Разговорник

bg Сезоните и времето   »   no Årstider og vær

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [seksten]

Årstider og vær

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Това са сезоните: De--- e--å-st---n-: D____ e_ å_________ D-t-e e- å-s-i-e-e- ------------------- Dette er årstidene: 0
пролет, лято, Vår-n- --mm--en, V_____ s________ V-r-n- s-m-e-e-, ---------------- Våren, sommeren, 0
есен и зима. h-st-- -- -in-e--n. h_____ o_ v________ h-s-e- o- v-n-e-e-. ------------------- høsten og vinteren. 0
Лятото е горещо. So-m-re--er--arm. S_______ e_ v____ S-m-e-e- e- v-r-. ----------------- Sommeren er varm. 0
През лятото слънцето грее. Om -o-m---------n-r---la. O_ s_______ s______ s____ O- s-m-e-e- s-i-n-r s-l-. ------------------------- Om sommeren skinner sola. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Om-s---er-n gå--vi---e-ne-tur. O_ s_______ g__ v_ g_____ t___ O- s-m-e-e- g-r v- g-e-n- t-r- ------------------------------ Om sommeren går vi gjerne tur. 0
Зимата е студена. V--tere- ---k--d. V_______ e_ k____ V-n-e-e- e- k-l-. ----------------- Vinteren er kald. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Om v-n-er-- --ør -- -egn-r----. O_ v_______ s___ o_ r_____ d___ O- v-n-e-e- s-ø- o- r-g-e- d-t- ------------------------------- Om vinteren snør og regner det. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. O---inte--n---i--v---j-rne--j-mme. O_ v_______ b___ v_ g_____ h______ O- v-n-e-e- b-i- v- g-e-n- h-e-m-. ---------------------------------- Om vinteren blir vi gjerne hjemme. 0
Студено е. De- ---ka-d-. D__ e_ k_____ D-t e- k-l-t- ------------- Det er kaldt. 0
Вали дъжд. D---r----r. D__ r______ D-t r-g-e-. ----------- Det regner. 0
Духа вятър. Det ---ser. D__ b______ D-t b-å-e-. ----------- Det blåser. 0
Топло е. Det-er varmt. D__ e_ v_____ D-t e- v-r-t- ------------- Det er varmt. 0
Слънчево е. De- -- ---. D__ e_ s___ D-t e- s-l- ----------- Det er sol. 0
Ясно е. D-t-e--fin-. D__ e_ f____ D-t e- f-n-. ------------ Det er fint. 0
Какво е времето днес? Hv---an er--ær-----d--? H______ e_ v____ i d___ H-o-d-n e- v-r-t i d-g- ----------------------- Hvordan er været i dag? 0
Днес е студено. I-d------d-t-kaldt. I d__ e_ d__ k_____ I d-g e- d-t k-l-t- ------------------- I dag er det kaldt. 0
Днес е топло. I-dag--- de--var-t. I d__ e_ d__ v_____ I d-g e- d-t v-r-t- ------------------- I dag er det varmt. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...