Разговорник

bg Числата   »   he ‫מספרים‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [שבע]‬

7 [sheva]

‫מספרים‬

misparim

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Аз броя: ‫-נ--סופר / -׃‬ ‫___ ס___ / ת__ ‫-נ- ס-פ- / ת-‬ --------------- ‫אני סופר / ת׃‬ 0
a----ofe--s-feret: a__ s_____________ a-i s-f-r-s-f-r-t- ------------------ ani sofer/soferet:
едно, две, три ‫--ת- שת-ם- ----‬ ‫____ ש____ ש____ ‫-ח-, ש-י-, ש-ו-‬ ----------------- ‫אחת, שתים, שלוש‬ 0
a-at- sht---- -halo-h a____ s______ s______ a-a-, s-t-i-, s-a-o-h --------------------- axat, shtaim, shalosh
Аз броя до три. ‫-נ--סו-ר --ת--ד שלו--‬ ‫___ ס___ / ת ע_ ש_____ ‫-נ- ס-פ- / ת ע- ש-ו-.- ----------------------- ‫אני סופר / ת עד שלוש.‬ 0
an- s--er/so--re- a--shalo--. a__ s____________ a_ s_______ a-i s-f-r-s-f-r-t a- s-a-o-h- ----------------------------- ani sofer/soferet ad shalosh.
Аз продължавам да броя: ‫אנ- ----- --ה -ספור-‬ ‫___ מ____ / ה ל______ ‫-נ- מ-ש-ך / ה ל-פ-ר-‬ ---------------------- ‫אני ממשיך / ה לספור׃‬ 0
a-i m--shi-h/--ms------ ----o-: a__ m__________________ l______ a-i m-m-h-k-/-a-s-i-h-h l-s-o-: ------------------------------- ani mamshikh/mamshikhah lispor:
четири, пет, шест, ‫-ר--, -מ-,-ש-, ‫_____ ח___ ש__ ‫-ר-ע- ח-ש- ש-, --------------- ‫ארבע, חמש, שש, 0
a-b-, x---sh----e-h a____ x______ s____ a-b-, x-m-s-, s-e-h ------------------- arba, xamesh, shesh
седем, осем, девет ‫-ב---שמ---,--ש-‬ ‫____ ש_____ ת___ ‫-ב-, ש-ו-ה- ת-ע- ----------------- ‫שבע, שמונה, תשע‬ 0
s-eva- -hm--e-,---sha s_____ s_______ t____ s-e-a- s-m-n-h- t-s-a --------------------- sheva, shmoneh, tesha
Аз броя. ‫-נ- -ו-ר---ת-‬ ‫___ ס___ / ת__ ‫-נ- ס-פ- / ת-‬ --------------- ‫אני סופר / ת.‬ 0
an- s-fe------ret. a__ s_____________ a-i s-f-r-s-f-r-t- ------------------ ani sofer/soferet.
Ти броиш. ‫את /---סופר - --‬ ‫__ / ה ס___ / ת__ ‫-ת / ה ס-פ- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה סופר / ת.‬ 0
atah--t --fe-/sofe-et. a______ s_____________ a-a-/-t s-f-r-s-f-r-t- ---------------------- atah/at sofer/soferet.
Той брои. ‫--- ---ר.‬ ‫___ ס_____ ‫-ו- ס-פ-.- ----------- ‫הוא סופר.‬ 0
h----f--. h_ s_____ h- s-f-r- --------- hu sofer.
Едно. Първи. ‫-ח-.-ה---ון.‬ ‫____ ה_______ ‫-ח-. ה-א-ו-.- -------------- ‫אחת. הראשון.‬ 0
a--t.-ha-i---on. a____ h_________ a-a-. h-r-'-h-n- ---------------- axat. hari'shon.
Две. Втори. ‫ש-י--.--ש---‬ ‫______ ה_____ ‫-ת-י-. ה-נ-.- -------------- ‫שתיים. השני.‬ 0
s-t-im. --shen-. s______ h_______ s-t-i-. h-s-e-i- ---------------- shtaim. hasheni.
Три. Трети. ‫ש-ו-.--של---.‬ ‫_____ ה_______ ‫-ל-ש- ה-ל-ש-.- --------------- ‫שלוש. השלישי.‬ 0
shalo-h---ashl-shi. s_______ h_________ s-a-o-h- h-s-l-s-i- ------------------- shalosh. hashlishi.
Четири. Четвърти. ‫----- הר--עי.‬ ‫_____ ה_______ ‫-ר-ע- ה-ב-ע-.- --------------- ‫ארבע. הרביעי.‬ 0
ar-a.-h-re----. a____ h________ a-b-. h-r-v-'-. --------------- arba. harevi'i.
Пет. Пети. ‫-מ-. החמ--י-‬ ‫____ ה_______ ‫-מ-. ה-מ-ש-.- -------------- ‫חמש. החמישי.‬ 0
x-me-h. ---am-s--. x______ h_________ x-m-s-. h-x-m-s-i- ------------------ xamesh. haxamishi.
Шест. Шести. ‫-ש. השישי-‬ ‫___ ה______ ‫-ש- ה-י-י-‬ ------------ ‫שש. השישי.‬ 0
shesh- ha---sh-. s_____ h________ s-e-h- h-s-i-h-. ---------------- shesh. hashishi.
Седем. Седми. ‫ש-ע- -שב----‬ ‫____ ה_______ ‫-ב-. ה-ב-ע-.- -------------- ‫שבע. השביעי.‬ 0
s--v-.-ha--v--i. s_____ h________ s-e-a- h-s-v-'-. ---------------- sheva. hashvi'i.
Осем. Осми. ‫שמ-----ה-מ-נ-.‬ ‫______ ה_______ ‫-מ-נ-. ה-מ-נ-.- ---------------- ‫שמונה. השמיני.‬ 0
s-mo-e-- -a-hmini. s_______ h________ s-m-n-h- h-s-m-n-. ------------------ shmoneh. hashmini.
Девет. Девети. ‫-שע. -תש--י-‬ ‫____ ה_______ ‫-ש-. ה-ש-ע-.- -------------- ‫תשע. התשיעי.‬ 0
te-ha---ats-i'i. t_____ h________ t-s-a- h-t-h-'-. ---------------- tesha. hatshi'i.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...