Разговорник

bg Часът   »   sr Сати

8 [осем]

Часът

Часът

8 [осам]

8 [osam]

Сати

Sati

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Извинете! Извин-т-! И________ И-в-н-т-! --------- Извините! 0
Izv-n--e! I________ I-v-n-t-! --------- Izvinite!
Колко е часът, моля? М--и---ас,-ко--ко-------и? М____ В___ к_____ ј_ с____ М-л-м В-с- к-л-к- ј- с-т-? -------------------------- Молим Вас, колико је сати? 0
M-l-m V--- k-li-o-je--at-? M____ V___ k_____ j_ s____ M-l-m V-s- k-l-k- j- s-t-? -------------------------- Molim Vas, koliko je sati?
Много благодаря. Много хв---! М____ х_____ М-о-о х-а-а- ------------ Много хвала! 0
Mn-g- -v--a! M____ h_____ M-o-o h-a-a- ------------ Mnogo hvala!
Часът е един. Ј-д-н-је---т. Ј____ ј_ с___ Ј-д-н ј- с-т- ------------- Један је сат. 0
J--an-je -at. J____ j_ s___ J-d-n j- s-t- ------------- Jedan je sat.
Часът е два. Два-с------. Д__ с_ с____ Д-а с- с-т-. ------------ Два су сата. 0
D-a--u---t-. D__ s_ s____ D-a s- s-t-. ------------ Dva su sata.
Часът е три. Три-с- -а-а. Т__ с_ с____ Т-и с- с-т-. ------------ Три су сата. 0
Tr- -u s-t-. T__ s_ s____ T-i s- s-t-. ------------ Tri su sata.
Часът е четири. Чет-ри-с- са--. Ч_____ с_ с____ Ч-т-р- с- с-т-. --------------- Четири су сата. 0
Č-t-ri--- -a--. Č_____ s_ s____ Č-t-r- s- s-t-. --------------- Četiri su sata.
Часът е пет. Пет-ј- -а-и. П__ ј_ с____ П-т ј- с-т-. ------------ Пет је сати. 0
Pe- ------i. P__ j_ s____ P-t j- s-t-. ------------ Pet je sati.
Часът е шест. Ш-с--је -ат-. Ш___ ј_ с____ Ш-с- ј- с-т-. ------------- Шест је сати. 0
Š-------s-ti. Š___ j_ s____ Š-s- j- s-t-. ------------- Šest je sati.
Часът е седем. Седам--е-----. С____ ј_ с____ С-д-м ј- с-т-. -------------- Седам је сати. 0
Se-am j- -a-i. S____ j_ s____ S-d-m j- s-t-. -------------- Sedam je sati.
Часът е осем. О--м ------и. О___ ј_ с____ О-а- ј- с-т-. ------------- Осам је сати. 0
Os---je s---. O___ j_ s____ O-a- j- s-t-. ------------- Osam je sati.
Часът е девет. Д-в---ј--са-и-. Д____ ј_ с___ . Д-в-т ј- с-т- . --------------- Девет је сати . 0
D---t -e----i-. D____ j_ s___ . D-v-t j- s-t- . --------------- Devet je sati .
Часът е десет. Д-сет--е сат-. Д____ ј_ с____ Д-с-т ј- с-т-. -------------- Десет је сати. 0
D-s-- je s-t-. D____ j_ s____ D-s-t j- s-t-. -------------- Deset je sati.
Часът е единайсет. Јед-н-е-- је --т-. Ј________ ј_ с____ Ј-д-н-е-т ј- с-т-. ------------------ Једанаест је сати. 0
Je-anaest--e--ati. J________ j_ s____ J-d-n-e-t j- s-t-. ------------------ Jedanaest je sati.
Часът е дванайсет. Д----е-т ----а-и. Д_______ ј_ с____ Д-а-а-с- ј- с-т-. ----------------- Дванаест је сати. 0
Dv----s---- s---. D_______ j_ s____ D-a-a-s- j- s-t-. ----------------- Dvanaest je sati.
Една минута има шейсет секунди. Ј--н--м-н-т--и-а шез-есе--сек----. Ј____ м_____ и__ ш_______ с_______ Ј-д-а м-н-т- и-а ш-з-е-е- с-к-н-и- ---------------------------------- Једна минута има шездесет секунди. 0
Jedn- -in-t--ima š-zd-se---e---di. J____ m_____ i__ š_______ s_______ J-d-a m-n-t- i-a š-z-e-e- s-k-n-i- ---------------------------------- Jedna minuta ima šezdeset sekundi.
Един час има шейсет минути. Ј-да--сат-и-- ше--ес----и--т-. Ј____ с__ и__ ш_______ м______ Ј-д-н с-т и-а ш-з-е-е- м-н-т-. ------------------------------ Један сат има шездесет минута. 0
J--a- s-t im--šez--set -in-ta. J____ s__ i__ š_______ m______ J-d-n s-t i-a š-z-e-e- m-n-t-. ------------------------------ Jedan sat ima šezdeset minuta.
Денонощието има двайсет и четири часа. Је--- --н---- -вад---т и-чети-и--ат-. Ј____ д__ и__ д_______ и ч_____ с____ Ј-д-н д-н и-а д-а-е-е- и ч-т-р- с-т-. ------------------------------------- Један дан има двадесет и четири сата. 0
Jed---d-- im--dva----t-- č--i-i-s--a. J____ d__ i__ d_______ i č_____ s____ J-d-n d-n i-a d-a-e-e- i č-t-r- s-t-. ------------------------------------- Jedan dan ima dvadeset i četiri sata.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...