Разговорник

bg Сезоните и времето   »   sr Годишња доба и време

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [шеснаест]

16 [šesnaest]

Годишња доба и време

Godišnja doba i vreme

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Това са сезоните: О-о-су --ди--а-----: О__ с_ г______ д____ О-о с- г-д-ш-а д-б-: -------------------- Ово су годишња доба: 0
Go-išnja--o---- v-eme G_______ d___ i v____ G-d-š-j- d-b- i v-e-e --------------------- Godišnja doba i vreme
пролет, лято, П---е--- л-т-, П_______ л____ П-о-е-е- л-т-, -------------- Пролеће, лето, 0
G-di--ja d-ba ---r-me G_______ d___ i v____ G-d-š-j- d-b- i v-e-e --------------------- Godišnja doba i vreme
есен и зима. jе-ен----и-а. j____ и з____ j-с-н и з-м-. ------------- jесен и зима. 0
Ovo-s- --di-n-- do--: O__ s_ g_______ d____ O-o s- g-d-š-j- d-b-: --------------------- Ovo su godišnja doba:
Лятото е горещо. Лет- -----у-е. Л___ ј_ в_____ Л-т- ј- в-у-е- -------------- Лето је вруће. 0
Ovo--- g-di--j--do-a: O__ s_ g_______ d____ O-o s- g-d-š-j- d-b-: --------------------- Ovo su godišnja doba:
През лятото слънцето грее. Л--- --ј--су-це. Л___ с___ с_____ Л-т- с-ј- с-н-е- ---------------- Лети сија сунце. 0
Ov--s- g--iš-j- -o--: O__ s_ g_______ d____ O-o s- g-d-š-j- d-b-: --------------------- Ovo su godišnja doba:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Л--и-радо-и---о-шет--и. Л___ р___ и____ ш______ Л-т- р-д- и-е-о ш-т-т-. ----------------------- Лети радо идемо шетати. 0
Pr-l-će, -et-, P_______ l____ P-o-e-́-, l-t-, --------------- Proleće, leto,
Зимата е студена. З-ма-је--л-д--. З___ ј_ х______ З-м- ј- х-а-н-. --------------- Зима је хладна. 0
P--l-ć-- l-t-, P_______ l____ P-o-e-́-, l-t-, --------------- Proleće, leto,
През зимата вали сняг или дъжд. Зими--ада с-е- или---ш-. З___ п___ с___ и__ к____ З-м- п-д- с-е- и-и к-ш-. ------------------------ Зими пада снег или киша. 0
P--le---, --t-, P_______ l____ P-o-e-́-, l-t-, --------------- Proleće, leto,
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Зим- р-д- -с----м- код ку--. З___ р___ о_______ к__ к____ З-м- р-д- о-т-ј-м- к-д к-ћ-. ---------------------------- Зими радо остајемо код куће. 0
jes-n-i--i-a. j____ i z____ j-s-n i z-m-. ------------- jesen i zima.
Студено е. Х-а-н--ј-. Х_____ ј__ Х-а-н- ј-. ---------- Хладно је. 0
j--en-- zima. j____ i z____ j-s-n i z-m-. ------------- jesen i zima.
Вали дъжд. Пад----ш-. П___ к____ П-д- к-ш-. ---------- Пада киша. 0
jes-n----ima. j____ i z____ j-s-n i z-m-. ------------- jesen i zima.
Духа вятър. В--ровито је. В________ ј__ В-т-о-и-о ј-. ------------- Ветровито је. 0
L--- -e vr-c--. L___ j_ v_____ L-t- j- v-u-́-. --------------- Leto je vruće.
Топло е. Топло -е. Т____ ј__ Т-п-о ј-. --------- Топло је. 0
L-t- -- v-u-́-. L___ j_ v_____ L-t- j- v-u-́-. --------------- Leto je vruće.
Слънчево е. С-н-а-----. С______ ј__ С-н-а-о ј-. ----------- Сунчано је. 0
L--- j- vruće. L___ j_ v_____ L-t- j- v-u-́-. --------------- Leto je vruće.
Ясно е. В-дро --. В____ ј__ В-д-о ј-. --------- Ведро је. 0
L--- ---- su--e. L___ s___ s_____ L-t- s-j- s-n-e- ---------------- Leti sija sunce.
Какво е времето днес? Ка----ј- в-е-е---н-с? К____ ј_ в____ д_____ К-к-о ј- в-е-е д-н-с- --------------------- Какво је време данас? 0
Leti -ij- -u-c-. L___ s___ s_____ L-t- s-j- s-n-e- ---------------- Leti sija sunce.
Днес е студено. Д--ас-је----дно. Д____ ј_ х______ Д-н-с ј- х-а-н-. ---------------- Данас је хладно. 0
Let--s--a-sunc-. L___ s___ s_____ L-t- s-j- s-n-e- ---------------- Leti sija sunce.
Днес е топло. Д--а---- т-п--. Д____ ј_ т_____ Д-н-с ј- т-п-о- --------------- Данас је топло. 0
Le-i ------de-o -et---. L___ r___ i____ š______ L-t- r-d- i-e-o š-t-t-. ----------------------- Leti rado idemo šetati.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...