Разговорник

bg Сезоните и времето   »   fi Vuodenajat ja sää

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [kuusitoista]

Vuodenajat ja sää

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Това са сезоните: Nämä ov-t v-od-na---: N___ o___ v__________ N-m- o-a- v-o-e-a-a-: --------------------- Nämä ovat vuodenajat: 0
пролет, лято, kevät,--esä k_____ k___ k-v-t- k-s- ----------- kevät, kesä 0
есен и зима. sy--y-----a-vi. s____ j_ t_____ s-k-y j- t-l-i- --------------- syksy ja talvi. 0
Лятото е горещо. Kesä----k--ma. K___ o_ k_____ K-s- o- k-u-a- -------------- Kesä on kuuma. 0
През лятото слънцето грее. K--ä-lä -ai-t-a-a-r-nko. K______ p______ a_______ K-s-l-ä p-i-t-a a-r-n-o- ------------------------ Kesällä paistaa aurinko. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. K-s--l---e----e-m-el--l-ä--kä-------. K______ m______ m_________ k_________ K-s-l-ä m-n-m-e m-e-e-l-ä- k-v-l-l-e- ------------------------------------- Kesällä menemme mielellään kävelylle. 0
Зимата е студена. Ta-v---n-k-lm-. T____ o_ k_____ T-l-i o- k-l-ä- --------------- Talvi on kylmä. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Ta--------a--- -u-----a- v--t-. T_______ s____ l____ t__ v_____ T-l-e-l- s-t-a l-n-a t-i v-t-ä- ------------------------------- Talvella sataa lunta tai vettä. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Ta---l-a--e-jää-m---i--el-ää- -----n. T_______ m_ j_____ m_________ k______ T-l-e-l- m- j-ä-m- m-e-e-l-ä- k-t-i-. ------------------------------------- Talvella me jäämme mielellään kotiin. 0
Студено е. O- --lmä. O_ k_____ O- k-l-ä- --------- On kylmä. 0
Вали дъжд. Sat-a. S_____ S-t-a- ------ Sataa. 0
Духа вятър. On t-ul--t-. O_ t________ O- t-u-i-t-. ------------ On tuulista. 0
Топло е. O- lämmi-tä. O_ l________ O- l-m-i-t-. ------------ On lämmintä. 0
Слънчево е. On a-rin--i-ta. O_ a___________ O- a-r-n-o-s-a- --------------- On aurinkoista. 0
Ясно е. On-----a---. O_ k________ O- k-r-a-t-. ------------ On kirkasta. 0
Какво е времето днес? M-llainen---- on tän-än? M________ s__ o_ t______ M-l-a-n-n s-ä o- t-n-ä-? ------------------------ Millainen sää on tänään? 0
Днес е студено. Tä--ä---n-kylmä. T_____ o_ k_____ T-n-ä- o- k-l-ä- ---------------- Tänään on kylmä. 0
Днес е топло. T-n-ä- o- -äm-i-. T_____ o_ l______ T-n-ä- o- l-m-i-. ----------------- Tänään on lämmin. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...