Разговорник

bg Сезоните и времето   »   mr ऋतू आणि हवामान

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

१६ [सोळा]

16 [Sōḷā]

ऋतू आणि हवामान

r̥tū āṇi havāmāna

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Това са сезоните: ह--ऋत--आ--त. हे ऋ_ आ___ ह- ऋ-ू आ-े-. ------------ हे ऋतू आहेत. 0
r-tū--ṇ- ha--m--a r̥__ ā__ h_______ r-t- ā-i h-v-m-n- ----------------- r̥tū āṇi havāmāna
пролет, лято, व--त--उन--ाळ-, व___ उ____ व-ं-, उ-्-ा-ा- -------------- वसंत, उन्हाळा, 0
r̥-ū -ṇ----v--āna r̥__ ā__ h_______ r-t- ā-i h-v-m-n- ----------------- r̥tū āṇi havāmāna
есен и зима. श-द-आण- --व--ा. श__ आ_ हि___ श-द आ-ि ह-व-ळ-. --------------- शरद आणि हिवाळा. 0
hē-r̥tū --ēt-. h_ r̥__ ā_____ h- r-t- ā-ē-a- -------------- hē r̥tū āhēta.
Лятото е горещо. उन-ह--्-----वा -बद-र अस--. उ_____ ह_ ऊ___ अ___ उ-्-ा-्-ा- ह-ा ऊ-द-र अ-त-. -------------------------- उन्हाळ्यात हवा ऊबदार असते. 0
h- -----āhēt-. h_ r̥__ ā_____ h- r-t- ā-ē-a- -------------- hē r̥tū āhēta.
През лятото слънцето грее. उ----ळ--------्- तळ--ो. उ_____ सू__ त____ उ-्-ा-्-ा- स-र-य त-प-ो- ----------------------- उन्हाळ्यात सूर्य तळपतो. 0
h- -̥-ū------. h_ r̥__ ā_____ h- r-t- ā-ē-a- -------------- hē r̥tū āhēta.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. आम-हा-- ---ार -वेत -ि-ायल- जायला आव---. आ___ ऊ___ ह__ फि___ जा__ आ____ आ-्-ा-ा ऊ-द-र ह-े- फ-र-य-ा ज-य-ा आ-ड-े- --------------------------------------- आम्हाला ऊबदार हवेत फिरायला जायला आवडते. 0
V--a-ta- --hāḷ-, V_______ u______ V-s-n-a- u-h-ḷ-, ---------------- Vasanta, unhāḷā,
Зимата е студена. ह--ा-्-ात-हव- थं---- अ-ते. हि____ ह_ थं___ अ___ ह-व-ळ-य-त ह-ा थ-ड-ा- अ-त-. -------------------------- हिवाळ्यात हवा थंडगार असते. 0
Va-an-a- -n--ḷ-, V_______ u______ V-s-n-a- u-h-ḷ-, ---------------- Vasanta, unhāḷā,
През зимата вали сняг или дъжд. ह--ा-्--- -र-फ-क---- प-ऊस-----. हि____ ब__ किं_ पा__ प___ ह-व-ळ-य-त ब-्- क-ं-ा प-ऊ- प-त-. ------------------------------- हिवाळ्यात बर्फ किंवा पाऊस पडतो. 0
V-s--ta-----āḷā, V_______ u______ V-s-n-a- u-h-ḷ-, ---------------- Vasanta, unhāḷā,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. आम्हा-ा-ह-व------ घ----र--णे--वड--. आ___ हि____ घ__ रा__ आ____ आ-्-ा-ा ह-व-ळ-य-त घ-ा- र-ह-े आ-ड-े- ----------------------------------- आम्हाला हिवाळ्यात घरात राहणे आवडते. 0
śara-a -ṇ----v---. ś_____ ā__ h______ ś-r-d- ā-i h-v-ḷ-. ------------------ śarada āṇi hivāḷā.
Студено е. थ---आ--. थं_ आ__ थ-ड आ-े- -------- थंड आहे. 0
śarad- ā---h-v-ḷ-. ś_____ ā__ h______ ś-r-d- ā-i h-v-ḷ-. ------------------ śarada āṇi hivāḷā.
Вали дъжд. पा-स पड---ह-. पा__ प__ आ__ प-ऊ- प-त आ-े- ------------- पाऊस पडत आहे. 0
śara-- -ṇi hiv---. ś_____ ā__ h______ ś-r-d- ā-i h-v-ḷ-. ------------------ śarada āṇi hivāḷā.
Духа вятър. व-----ुटल----े. वा_ सु__ आ__ व-र- स-ट-ा आ-े- --------------- वारा सुटला आहे. 0
U--āḷy-----a-- -b-dāra-as--ē. U________ h___ ū______ a_____ U-h-ḷ-ā-a h-v- ū-a-ā-a a-a-ē- ----------------------------- Unhāḷyāta havā ūbadāra asatē.
Топло е. हवेत-उ-्मा--ह-. ह__ उ__ आ__ ह-े- उ-्-ा आ-े- --------------- हवेत उष्मा आहे. 0
U-hāḷ-ā-a havā --ad--- --atē. U________ h___ ū______ a_____ U-h-ḷ-ā-a h-v- ū-a-ā-a a-a-ē- ----------------------------- Unhāḷyāta havā ūbadāra asatē.
Слънчево е. उ- -हे. उ_ आ__ उ- आ-े- ------- उन आहे. 0
Unhāḷ---- havā-ūb--ār- a----. U________ h___ ū______ a_____ U-h-ḷ-ā-a h-v- ū-a-ā-a a-a-ē- ----------------------------- Unhāḷyāta havā ūbadāra asatē.
Ясно е. आल्हा--ायक हव- -हे. आ______ ह_ आ__ आ-्-ा-द-य- ह-ा आ-े- ------------------- आल्हाददायक हवा आहे. 0
Un------a s-r-- t--a-atō. U________ s____ t________ U-h-ḷ-ā-a s-r-a t-ḷ-p-t-. ------------------------- Unhāḷyāta sūrya taḷapatō.
Какво е времето днес? आ-------न-कस--आह-? आ_ ह___ क_ आ__ आ- ह-ा-ा- क-े आ-े- ------------------ आज हवामान कसे आहे? 0
U-h--y-t- sū-ya-t-ḷ-p--ō. U________ s____ t________ U-h-ḷ-ā-a s-r-a t-ḷ-p-t-. ------------------------- Unhāḷyāta sūrya taḷapatō.
Днес е студено. आज थ-डी--हे. आ_ थं_ आ__ आ- थ-ड- आ-े- ------------ आज थंडी आहे. 0
Un-----ta ----a--a--p-tō. U________ s____ t________ U-h-ḷ-ā-a s-r-a t-ḷ-p-t-. ------------------------- Unhāḷyāta sūrya taḷapatō.
Днес е топло. आज-गरम-----. आ_ ग__ आ__ आ- ग-म- आ-े- ------------ आज गरमी आहे. 0
Ā-h--ā -ba-āra---vēta--hirāy-lā -ā-al- ā--ḍ-tē. Ā_____ ū______ h_____ p________ j_____ ā_______ Ā-h-l- ū-a-ā-a h-v-t- p-i-ā-a-ā j-y-l- ā-a-a-ē- ----------------------------------------------- Āmhālā ūbadāra havēta phirāyalā jāyalā āvaḍatē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...