Разговорник

bg Числата   »   sr Бројеви

7 [седем]

Числата

Числата

7 [седам]

7 [sedam]

Бројеви

Brojevi

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Аз броя: Ј- б-о--м: Ј_ б______ Ј- б-о-и-: ---------- Ја бројим: 0
Ja br-jim: J_ b______ J- b-o-i-: ---------- Ja brojim:
едно, две, три јед--,--ва,-три ј_____ д___ т__ ј-д-н- д-а- т-и --------------- један, два, три 0
jed--,---a,-tri j_____ d___ t__ j-d-n- d-a- t-i --------------- jedan, dva, tri
Аз броя до три. Ј- бр-ји--д- т-и. Ј_ б_____ д_ т___ Ј- б-о-и- д- т-и- ----------------- Ја бројим до три. 0
Ja-br---m ---t--. J_ b_____ d_ t___ J- b-o-i- d- t-i- ----------------- Ja brojim do tri.
Аз продължавам да броя: Ја -ро-и- ---е: Ј_ б_____ д____ Ј- б-о-и- д-љ-: --------------- Ја бројим даље: 0
Ja broj-m -alje: J_ b_____ d_____ J- b-o-i- d-l-e- ---------------- Ja brojim dalje:
четири, пет, шест, чети-и, -ет---ес-, ч______ п___ ш____ ч-т-р-, п-т- ш-с-, ------------------ четири, пет, шест, 0
če--ri- -e------t, č______ p___ š____ č-t-r-, p-t- š-s-, ------------------ četiri, pet, šest,
седем, осем, девет с---м- о--м--д---т с_____ о____ д____ с-д-м- о-а-, д-в-т ------------------ седам, осам, девет 0
se-am--osa-- d-v-t s_____ o____ d____ s-d-m- o-a-, d-v-t ------------------ sedam, osam, devet
Аз броя. Ја---ојим. Ј_ б______ Ј- б-о-и-. ---------- Ја бројим. 0
J--bro---. J_ b______ J- b-o-i-. ---------- Ja brojim.
Ти броиш. Т--бр--и-. Т_ б______ Т- б-о-и-. ---------- Ти бројиш. 0
T- ----iš. T_ b______ T- b-o-i-. ---------- Ti brojiš.
Той брои. О---рој-. О_ б_____ О- б-о-и- --------- Он броји. 0
O- b-oji. O_ b_____ O- b-o-i- --------- On broji.
Едно. Първи. Јед--. --в-. Ј_____ П____ Ј-д-н- П-в-. ------------ Један. Први. 0
Jed-----r-i. J_____ P____ J-d-n- P-v-. ------------ Jedan. Prvi.
Две. Втори. Д--- Др---. Д___ Д_____ Д-а- Д-у-и- ----------- Два. Други. 0
Dv-.-Dr--i. D___ D_____ D-a- D-u-i- ----------- Dva. Drugi.
Три. Трети. Три. Т---и. Т___ Т_____ Т-и- Т-е-и- ----------- Три. Трећи. 0
T-i--Trec-i. T___ T_____ T-i- T-e-́-. ------------ Tri. Treći.
Четири. Четвърти. Четири- -ет--т-. Ч______ Ч_______ Ч-т-р-. Ч-т-р-и- ---------------- Четири. Четврти. 0
Č-------Č--v--i. Č______ Č_______ Č-t-r-. Č-t-r-i- ---------------- Četiri. Četvrti.
Пет. Пети. П--.---ти. П___ П____ П-т- П-т-. ---------- Пет. Пети. 0
P------t-. P___ P____ P-t- P-t-. ---------- Pet. Peti.
Шест. Шести. Ш---. -ести. Ш____ Ш_____ Ш-с-. Ш-с-и- ------------ Шест. Шести. 0
Še--.--es--. Š____ Š_____ Š-s-. Š-s-i- ------------ Šest. Šesti.
Седем. Седми. Седа-. ---м-. С_____ С_____ С-д-м- С-д-и- ------------- Седам. Седми. 0
Se--m----dmi. S_____ S_____ S-d-m- S-d-i- ------------- Sedam. Sedmi.
Осем. Осми. О---- ----. О____ О____ О-а-. О-м-. ----------- Осам. Осми. 0
O---. Osm-. O____ O____ O-a-. O-m-. ----------- Osam. Osmi.
Девет. Девети. Д--е---Д--ети. Д_____ Д______ Д-в-т- Д-в-т-. -------------- Девет. Девети. 0
D--e-.-D---t-. D_____ D______ D-v-t- D-v-t-. -------------- Devet. Deveti.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...