Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   sr Јуче – данас – сутра

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

10 [десет]

10 [deset]

Јуче – данас – сутра

Juče – danas – sutra

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Вчера беше събота. Ј-че ј- --л- -у--та. Ј___ ј_ б___ с______ Ј-ч- ј- б-л- с-б-т-. -------------------- Јуче је била субота. 0
Juč---e-b-la-subo-a. J___ j_ b___ s______ J-č- j- b-l- s-b-t-. -------------------- Juče je bila subota.
Вчера бях на кино. Ју-- с-м б-- --б-л----б--ско-у. Ј___ с__ б__ / б___ у б________ Ј-ч- с-м б-о / б-л- у б-о-к-п-. ------------------------------- Јуче сам био / била у биоскопу. 0
J--e-sa----- ----l------osk-pu. J___ s__ b__ / b___ u b________ J-č- s-m b-o / b-l- u b-o-k-p-. ------------------------------- Juče sam bio / bila u bioskopu.
Филмът беше интересен. Фи---ј--б-о--н---еса---н. Ф___ ј_ б__ и____________ Ф-л- ј- б-о и-т-р-с-н-а-. ------------------------- Филм је био интересантан. 0
Fi-------i- ----r---n-a-. F___ j_ b__ i____________ F-l- j- b-o i-t-r-s-n-a-. ------------------------- Film je bio interesantan.
Днес е неделя. Да-ас-је недеља. Д____ ј_ н______ Д-н-с ј- н-д-љ-. ---------------- Данас је недеља. 0
Dan-s--e --d----. D____ j_ n_______ D-n-s j- n-d-l-a- ----------------- Danas je nedelja.
Днес не работя. Д-----не р-дим. Д____ н_ р_____ Д-н-с н- р-д-м- --------------- Данас не радим. 0
D-n-- n----d-m. D____ n_ r_____ D-n-s n- r-d-m- --------------- Danas ne radim.
Аз оставам вкъщи. О--а-ем к-- -ућ-. О______ к__ к____ О-т-ј-м к-д к-ћ-. ----------------- Остајем код куће. 0
Os-aje----d -uće. O______ k__ k____ O-t-j-m k-d k-c-e- ------------------ Ostajem kod kuće.
Утре е понеделник. С-т-- ------ед----. С____ ј_ п_________ С-т-а ј- п-н-д-љ-к- ------------------- Сутра је понедељак. 0
S-tra------n-d--j--. S____ j_ p__________ S-t-a j- p-n-d-l-a-. -------------------- Sutra je ponedeljak.
Утре аз отново работя. С-тр--п--ово--ади-. С____ п_____ р_____ С-т-а п-н-в- р-д-м- ------------------- Сутра поново радим. 0
S-t-a-p-novo r--i-. S____ p_____ r_____ S-t-a p-n-v- r-d-m- ------------------- Sutra ponovo radim.
Аз работя в офис. Ја --ди- у-бир-у. Ј_ р____ у б_____ Ј- р-д-м у б-р-у- ----------------- Ја радим у бироу. 0
Ja --d-m-u---r--. J_ r____ u b_____ J- r-d-m u b-r-u- ----------------- Ja radim u birou.
Кой е това? Ко--е--о? К_ ј_ т__ К- ј- т-? --------- Ко је то? 0
Ko -- -o? K_ j_ t__ K- j- t-? --------- Ko je to?
Това е Петер. То-ј--П-т--. Т_ ј_ П_____ Т- ј- П-т-р- ------------ То је Петaр. 0
To -- -e-ar. T_ j_ P_____ T- j- P-t-r- ------------ To je Petar.
Петер е студент. Пе-ар--е -т-д-н-. П____ ј_ с_______ П-т-р ј- с-у-е-т- ----------------- Петар је студент. 0
P-t-- -e s-u--nt. P____ j_ s_______ P-t-r j- s-u-e-t- ----------------- Petar je student.
Кой е това? Ко је---? К_ ј_ т__ К- ј- т-? --------- Ко је то? 0
Ko j- --? K_ j_ t__ K- j- t-? --------- Ko je to?
Това е Марта. Т--ј-----т-. Т_ ј_ М_____ Т- ј- М-р-а- ------------ То је Марта. 0
To j---art-. T_ j_ M_____ T- j- M-r-a- ------------ To je Marta.
Марта е секретарка. Ма--а-ј- секретар--а. М____ ј_ с___________ М-р-а ј- с-к-е-а-и-а- --------------------- Марта је секретарица. 0
Ma----je--e--e-a--ca. M____ j_ s___________ M-r-a j- s-k-e-a-i-a- --------------------- Marta je sekretarica.
Петер и Марта са приятели. Петар и-Март--с--п-------и. П____ и М____ с_ п_________ П-т-р и М-р-а с- п-и-а-е-и- --------------------------- Петар и Марта су пријатељи. 0
P---r-i---r--------i-a---ji. P____ i M____ s_ p__________ P-t-r i M-r-a s- p-i-a-e-j-. ---------------------------- Petar i Marta su prijatelji.
Петер е приятелят на Марта. Пе--р ----арти- пр-ј-т--. П____ ј_ М_____ п________ П-т-р ј- М-р-и- п-и-а-е-. ------------------------- Петар је Мартин пријатељ. 0
P---r -- M-rt-- ---j---l-. P____ j_ M_____ p_________ P-t-r j- M-r-i- p-i-a-e-j- -------------------------- Petar je Martin prijatelj.
Марта е приятелката на Петер. Ма--- је--е-ро---п-----ељи--. М____ ј_ П______ п___________ М-р-а ј- П-т-о-а п-и-а-е-и-а- ----------------------------- Марта је Петрова пријатељица. 0
Mar-- -- Pe-r--- p-ij--e-j---. M____ j_ P______ p____________ M-r-a j- P-t-o-a p-i-a-e-j-c-. ------------------------------ Marta je Petrova prijateljica.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!