Разговорник

bg Числата   »   ti ቁጽርታት

7 [седем]

Числата

Числата

7 [ሸውዓተ]

7 [shewi‘ate]

ቁጽርታት

k’uts’iritati

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Аз броя: ኣ--እ---፥ ኣ_ እ____ ኣ- እ-ጽ-፥ -------- ኣነ እቖጽር፥ 0
k’u-s’---t-ti k____________ k-u-s-i-i-a-i ------------- k’uts’iritati
едно, две, три ሓ-፣ ክ-ተ---ለ-ተ ሓ__ ክ___ ሰ___ ሓ-፣ ክ-ተ- ሰ-ስ- ------------- ሓደ፣ ክልተ፣ ሰለስተ 0
k--t-’ir-t--i k____________ k-u-s-i-i-a-i ------------- k’uts’iritati
Аз броя до три. ኣነ-ክ-ብ -ለ-- እ-ጽ-። ኣ_ ክ__ ሰ___ እ____ ኣ- ክ-ብ ሰ-ስ- እ-ጽ-። ----------------- ኣነ ክሳብ ሰለስተ እቖጽር። 0
an- i-̱-ots’ir-፥ a__ i__________ a-e i-̱-o-s-i-i- ---------------- ane iḵ’ots’iri፥
Аз продължавам да броя: ኣ- ቀ-- እ----የ። ኣ_ ቀ__ እ______ ኣ- ቀ-ለ እ-ጽ-’-። -------------- ኣነ ቀጺለ እቖጽር’የ። 0
an----̱--t-’ir-፥ a__ i__________ a-e i-̱-o-s-i-i- ---------------- ane iḵ’ots’iri፥
четири, пет, шест, ኣርባዕተ- ሓ-ሽተ፣ -ዱ-ተ ኣ_____ ሓ____ ሽ___ ኣ-ባ-ተ- ሓ-ሽ-፣ ሽ-ሽ- ----------------- ኣርባዕተ፣ ሓሙሽተ፣ ሽዱሽተ 0
a-----̱’ot-’---፥ a__ i__________ a-e i-̱-o-s-i-i- ---------------- ane iḵ’ots’iri፥
седем, осем, девет ሸውዓተ፣ -ሞ----ት-ዓተ ሸ____ ሸ____ ት___ ሸ-ዓ-፣ ሸ-ን-፣ ት-ዓ- ---------------- ሸውዓተ፣ ሸሞንተ፣ ትሽዓተ 0
h-ad-፣ k---t-፣---lesite ḥ____ k______ s_______ h-a-e- k-l-t-፣ s-l-s-t- ----------------------- ḥade፣ kilite፣ selesite
Аз броя. ኣነ እቖ--። ኣ_ እ____ ኣ- እ-ጽ-። -------- ኣነ እቖጽር። 0
ḥ---፣--ilit-፣-s-l---te ḥ____ k______ s_______ h-a-e- k-l-t-፣ s-l-s-t- ----------------------- ḥade፣ kilite፣ selesite
Ти броиш. ንስ- -ቖ-ር። ን__ ት____ ን-ኻ ት-ጽ-። --------- ንስኻ ትቖጽር። 0
h--d-- -i-it-- s-les--e ḥ____ k______ s_______ h-a-e- k-l-t-፣ s-l-s-t- ----------------------- ḥade፣ kilite፣ selesite
Той брои. ንሱ ይቖጽ-። ን_ ይ____ ን- ይ-ጽ-። -------- ንሱ ይቖጽር። 0
a-e ---abi---l--i---i-̱--t-’i-i። a__ k_____ s_______ i__________ a-e k-s-b- s-l-s-t- i-̱-o-s-i-i- -------------------------------- ane kisabi selesite iḵ’ots’iri።
Едно. Първи. ሓ-። ---ቀ-ማ-። ሓ__ እ_ ቀ____ ሓ-። እ- ቀ-ማ-። ------------ ሓደ። እቲ ቀዳማይ። 0
a-- k------s-les-----k-’ot-’i-i። a__ k_____ s_______ i__________ a-e k-s-b- s-l-s-t- i-̱-o-s-i-i- -------------------------------- ane kisabi selesite iḵ’ots’iri።
