Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ad Илъэсым илъэхъанхэр ыкIи ом изытет

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [пшIыкIухы]

16 [pshIykIuhy]

Илъэсым илъэхъанхэр ыкIи ом изытет

Iljesym iljehanhjer ykIi om izytet

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Това са сезоните: М-хэр -лъэ--м и-----а-ы-: М____ и______ и__________ М-х-р и-ъ-с-м и-ъ-х-а-ы-: ------------------------- Мыхэр илъэсым илъэхъаных: 0
Il-es-- -lj-han--e------ ----z-t-t I______ i__________ y___ o_ i_____ I-j-s-m i-j-h-n-j-r y-I- o- i-y-e- ---------------------------------- Iljesym iljehanhjer ykIi om izytet
пролет, лято, Г--т--, -ъ---ф, Г______ г______ Г-а-х-, г-э-а-, --------------- Гъатхэ, гъэмаф, 0
I----ym--ljeh-nh--r -----o- -z-tet I______ i__________ y___ o_ i_____ I-j-s-m i-j-h-n-j-r y-I- o- i-y-e- ---------------------------------- Iljesym iljehanhjer ykIi om izytet
есен и зима. б----э ы--- --ы--ф. б_____ ы___ к______ б-ы-ь- ы-I- к-ы-а-. ------------------- бжыхьэ ыкIи кIымаф. 0
M--jer-i-jes---i-----ny-: M_____ i______ i_________ M-h-e- i-j-s-m i-j-h-n-h- ------------------------- Myhjer iljesym iljehanyh:
Лятото е горещо. Гъэ----- ж-ор--ы. Г_______ ж_______ Г-э-а-э- ж-о-к-ы- ----------------- Гъэмафэм жъоркъы. 0
M--je- i-jesym -ljehan-h: M_____ i______ i_________ M-h-e- i-j-s-m i-j-h-n-h- ------------------------- Myhjer iljesym iljehanyh:
През лятото слънцето грее. Гъ-м---м ты-ъэ- -ъ-псы. Г_______ т_____ к______ Г-э-а-э- т-г-э- к-е-с-. ----------------------- Гъэмафэм тыгъэр къепсы. 0
Myh-er-il-esym i--e---yh: M_____ i______ i_________ M-h-e- i-j-s-m i-j-h-n-h- ------------------------- Myhjer iljesym iljehanyh:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Г-э--ф-м т-----к-ухьа-ыр тик--с. Г_______ т______________ т______ Г-э-а-э- т-т-з-к-у-ь-н-р т-к-а-. -------------------------------- Гъэмафэм тытезекIухьаныр тикIас. 0
G-th-e- gjemaf, G______ g______ G-t-j-, g-e-a-, --------------- Gathje, gjemaf,
Зимата е студена. КI-мафэ--ч-ыI-. К_______ ч_____ К-ы-а-э- ч-ы-э- --------------- КIымафэр чъыIэ. 0
G---je--g----f, G______ g______ G-t-j-, g-e-a-, --------------- Gathje, gjemaf,
През зимата вали сняг или дъжд. К---аф---ос к-----е ---щ--. К_______ о_ к____ е к______ К-ы-а-э- о- к-е-ы е к-е-х-. --------------------------- КIымафэм ос къесы е къещхы. 0
Gath--- gj-maf, G______ g______ G-t-j-, g-e-a-, --------------- Gathje, gjemaf,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. КI-м--эм у-эм-т-с-н-р-тикIас. К_______ у___ т______ т______ К-ы-а-э- у-э- т-с-н-р т-к-а-. ----------------------------- КIымафэм унэм тисыныр тикIас. 0
bz-y---e-yk-i -I--a-. b_______ y___ k______ b-h-h-j- y-I- k-y-a-. --------------------- bzhyh'je ykIi kIymaf.
Студено е. Чъ--э. Ч_____ Ч-ы-э- ------ ЧъыIэ. 0
Gj-maf-em zh---y. G________ z______ G-e-a-j-m z-o-k-. ----------------- Gjemafjem zhorky.
Вали дъжд. Ощ----е-х-. О__ к______ О-х к-е-х-. ----------- Ощх къещхы. 0
G-e-af----z-o---. G________ z______ G-e-a-j-m z-o-k-. ----------------- Gjemafjem zhorky.
Духа вятър. Жь--гъ-. Ж_______ Ж-ы-г-э- -------- Жьыбгъэ. 0
Gj--afj-m-zhorky. G________ z______ G-e-a-j-m z-o-k-. ----------------- Gjemafjem zhorky.
Топло е. Фа--. Ф____ Ф-б-. ----- Фабэ. 0
G-emafjem t--je--ke-sy. G________ t_____ k_____ G-e-a-j-m t-g-e- k-p-y- ----------------------- Gjemafjem tygjer kepsy.
Слънчево е. Ты-ъэ---. Т________ Т-г-э-с-. --------- Тыгъэпсы. 0
G---a--em -y---- --psy. G________ t_____ k_____ G-e-a-j-m t-g-e- k-p-y- ----------------------- Gjemafjem tygjer kepsy.
Ясно е. Ош-у. О____ О-I-. ----- ОшIу. 0
Gj-----e- ty---r-kep-y. G________ t_____ k_____ G-e-a-j-m t-g-e- k-p-y- ----------------------- Gjemafjem tygjer kepsy.
Какво е времето днес? Непэ ом -ыд-изы-ет? Н___ о_ с__ и______ Н-п- о- с-д и-ы-е-? ------------------- Непэ ом сыд изытет? 0
Gje-af-e--t---ze-Iuh'a-y- --k--s. G________ t______________ t______ G-e-a-j-m t-t-z-k-u-'-n-r t-k-a-. --------------------------------- Gjemafjem tytezekIuh'anyr tikIas.
Днес е студено. Н--э-чъ--э. Н___ ч_____ Н-п- ч-ы-э- ----------- Непэ чъыIэ. 0
KI--af-er--hyIje. K________ c______ K-y-a-j-r c-y-j-. ----------------- KIymafjer chyIje.
Днес е топло. Неп- ф---. Н___ ф____ Н-п- ф-б-. ---------- Непэ фабэ. 0
KI--a-jer ---Ij-. K________ c______ K-y-a-j-r c-y-j-. ----------------- KIymafjer chyIje.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + адигейски (1-100) MP3 адигейски (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...