Разговорник

bg Сезоните и времето   »   kk Жыл мезгілі және ауа-райы

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [он алты]

16 [on altı]

Жыл мезгілі және ауа-райы

Jıl mezgili jäne awa-rayı

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Това са сезоните: М-н-у -ыл ----ілд-р-: М____ ж__ м__________ М-н-у ж-л м-з-і-д-р-: --------------------- Мынау жыл мезгілдері: 0
Jı- -e----- --ne-awa---yı J__ m______ j___ a_______ J-l m-z-i-i j-n- a-a-r-y- ------------------------- Jıl mezgili jäne awa-rayı
пролет, лято, к-к-ем- -аз, к______ ж___ к-к-е-, ж-з- ------------ көктем, жаз, 0
J-l mez--li-jäne------ayı J__ m______ j___ a_______ J-l m-z-i-i j-n- a-a-r-y- ------------------------- Jıl mezgili jäne awa-rayı
есен и зима. к----ә-е қыс. к__ ж___ қ___ к-з ж-н- қ-с- ------------- күз және қыс. 0
M-n-----l--e-gi--e-i: M____ j__ m__________ M-n-w j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Mınaw jıl mezgilderi:
Лятото е горещо. Ж--------. Ж__ ы_____ Ж-з ы-т-қ- ---------- Жаз ыстық. 0
M-na--j-l--e--i--e--: M____ j__ m__________ M-n-w j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Mınaw jıl mezgilderi:
През лятото слънцето грее. Жазда---н-жарқ-р-п-тұра-ы. Ж____ к__ ж_______ т______ Ж-з-а к-н ж-р-ы-а- т-р-д-. -------------------------- Жазда күн жарқырап тұрады. 0
M-n----ı--me-gil-eri: M____ j__ m__________ M-n-w j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Mınaw jıl mezgilderi:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Ж--д---і----р--н--г-нді-ұ-ат--ы-. Ж____ б__ с____________ ұ________ Ж-з-а б-з с-р-е-д-г-н-і ұ-а-а-ы-. --------------------------------- Жазда біз серуендегенді ұнатамыз. 0
k---e-- jaz, k______ j___ k-k-e-, j-z- ------------ köktem, jaz,
Зимата е студена. Қ-----ық. Қ__ с____ Қ-с с-ы-. --------- Қыс суық. 0
kök-e----a-, k______ j___ k-k-e-, j-z- ------------ köktem, jaz,
През зимата вали сняг или дъжд. Қыста-қар -- -------жау---. Қ____ қ__ н_ ж_____ ж______ Қ-с-а қ-р н- ж-ң-ы- ж-у-д-. --------------------------- Қыста қар не жаңбыр жауады. 0
k----m---a-, k______ j___ k-k-e-, j-z- ------------ köktem, jaz,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Қыста --з ү-д- б-лға----ұ---амыз. Қ____ б__ ү___ б_______ ұ________ Қ-с-а б-з ү-д- б-л-а-д- ұ-а-а-ы-. --------------------------------- Қыста біз үйде болғанды ұнатамыз. 0
k---j--e--ıs. k__ j___ q___ k-z j-n- q-s- ------------- küz jäne qıs.
Студено е. К-- суы-. К__ с____ К-н с-ы-. --------- Күн суық. 0
kü---äne----. k__ j___ q___ k-z j-n- q-s- ------------- küz jäne qıs.
Вали дъжд. Жа-б----ауы---ұ-. Ж_____ ж____ т___ Ж-ң-ы- ж-у-п т-р- ----------------- Жаңбыр жауып тұр. 0
küz -----qıs. k__ j___ q___ k-z j-n- q-s- ------------- küz jäne qıs.
Духа вятър. Жел--о-ып -ұр. Ж__ с____ т___ Ж-л с-ғ-п т-р- -------------- Жел соғып тұр. 0
Jaz --t-q. J__ ı_____ J-z ı-t-q- ---------- Jaz ıstıq.
Топло е. К-н--ы-ы. К__ ж____ К-н ж-л-. --------- Күн жылы. 0
J-z-ı-t--. J__ ı_____ J-z ı-t-q- ---------- Jaz ıstıq.
Слънчево е. К-- ш-ғ---тұ-. К__ ш____ т___ К-н ш-ғ-п т-р- -------------- Күн шығып тұр. 0
J-z --tı-. J__ ı_____ J-z ı-t-q- ---------- Jaz ıstıq.
Ясно е. К-н а---. К__ а____ К-н а-ы-. --------- Күн ашық. 0
Ja----kü-----q--ap tu-a--. J____ k__ j_______ t______ J-z-a k-n j-r-ı-a- t-r-d-. -------------------------- Jazda kün jarqırap turadı.
Какво е времето днес? Бүгі--а----а-------а-? Б____ а_______ қ______ Б-г-н а-а-р-й- қ-н-а-? ---------------------- Бүгін ауа-райы қандай? 0
J-z-----n-jar--ra--tu-a-ı. J____ k__ j_______ t______ J-z-a k-n j-r-ı-a- t-r-d-. -------------------------- Jazda kün jarqırap turadı.
Днес е студено. Б-г-- -уық. Б____ с____ Б-г-н с-ы-. ----------- Бүгін суық. 0
Jazd- -ün j--q-r----urad-. J____ k__ j_______ t______ J-z-a k-n j-r-ı-a- t-r-d-. -------------------------- Jazda kün jarqırap turadı.
Днес е топло. Бүг-н жыл-. Б____ ж____ Б-г-н ж-л-. ----------- Бүгін жылы. 0
J--da-bi--se----deg--di--------z. J____ b__ s____________ u________ J-z-a b-z s-r-e-d-g-n-i u-a-a-ı-. --------------------------------- Jazda biz serwendegendi unatamız.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...