Разговорник

bg Числата   »   am ቁጥሮች

7 [седем]

Числата

Числата

7 [ሰባት]

7 [ሰባት]

ቁጥሮች

k’ut’irochi

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Аз броя: እ-----ራለው፦ እ_ እ______ እ- እ-ጥ-ለ-፦ ---------- እኔ እቆጥራለው፦ 0
inē---’--’i---ew--- i__ i______________ i-ē i-’-t-i-a-e-i-- ------------------- inē ik’ot’iralewi:-
едно, две, три አንድ--ሁ-ት--ሶ-ት አ___ ሁ__ ፤___ አ-ድ- ሁ-ት ፤-ስ- ------------- አንድ፤ ሁለት ፤ሶስት 0
ā-i--------t- -s-siti ā_____ h_____ ;______ ā-i-i- h-l-t- ;-o-i-i --------------------- ānidi; huleti ;sositi
Аз броя до три. እ-ከ---- -ጠ--። እ__ ሶ__ ቆ____ እ-ከ ሶ-ት ቆ-ር-። ------------- እስከ ሶስት ቆጠርኩ። 0
is--e-sos-ti-k-----ri--. i____ s_____ k__________ i-i-e s-s-t- k-o-’-r-k-. ------------------------ isike sositi k’ot’eriku.
Аз продължавам да броя: እኔ----ሪ--ቆ-ራለ-፦ እ_ ተ___ እ______ እ- ተ-ማ- እ-ጥ-ለ-፦ --------------- እኔ ተጨማሪ እቆጥራለው፦ 0
i-ē--ec-’-ma-ī-i-’ot’-ra-e--:- i__ t_________ i______________ i-ē t-c-’-m-r- i-’-t-i-a-e-i-- ------------------------------ inē tech’emarī ik’ot’iralewi:-
четири, пет, шест, አራት-፤----ት-፤ --ስት አ__ ፤ አ___ ፤ ስ___ አ-ት ፤ አ-ስ- ፤ ስ-ስ- ----------------- አራት ፤ አምስት ፤ ስድስት 0
ār----- --i-it- - --di-iti ā____ ; ā______ ; s_______ ā-a-i ; ā-i-i-i ; s-d-s-t- -------------------------- ārati ; āmisiti ; sidisiti
седем, осем, девет ሰባ--፤---ንት-- --ኝ ሰ__ ፤ ስ___ ፤ ዘ__ ሰ-ት ፤ ስ-ን- ፤ ዘ-ኝ ---------------- ሰባት ፤ ስምንት ፤ ዘጠኝ 0
seba---- si-in-ti ; z---e--i s_____ ; s_______ ; z_______ s-b-t- ; s-m-n-t- ; z-t-e-y- ---------------------------- sebati ; siminiti ; zet’enyi
Аз броя. እኔ-እ----ው። እ_ እ______ እ- እ-ጥ-ለ-። ---------- እኔ እቆጥራለው። 0
in---k’----r-l-w-. i__ i_____________ i-ē i-’-t-i-a-e-i- ------------------ inē ik’ot’iralewi.
Ти броиш. አ------ቆጥራ----ያ--። አ____ ት___________ አ-ተ-ቺ ት-ጥ-ለ-/-ያ-ሽ- ------------------ አንተ/ቺ ትቆጥራለህ/ሪያለሽ። 0
āni-----ī tik’o-’ira--h--rīyal-s-i. ā________ t________________________ ā-i-e-c-ī t-k-o-’-r-l-h-/-ī-a-e-h-. ----------------------------------- ānite/chī tik’ot’iralehi/rīyaleshi.
Той брои. እ- -----። እ_ ይ_____ እ- ይ-ጥ-ል- --------- እሱ ይቆጥራል። 0
isu--ik’--’i--li. i__ y____________ i-u y-k-o-’-r-l-. ----------------- isu yik’ot’irali.
Едно. Първи. አንድ –-አን-ኛ አ__ – አ___ አ-ድ – አ-ደ- ---------- አንድ – አንደኛ 0
āni-i –-ān---n-a ā____ – ā_______ ā-i-i – ā-i-e-y- ---------------- ānidi – ānidenya
Две. Втори. ሁለት - ---ኛ ሁ__ – ሁ___ ሁ-ት – ሁ-ተ- ---------- ሁለት – ሁለተኛ 0
h-l-t--– h--ete--a h_____ – h________ h-l-t- – h-l-t-n-a ------------------ huleti – huletenya
Три. Трети. ሶ-ት-– -ስ-ኛ ሶ__ – ሶ___ ሶ-ት – ሶ-ተ- ---------- ሶስት – ሶስተኛ 0
s-si---- s----en-a s_____ – s________ s-s-t- – s-s-t-n-a ------------------ sositi – sositenya
Четири. Четвърти. አራ- –----ኛ አ__ – አ___ አ-ት – አ-ተ- ---------- አራት – አራተኛ 0
ā-a-i – -r-te--a ā____ – ā_______ ā-a-i – ā-a-e-y- ---------------- ārati – āratenya
Пет. Пети. አምስ- - ---ተኛ አ___ – አ____ አ-ስ- – አ-ስ-ኛ ------------ አምስት – አምስተኛ 0
ām-s-t- –---i-it-n-a ā______ – ā_________ ā-i-i-i – ā-i-i-e-y- -------------------- āmisiti – āmisitenya
Шест. Шести. ስ--ት –--ድስተኛ ስ___ – ስ____ ስ-ስ- – ስ-ስ-ኛ ------------ ስድስት – ስድስተኛ 0
sidisiti-- -i-i-iten-a s_______ – s__________ s-d-s-t- – s-d-s-t-n-a ---------------------- sidisiti – sidisitenya
Седем. Седми. ስባት –-ስ--ኛ ስ__ – ስ___ ስ-ት – ስ-ተ- ---------- ስባት – ስባተኛ 0
s-ba-- - si--t--ya s_____ – s________ s-b-t- – s-b-t-n-a ------------------ sibati – sibatenya
Осем. Осми. ስምን- --ስም--ኛ ስ___ – ስ____ ስ-ን- – ስ-ን-ኛ ------------ ስምንት – ስምንተኛ 0
s-----t- --siminit---a s_______ – s__________ s-m-n-t- – s-m-n-t-n-a ---------------------- siminiti – siminitenya
Девет. Девети. ዘጠ- - -ጠነኛ ዘ__ – ዘ___ ዘ-ኝ – ዘ-ነ- ---------- ዘጠኝ – ዘጠነኛ 0
z---enyi-- --t’en-nya z_______ – z_________ z-t-e-y- – z-t-e-e-y- --------------------- zet’enyi – zet’enenya

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...