Две. Втори. ክ-ተ።----ካ--ይ ክ___ እ_ ካ___ ክ-ተ- እ- ካ-ኣ- ------------ ክልተ። እቲ ካልኣይ 0
a-e---sa-- --le--t--i----t--ir-። a__ k_____ s_______ i__________ a-e k-s-b- s-l-s-t- i-̱-o-s-i-i- -------------------------------- ane kisabi selesite iḵ’ots’iri።
Три. Трети. ሰ---። እ- ሳልሳይ። ሰ____ እ_ ሳ____ ሰ-ስ-። እ- ሳ-ሳ-። -------------- ሰለስተ። እቲ ሳልሳይ። 0
ane k’e-s-ī-e---̱-ot---r-’y-። a__ k________ i_____________ a-e k-e-s-ī-e i-̱-o-s-i-i-y-። ----------------------------- ane k’ets’īle iḵ’ots’iri’ye።
Четири. Четвърти. ኣ-ባዕ-- -ቲ ራብ-ይ። ኣ_____ እ_ ራ____ ኣ-ባ-ተ- እ- ራ-ዓ-። --------------- ኣርባዕተ። እቲ ራብዓይ። 0
a-- -----’ī----------’i--’-e። a__ k________ i_____________ a-e k-e-s-ī-e i-̱-o-s-i-i-y-። ----------------------------- ane k’ets’īle iḵ’ots’iri’ye።
Пет. Пети. ሓ-ሽ-። -ቲ--ም--። ሓ____ እ_ ሓ____ ሓ-ሽ-። እ- ሓ-ሻ-። -------------- ሓሙሽተ። እቲ ሓምሻይ። 0
an- -’ets’--e--k--ots-i-i-y-። a__ k________ i_____________ a-e k-e-s-ī-e i-̱-o-s-i-i-y-። ----------------------------- ane k’ets’īle iḵ’ots’iri’ye።
Шест. Шести. ሽ--ተ--እቲ ሻዱ--። ሽ____ እ_ ሻ____ ሽ-ሽ-። እ- ሻ-ሻ-። -------------- ሽዱሽተ። እቲ ሻዱሻይ። 0
ar-ba-i--------u---------idus-i-e a_________ ḥ_________ s_________ a-i-a-i-e- h-a-u-h-t-፣ s-i-u-h-t- --------------------------------- ariba‘ite፣ ḥamushite፣ shidushite
Седем. Седми. ሸ---። -ቲ--ውዓይ። ሸ____ እ_ ሻ____ ሸ-ዓ-። እ- ሻ-ዓ-። -------------- ሸውዓተ። እቲ ሻውዓይ። 0
a-iba‘--e፣-ḥam-sh-te፣ s--du--ite a_________ ḥ_________ s_________ a-i-a-i-e- h-a-u-h-t-፣ s-i-u-h-t- --------------------------------- ariba‘ite፣ ḥamushite፣ shidushite
Осем. Осми. ሸ-ንተ። -ቲ-ሻ-ና-። ሸ____ እ_ ሻ____ ሸ-ን-። እ- ሻ-ና-። -------------- ሸሞንተ። እቲ ሻምናይ። 0
ar--a‘i-e፣-ḥ-mush--e፣--h----h--e a_________ ḥ_________ s_________ a-i-a-i-e- h-a-u-h-t-፣ s-i-u-h-t- --------------------------------- ariba‘ite፣ ḥamushite፣ shidushite
Девет. Девети. ትሽ--።-እቲ----ይ። ት____ እ_ ታ____ ት-ዓ-። እ- ታ-ዓ-። -------------- ትሽዓተ። እቲ ታሽዓይ። 0
s-e--‘---፣ -h---ni-e- tis-i---e s_________ s_________ t________ s-e-i-a-e- s-e-o-i-e- t-s-i-a-e ------------------------------- shewi‘ate፣ shemonite፣ tishi‘ate

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...