Разговорник

bg Сезоните и времето   »   hy տարվա եղանակները և եղանակը

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [տասնվեց]

16 [tasnvets’]

տարվա եղանակները և եղանակը

tarva yeghanaknery yev yeghanaky

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Това са сезоните: Սր-նք-տ-րվա -ղա-ակա-ե-ն---; Ս____ տ____ ե__________ ե__ Ս-ա-ք տ-ր-ա ե-ա-ա-ա-ե-ն ե-; --------------------------- Սրանք տարվա եղանականերն են; 0
tar---y---a-a-n--y y-v--eg---aky t____ y___________ y__ y________ t-r-a y-g-a-a-n-r- y-v y-g-a-a-y -------------------------------- tarva yeghanaknery yev yeghanaky
пролет, лято, գ---ւ-, ---ռ, գ______ ա____ գ-ր-ւ-, ա-ա-, ------------- գարուն, ամառ, 0
ta-va yegh-nakner- y---y-gha---y t____ y___________ y__ y________ t-r-a y-g-a-a-n-r- y-v y-g-a-a-y -------------------------------- tarva yeghanaknery yev yeghanaky
есен и зима. աշ-ւ- --ձ-ե-: ա____ և ձ____ ա-ո-ն և ձ-ե-: ------------- աշուն և ձմեռ: 0
S----’ t-----yeg--n-k-ne-n-ye-; S_____ t____ y____________ y___ S-a-k- t-r-a y-g-a-a-a-e-n y-n- ------------------------------- Srank’ tarva yeghanakanern yen;
Лятото е горещо. Ա---ն- շ-գ-է: Ա_____ շ__ է_ Ա-ռ-ն- շ-գ է- ------------- Ամռանը շոգ է: 0
Sr-n-’---rv--y---anak---r---en; S_____ t____ y____________ y___ S-a-k- t-r-a y-g-a-a-a-e-n y-n- ------------------------------- Srank’ tarva yeghanakanern yen;
През лятото слънцето грее. Ամռ-նը----ում է ա-ևը: Ա_____ շ_____ է ա____ Ա-ռ-ն- շ-ղ-ւ- է ա-և-: --------------------- Ամռանը շողում է արևը: 0
S----’ ----- yegh-----n-rn---n; S_____ t____ y____________ y___ S-a-k- t-r-a y-g-a-a-a-e-n y-n- ------------------------------- Srank’ tarva yeghanakanern yen;
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Ա-ռ-նը--աճ------ ենք ---ւմ---ոս---ի: Ա_____ հ________ ե__ գ____ զ________ Ա-ռ-ն- հ-ճ-ւ-ք-վ ե-ք գ-ո-մ զ-ո-ա-ք-: ------------------------------------ Ամռանը հաճույքով ենք գնում զբոսանքի: 0
g---n- -ma--, g_____ a_____ g-r-n- a-a-r- ------------- garun, amarr,
Зимата е студена. Ձմռ----ցուրտ -: Ձ_____ ց____ է_ Ձ-ռ-ն- ց-ւ-տ է- --------------- Ձմռանը ցուրտ է: 0
garu-- ---r-, g_____ a_____ g-r-n- a-a-r- ------------- garun, amarr,
През зимата вали сняг или дъжд. Ձ-------յ-ւն ------ձ-- է-գա-իս: Ձ_____ ձ____ կ__ ա____ է գ_____ Ձ-ռ-ն- ձ-ո-ն կ-մ ա-ձ-և է գ-լ-ս- ------------------------------- Ձմռանը ձյուն կամ անձրև է գալիս: 0
garun- -mar-, g_____ a_____ g-r-n- a-a-r- ------------- garun, amarr,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Ձ-ռա-ը --ճո-յ-ով----- ենք---ո-մ: Ձ_____ հ________ տ___ ե__ մ_____ Ձ-ռ-ն- հ-ճ-ւ-ք-վ տ-ն- ե-ք մ-ո-մ- -------------------------------- Ձմռանը հաճույքով տանն ենք մնում: 0
ash-----v-d--e-r a____ y__ d_____ a-h-n y-v d-m-r- ---------------- ashun yev dzmerr
Студено е. Ց-ւրտ է: Ց____ է_ Ց-ւ-տ է- -------- Ցուրտ է: 0
ash-n y-v d-merr a____ y__ d_____ a-h-n y-v d-m-r- ---------------- ashun yev dzmerr
Вали дъжд. Ան-րև --գալի-: Ա____ է գ_____ Ա-ձ-և է գ-լ-ս- -------------- Անձրև է գալիս: 0
a-h-n--e- dzme-r a____ y__ d_____ a-h-n y-v d-m-r- ---------------- ashun yev dzmerr
Духа вятър. Քա-----: Ք____ է_ Ք-մ-տ է- -------- Քամոտ է: 0
Am-ra-y-s-o- e A______ s___ e A-r-a-y s-o- e -------------- Amrrany shog e
Топло е. Տ-- է: Տ__ է_ Տ-ք է- ------ Տաք է: 0
Amr--n--s-o--e A______ s___ e A-r-a-y s-o- e -------------- Amrrany shog e
Слънчево е. Ա------: Ա____ է_ Ա-և-տ է- -------- Արևոտ է: 0
A-----y ---- e A______ s___ e A-r-a-y s-o- e -------------- Amrrany shog e
Ясно е. Ա--ո--է: Ա____ է_ Ա-և-տ է- -------- Արևոտ է: 0
Am--a-y ----hu- - are-y A______ s______ e a____ A-r-a-y s-o-h-m e a-e-y ----------------------- Amrrany shoghum e arevy
Какво е времето днес? Ե-ա--կն----պ----է --ս--: Ե______ ի______ է ա_____ Ե-ա-ա-ն ի-չ-ե-ս է ա-ս-ր- ------------------------ Եղանակն ինչպե՞ս է այսօր: 0
Amr-a-y----gh---e---e-y A______ s______ e a____ A-r-a-y s-o-h-m e a-e-y ----------------------- Amrrany shoghum e arevy
Днес е студено. Այս-ր-ց-ւ-- -: Ա____ ց____ է_ Ա-ս-ր ց-ւ-տ է- -------------- Այսօր ցուրտ է: 0
Am-ra-- --oghu- e --evy A______ s______ e a____ A-r-a-y s-o-h-m e a-e-y ----------------------- Amrrany shoghum e arevy
Днес е топло. Ա---ր--ա--է: Ա____ տ__ է_ Ա-ս-ր տ-ք է- ------------ Այսօր տաք է: 0
Amrr--y---chuy---- -en----n-m----s-nk-i A______ h_________ y____ g___ z________ A-r-a-y h-c-u-k-o- y-n-’ g-u- z-o-a-k-i --------------------------------------- Amrrany hachuyk’ov yenk’ gnum zbosank’i

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...