Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ky Жыл мезгилдери жана аба ырайы

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [он алты]

16 [он алты]

Жыл мезгилдери жана аба ырайы

Jıl mezgilderi jana aba ırayı

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Това са сезоните: Б-ла--ж-л-ме--ил-ери: Б____ ж__ м__________ Б-л-р ж-л м-з-и-д-р-: --------------------- Булар жыл мезгилдери: 0
Jı--m---i--e---ja-a-a---ırayı J__ m_________ j___ a__ ı____ J-l m-z-i-d-r- j-n- a-a ı-a-ı ----------------------------- Jıl mezgilderi jana aba ırayı
пролет, лято, жаз--ж-й, ж___ ж___ ж-з- ж-й- --------- жаз, жай, 0
J-l -e-g--d-r--j--a--ba -r-yı J__ m_________ j___ a__ ı____ J-l m-z-i-d-r- j-n- a-a ı-a-ı ----------------------------- Jıl mezgilderi jana aba ırayı
есен и зима. кү--ж--а---ш. к__ ж___ к___ к-з ж-н- к-ш- ------------- күз жана кыш. 0
B---- -ıl mez-il-eri: B____ j__ m__________ B-l-r j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Bular jıl mezgilderi:
Лятото е горещо. Ж---ысы-. Ж__ ы____ Ж-й ы-ы-. --------- Жай ысык. 0
B-l-r-j-l mezgild---: B____ j__ m__________ B-l-r j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Bular jıl mezgilderi:
През лятото слънцето грее. К-н--а-кысы--ж----рап т-р--. К__ ж_______ ж_______ т_____ К-н ж-й-ы-ы- ж-р-ы-а- т-р-т- ---------------------------- Күн жайкысын жаркырап турат. 0
B---r jıl m--gil--ri: B____ j__ m__________ B-l-r j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Bular jıl mezgilderi:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Жай--д- се-ил-е-ен---ж-кшы---рөб--. Ж______ с___________ ж____ к_______ Ж-й-н-а с-й-л-е-е-д- ж-к-ы к-р-б-з- ----------------------------------- Жайында сейилдегенди жакшы көрөбүз. 0
j-z- -ay, j___ j___ j-z- j-y- --------- jaz, jay,
Зимата е студена. Кыш -у-к. К__ с____ К-ш с-у-. --------- Кыш суук. 0
j-z--ja-, j___ j___ j-z- j-y- --------- jaz, jay,
През зимата вали сняг или дъжд. Кышын-- к-р -е--амгы- ж-а-т. К______ к__ ж_ ж_____ ж_____ К-ш-н-а к-р ж- ж-м-ы- ж-а-т- ---------------------------- Кышында кар же жамгыр жаайт. 0
j-z- -ay, j___ j___ j-z- j-y- --------- jaz, jay,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. К-шынд--б-з----ө --ур-а-д--ж--ш- кө-өб--. К______ б__ ү___ о________ ж____ к_______ К-ш-н-а б-з ү-д- о-у-г-н-ы ж-к-ы к-р-б-з- ----------------------------------------- Кышында биз үйдө отурганды жакшы көрөбүз. 0
kü- ---a--ış. k__ j___ k___ k-z j-n- k-ş- ------------- küz jana kış.
Студено е. Су-к. С____ С-у-. ----- Суук. 0
k-z--an--k--. k__ j___ k___ k-z j-n- k-ş- ------------- küz jana kış.
Вали дъжд. Жамгы-----п ж-тат. Ж_____ ж___ ж_____ Ж-м-ы- ж-а- ж-т-т- ------------------ Жамгыр жаап жатат. 0
kü- -a-- -ı-. k__ j___ k___ k-z j-n- k-ş- ------------- küz jana kış.
Духа вятър. Ш-малду-. Ш________ Ш-м-л-у-. --------- Шамалдуу. 0
Ja- --ık. J__ ı____ J-y ı-ı-. --------- Jay ısık.
Топло е. Жыл-у. Ж_____ Ж-л-у- ------ Жылуу. 0
J-y---ı-. J__ ı____ J-y ı-ı-. --------- Jay ısık.
Слънчево е. Кү- а--к. К__ а____ К-н а-ы-. --------- Күн ачык. 0
J-y ı---. J__ ı____ J-y ı-ı-. --------- Jay ısık.
Ясно е. Ж--ык. Ж_____ Ж-р-к- ------ Жарык. 0
Kü- j------n jar-ır-p-t--a-. K__ j_______ j_______ t_____ K-n j-y-ı-ı- j-r-ı-a- t-r-t- ---------------------------- Kün jaykısın jarkırap turat.
Какво е времето днес? Б-г-н---а----й--------? Б____ а__ ы____ к______ Б-г-н а-а ы-а-ы к-н-а-? ----------------------- Бүгүн аба ырайы кандай? 0
Kün --yk--ın j--k-rap--u-a-. K__ j_______ j_______ t_____ K-n j-y-ı-ı- j-r-ı-a- t-r-t- ---------------------------- Kün jaykısın jarkırap turat.
Днес е студено. Б--үн күн суук. Б____ к__ с____ Б-г-н к-н с-у-. --------------- Бүгүн күн суук. 0
Kün-ja--ı-ı----rk-r---tu-at. K__ j_______ j_______ t_____ K-n j-y-ı-ı- j-r-ı-a- t-r-t- ---------------------------- Kün jaykısın jarkırap turat.
Днес е топло. Б-г-- к-н-жы-у-. Б____ к__ ж_____ Б-г-н к-н ж-л-у- ---------------- Бүгүн күн жылуу. 0
Ja-ında s-y---e----i ja-------ö---. J______ s___________ j____ k_______ J-y-n-a s-y-l-e-e-d- j-k-ı k-r-b-z- ----------------------------------- Jayında seyildegendi jakşı köröbüz.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...