Разговорник

bg Плодове и хранителни продукти   »   sl Sadje in živila

15 [петнайсет]

Плодове и хранителни продукти

Плодове и хранителни продукти

15 [petnajst]

Sadje in živila

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Имам една ягода. I--m -no j-g-do. I___ e__ j______ I-a- e-o j-g-d-. ---------------- Imam eno jagodo. 0
Имам едно киви и една диня. Ima---n -i-i i----o-m-lo--. I___ e_ k___ i_ e__ m______ I-a- e- k-v- i- e-o m-l-n-. --------------------------- Imam en kivi in eno melono. 0
Имам един портокал и един грейпфрут. I-a--en--p-ma-ančo-----n---reni-ko. I___ e__ p________ i_ e__ g________ I-a- e-o p-m-r-n-o i- e-o g-e-i-k-. ----------------------------------- Imam eno pomarančo in eno grenivko. 0
Имам една ябълка и едно манго. I--m -n---a----o--n e- -a-go. I___ e__ j______ i_ e_ m_____ I-a- e-o j-b-l-o i- e- m-n-o- ----------------------------- Imam eno jabolko in en mango. 0
Имам един банан и един ананас. Im---en- b-na-o--- -n-a-ana-. I___ e__ b_____ i_ e_ a______ I-a- e-o b-n-n- i- e- a-a-a-. ----------------------------- Imam eno banano in en ananas. 0
Аз правя плодова салата. P-i-r---ja- -ad-o -olat-. P__________ s____ s______ P-i-r-v-j-m s-d-o s-l-t-. ------------------------- Pripravljam sadno solato. 0
Аз ям препечена филия. J---to-st. J__ t_____ J-m t-a-t- ---------- Jem toast. 0
Аз ям препечена филия с масло. Jem -o-st - ma-lo-. J__ t____ z m______ J-m t-a-t z m-s-o-. ------------------- Jem toast z maslom. 0
Аз ям препечена филия с масло и мармалад. Jem t--s--z --sl----n-m--m--a-o. J__ t____ z m_____ i_ m_________ J-m t-a-t z m-s-o- i- m-r-e-a-o- -------------------------------- Jem toast z maslom in marmelado. 0
Аз ям сандвич. J-m -------. J__ s_______ J-m s-n-v-č- ------------ Jem sendvič. 0
Аз ям сандвич с маргарин. Jem-sendv-č z-m-rgar---. J__ s______ z m_________ J-m s-n-v-č z m-r-a-i-o- ------------------------ Jem sendvič z margarino. 0
Аз ям сандвич с маргарин и домат. Jem-se--v-č-z-m-r-a---- in------iž-i---. J__ s______ z m________ i_ p____________ J-m s-n-v-č z m-r-a-i-o i- p-r-d-ž-i-o-. ---------------------------------------- Jem sendvič z margarino in paradižnikom. 0
Трябват ни хляб и ориз. Po-----je-o (-ot-e--j---)-k-uh i- -iž. P__________ (____________ k___ i_ r___ P-t-e-u-e-o (-o-r-b-j-v-) k-u- i- r-ž- -------------------------------------- Potrebujemo (potrebujeva) kruh in riž. 0
Трябват ни риба и месо за скара. P--reb--e-o--p-tre----va)----- i----ez-e. P__________ (____________ r___ i_ z______ P-t-e-u-e-o (-o-r-b-j-v-) r-b- i- z-e-k-. ----------------------------------------- Potrebujemo (potrebujeva) ribe in zrezke. 0
Трябват ни пица и спагети. Pot-e-u-----(po-rebu-e--- pico--n ---g---. P__________ (____________ p___ i_ š_______ P-t-e-u-e-o (-o-r-b-j-v-) p-c- i- š-a-e-e- ------------------------------------------ Potrebujemo (potrebujeva) pico in špagete. 0
Какво още ни трябва? Ka---- -----bu-e----pot---uj-va-? K__ š_ p__________ (_____________ K-j š- p-t-e-u-e-o (-o-r-b-j-v-)- --------------------------------- Kaj še potrebujemo (potrebujeva)? 0
Трябват ни моркови и домати за супата. P----buj--o---ot--bu-eva- -ore--e ---pa-a-iž--- -a--u--. P__________ (____________ k______ i_ p_________ z_ j____ P-t-e-u-e-o (-o-r-b-j-v-) k-r-n-e i- p-r-d-ž-i- z- j-h-. -------------------------------------------------------- Potrebujemo (potrebujeva) korenje in paradižnik za juho. 0
Къде има супермаркет? Kj--j--s-----s-r---a tr--v-na--su----arket)? K__ j_ s____________ t_______ (_____________ K-e j- s-m-p-s-r-ž-a t-g-v-n- (-u-e-m-r-e-)- -------------------------------------------- Kje je samopostrežna trgovina (supermarket)? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Медиите и езикът

Нашият език се влияе и от медиите. Тук особено голяма роля играят новите медии. От текстовите съобщения, електронната поща и чатовете се е породил цял нов език. Разбира се, този медиен език е различен във всяка държава. Но определени характерни черти се откриват във всички медийни езици. На първо място е скоростта, която е особено важна за потребителите. Въпреки че пишем, ние се опитваме да създадем едно живо общуване. Което означава, че се опитваме да обменим информация възможно най-бързо. Поради което симулираме истински разговор. По този начин, нашият език придобива словесен характер. Думите или изреченията често се съкращават. Граматиката и пунктуационните правила обикновено се игнорират. Изписването на думите е по-неточно, а предлозите често напълно липсват. В медийния език чувствата рядко се изразяват. Тук ние предпочитаме да използваме тъй-наречените "емотикони". Това са символи, които би трябвало да посочват какво чувстваме в момента. Също така съществуват и отделни кодове при текстовите съобщения, както и жаргон за общуването по чат. Следователно, медийният език е един доста умален език. Но той се използва от всички (потребители) по сходен начин. Изследванията показват, че образованието или интелектът не оказват никакво влияние. Младите хора особено много обичат да използват медийния език. Поради това критиците считат, че нашият език е застрашен. Науката гледа на този феномен не чак толкова песимистично. Тъй като децата могат да различават кога и как би следвало да пишат. Експертите считат, че новият медиен език дори има някои предимства. Тъй като може да стимулира езиковите и творческите умения у децата. И освен това: днес се пише още повече - не писма, но електронни писма! Което много ни радва!
Знаете ли, че?
Грузински се говори от около 4 милиона души. Грузинският език принадлежи към южнокавказките езиците. Грузинците пишат със собствена знакова система, грузинската азбука. Тя има 33 букви. Последователността им е същата както в гръцката азбука. Грузинската писменост е възникнала предполагаемо от арамейския. Особеност на грузинския са многото съгласни, които често могат да са последователни. Затова за чужденците някои грузински думи са трудни за произнасяне. Граматиката също не е лесна. Тя съдържа много елементи, които не съществуват в нито един друг език. Грузинският речников състав говори много за историята на Кавказ. Той включва много думи, приети от други езици. Към тях спадат например гръцки, персийски, арабски, руски и турски. Това, което прави грузинския специален, е неговата дълга традиция … Грузинският е един от най-старите живи културни езици на земята!