Разговорник

bg Плодове и хранителни продукти   »   hr Voće i živežne namirnice

15 [петнайсет]

Плодове и хранителни продукти

Плодове и хранителни продукти

15 [petnaest]

Voće i živežne namirnice

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Имам една ягода. I--m-jago-u. I___ j______ I-a- j-g-d-. ------------ Imam jagodu. 0
Имам едно киви и една диня. Imam--i-- i-l-ben-c-. I___ k___ i l________ I-a- k-v- i l-b-n-c-. --------------------- Imam kivi i lubenicu. 0
Имам един портокал и един грейпфрут. Imam-n---n-u---g-e--. I___ n______ i g_____ I-a- n-r-n-u i g-e-p- --------------------- Imam naranču i grejp. 0
Имам една ябълка и едно манго. Im-- -ab-k- - --ng-. I___ j_____ i m_____ I-a- j-b-k- i m-n-o- -------------------- Imam jabuku i mango. 0
Имам един банан и един ананас. I-am--a-a-u-- ---n-s. I___ b_____ i a______ I-a- b-n-n- i a-a-a-. --------------------- Imam bananu i ananas. 0
Аз правя плодова салата. P---im --ćn-----at-. P_____ v____ s______ P-a-i- v-ć-u s-l-t-. -------------------- Pravim voćnu salatu. 0
Аз ям препечена филия. Je--m to-t. J____ t____ J-d-m t-s-. ----------- Jedem tost. 0
Аз ям препечена филия с масло. Je-------t-- -asl-c--. J____ t___ s m________ J-d-m t-s- s m-s-a-e-. ---------------------- Jedem tost s maslacem. 0
Аз ям препечена филия с масло и мармалад. J-de---ost - m---a-e--i--a-m--a--m. J____ t___ s m_______ i m__________ J-d-m t-s- s m-s-a-e- i m-r-e-a-o-. ----------------------------------- Jedem tost s maslacem i marmeladom. 0
Аз ям сандвич. J---- -e--v--. J____ s_______ J-d-m s-n-v-č- -------------- Jedem sendvič. 0
Аз ям сандвич с маргарин. J--em--endv-č-s-ma-ga--n--. J____ s______ s m__________ J-d-m s-n-v-č s m-r-a-i-o-. --------------------------- Jedem sendvič s margarinom. 0
Аз ям сандвич с маргарин и домат. J-d-------v-- - m--gari-om ----jč-co-. J____ s______ s m_________ i r________ J-d-m s-n-v-č s m-r-a-i-o- i r-j-i-o-. -------------------------------------- Jedem sendvič s margarinom i rajčicom. 0
Трябват ни хляб и ориз. Tr-b--o --u-a-i-r---. T______ k____ i r____ T-e-a-o k-u-a i r-ž-. --------------------- Trebamo kruha i riže. 0
Трябват ни риба и месо за скара. T-e-am- -i-- - o-r-sk-. T______ r___ i o_______ T-e-a-o r-b- i o-r-s-e- ----------------------- Trebamo ribu i odreske. 0
Трябват ни пица и спагети. T--bam- pi-z----špage-e. T______ p____ i š_______ T-e-a-o p-z-u i š-a-e-e- ------------------------ Trebamo pizzu i špagete. 0
Какво още ни трябва? Št--j-š t---a-o? Š__ j__ t_______ Š-o j-š t-e-a-o- ---------------- Što još trebamo? 0
Трябват ни моркови и домати за супата. T---a---mrkv----r-jči-u--- -uhu. T______ m____ i r______ z_ j____ T-e-a-o m-k-u i r-j-i-u z- j-h-. -------------------------------- Trebamo mrkvu i rajčicu za juhu. 0
Къде има супермаркет? G----j- -up-r-a-ket? G___ j_ s___________ G-j- j- s-p-r-a-k-t- -------------------- Gdje je supermarket? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Медиите и езикът

Нашият език се влияе и от медиите. Тук особено голяма роля играят новите медии. От текстовите съобщения, електронната поща и чатовете се е породил цял нов език. Разбира се, този медиен език е различен във всяка държава. Но определени характерни черти се откриват във всички медийни езици. На първо място е скоростта, която е особено важна за потребителите. Въпреки че пишем, ние се опитваме да създадем едно живо общуване. Което означава, че се опитваме да обменим информация възможно най-бързо. Поради което симулираме истински разговор. По този начин, нашият език придобива словесен характер. Думите или изреченията често се съкращават. Граматиката и пунктуационните правила обикновено се игнорират. Изписването на думите е по-неточно, а предлозите често напълно липсват. В медийния език чувствата рядко се изразяват. Тук ние предпочитаме да използваме тъй-наречените "емотикони". Това са символи, които би трябвало да посочват какво чувстваме в момента. Също така съществуват и отделни кодове при текстовите съобщения, както и жаргон за общуването по чат. Следователно, медийният език е един доста умален език. Но той се използва от всички (потребители) по сходен начин. Изследванията показват, че образованието или интелектът не оказват никакво влияние. Младите хора особено много обичат да използват медийния език. Поради това критиците считат, че нашият език е застрашен. Науката гледа на този феномен не чак толкова песимистично. Тъй като децата могат да различават кога и как би следвало да пишат. Експертите считат, че новият медиен език дори има някои предимства. Тъй като може да стимулира езиковите и творческите умения у децата. И освен това: днес се пише още повече - не писма, но електронни писма! Което много ни радва!
Знаете ли, че?
Грузински се говори от около 4 милиона души. Грузинският език принадлежи към южнокавказките езиците. Грузинците пишат със собствена знакова система, грузинската азбука. Тя има 33 букви. Последователността им е същата както в гръцката азбука. Грузинската писменост е възникнала предполагаемо от арамейския. Особеност на грузинския са многото съгласни, които често могат да са последователни. Затова за чужденците някои грузински думи са трудни за произнасяне. Граматиката също не е лесна. Тя съдържа много елементи, които не съществуват в нито един друг език. Грузинският речников състав говори много за историята на Кавказ. Той включва много думи, приети от други езици. Към тях спадат например гръцки, персийски, арабски, руски и турски. Това, което прави грузинския специален, е неговата дълга традиция … Грузинският е един от най-старите живи културни езици на земята!