ v_____ ā___ M- ē-a ś-b-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka śabda vācata āhē.
Аз пиша една буква. मी -क म-ळ-क्षर ल-------े. मी ए_ मु____ लि__ आ__ म- ए- म-ळ-क-ष- ल-ह-त आ-े- ------------------------- मी एक मुळाक्षर लिहित आहे. 0
Mī ē-- --bd- -ā-ata-ā-ē. M_ ē__ ś____ v_____ ā___ M- ē-a ś-b-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka śabda vācata āhē.
Аз пиша една дума. म--ए- -ब्द-लि--- ---. मी ए_ श__ लि__ आ__ म- ए- श-्- ल-ह-त आ-े- --------------------- मी एक शब्द लिहित आहे. 0
M- ēk--v--ya v-ca-a-āhē. M_ ē__ v____ v_____ ā___ M- ē-a v-k-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka vākya vācata āhē.
Аз пиша едно изречение. मी -क--ाक---लिहित -ह-. मी ए_ वा__ लि__ आ__ म- ए- व-क-य ल-ह-त आ-े- ---------------------- मी एक वाक्य लिहित आहे. 0
M- ēk- -āky--vā--t- ---. M_ ē__ v____ v_____ ā___ M- ē-a v-k-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka vākya vācata āhē.
Аз пиша едно писмо. म- एक पत्र--ि-----हे. मी ए_ प__ लि__ आ__ म- ए- प-्- ल-ह-त आ-े- --------------------- मी एक पत्र लिहित आहे. 0
M----- --ky- -ācat---h-. M_ ē__ v____ v_____ ā___ M- ē-a v-k-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka vākya vācata āhē.
Аз пиша една книга. म- एक -ु-्त- लि-ित--हे. मी ए_ पु___ लि__ आ__ म- ए- प-स-त- ल-ह-त आ-े- ----------------------- मी एक पुस्तक लिहित आहे. 0
M--ēk--pat-a--āc-t- ā-ē. M_ ē__ p____ v_____ ā___ M- ē-a p-t-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka patra vācata āhē.
Аз пиша. मी-ल--ित आह-. मी लि__ आ__ म- ल-ह-त आ-े- ------------- मी लिहित आहे. 0
M---k--p-tra v-ca---ā-ē. M_ ē__ p____ v_____ ā___ M- ē-a p-t-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka patra vācata āhē.
Ти пишеш. तू ----त --े-. तू लि__ आ___ त- ल-ह-त आ-े-. -------------- तू लिहित आहेस. 0
Mī ē------r--vāca------. M_ ē__ p____ v_____ ā___ M- ē-a p-t-a v-c-t- ā-ē- ------------------------ Mī ēka patra vācata āhē.
Той пише. तो ल-ह-- -ह-. तो लि__ आ__ त- ल-ह-त आ-े- ------------- तो लिहित आहे. 0
M- ē-a-pust--a--āc-----hē. M_ ē__ p______ v_____ ā___ M- ē-a p-s-a-a v-c-t- ā-ē- -------------------------- Mī ēka pustaka vācata āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!