Разговорник

bg Сезоните и времето   »   zh 四季和天气

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16[十六]

16 [Shíliù]

四季和天气

sìjì hé tiānqì

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Това са сезоните: 这是-一------ ： 这_ 一___ 四_ ： 这- 一-中- 四- ： ------------ 这是 一年中的 四季 ： 0
s----hé--i-nqì s___ h_ t_____ s-j- h- t-ā-q- -------------- sìjì hé tiānqì
пролет, лято, 春天,--天 春__ 夏_ 春-, 夏- ------ 春天, 夏天 0
sì----é-t-ānqì s___ h_ t_____ s-j- h- t-ā-q- -------------- sìjì hé tiānqì
есен и зима. 秋- ---天 秋_ 和 冬_ 秋- 和 冬- ------- 秋天 和 冬天 0
zh--s-ì -- ni-n-zhō-- de sì-ì: z__ s__ y_ n___ z____ d_ s____ z-è s-ì y- n-á- z-ō-g d- s-j-: ------------------------------ zhè shì yī nián zhōng de sìjì:
Лятото е горещо. 夏天-- 热 。 夏_ 很 热 。 夏- 很 热 。 -------- 夏天 很 热 。 0
zh- ----yī -ián-zh-ng -- s---: z__ s__ y_ n___ z____ d_ s____ z-è s-ì y- n-á- z-ō-g d- s-j-: ------------------------------ zhè shì yī nián zhōng de sìjì:
През лятото слънцето грее. 夏--总--出太- 。 夏_ 总_ 出__ 。 夏- 总- 出-阳 。 ----------- 夏天 总是 出太阳 。 0
z-è--hì -ī n-án z-ō-g--e-sì-ì: z__ s__ y_ n___ z____ d_ s____ z-è s-ì y- n-á- z-ō-g d- s-j-: ------------------------------ zhè shì yī nián zhōng de sìjì:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. 夏--我--喜--去 散--。 夏_ 我_ 喜_ 去 散_ 。 夏- 我- 喜- 去 散- 。 --------------- 夏天 我们 喜欢 去 散步 。 0
Ch-n--ān- -iàtiān C________ x______ C-ū-t-ā-, x-à-i-n ----------------- Chūntiān, xiàtiān
Зимата е студена. 冬天-很-冷-。 冬_ 很 冷 。 冬- 很 冷 。 -------- 冬天 很 冷 。 0
Ch-ntiā-, ----i-n C________ x______ C-ū-t-ā-, x-à-i-n ----------------- Chūntiān, xiàtiān
През зимата вали сняг или дъжд. 冬---雪-- ---。 冬_ 下_ 或 下_ 。 冬- 下- 或 下- 。 ------------ 冬天 下雪 或 下雨 。 0
C----i-n, -ià-i-n C________ x______ C-ū-t-ā-, x-à-i-n ----------------- Chūntiān, xiàtiān
През зимата обичаме да стоим вкъщи. 冬--我- -欢 -在--里-。 冬_ 我_ 喜_ 呆_ 家_ 。 冬- 我- 喜- 呆- 家- 。 ---------------- 冬天 我们 喜欢 呆在 家里 。 0
q-ūt--n-hé dōn-t--n q______ h_ d_______ q-ū-i-n h- d-n-t-ā- ------------------- qiūtiān hé dōngtiān
Студено е. 天气-很 冷 天_ 很 冷 天- 很 冷 ------ 天气 很 冷 0
qi-ti---h---ō--ti-n q______ h_ d_______ q-ū-i-n h- d-n-t-ā- ------------------- qiūtiān hé dōngtiān
Вали дъжд. 天-在--雨 天 在 下_ 天 在 下- ------ 天 在 下雨 0
q-----n-hé---n--i-n q______ h_ d_______ q-ū-i-n h- d-n-t-ā- ------------------- qiūtiān hé dōngtiān
Духа вятър. 有-- 。 有 风 。 有 风 。 ----- 有 风 。 0
x-àt-ān-hěn-rè. x______ h__ r__ x-à-i-n h-n r-. --------------- xiàtiān hěn rè.
Топло е. 天 暖和 。 天 暖_ 。 天 暖- 。 ------ 天 暖和 。 0
x--t------- r-. x______ h__ r__ x-à-i-n h-n r-. --------------- xiàtiān hěn rè.
Слънчево е. 阳光--烂的--- 。 阳_ 灿__ 天_ 。 阳- 灿-的 天- 。 ----------- 阳光 灿烂的 天气 。 0
x---i-- -ě--rè. x______ h__ r__ x-à-i-n h-n r-. --------------- xiàtiān hěn rè.
Ясно е. 天气 晴朗 。 天_ 晴_ 。 天- 晴- 。 ------- 天气 晴朗 。 0
Xià---- -ǒn---h--c-ū-tàiy---. X______ z___ s__ c__ t_______ X-à-i-n z-n- s-ì c-ū t-i-á-g- ----------------------------- Xiàtiān zǒng shì chū tàiyáng.
Какво е времето днес? 今天-天- --样-? 今_ 天_ 怎__ ? 今- 天- 怎-样 ? ----------- 今天 天气 怎么样 ? 0
X-àtiā----ng sh- chū--à-y-ng. X______ z___ s__ c__ t_______ X-à-i-n z-n- s-ì c-ū t-i-á-g- ----------------------------- Xiàtiān zǒng shì chū tàiyáng.
Днес е студено. 今天--气--- 。 今_ 天_ 很_ 。 今- 天- 很- 。 ---------- 今天 天气 很冷 。 0
Xi-ti-n-zǒ-- sh----- --iyá-g. X______ z___ s__ c__ t_______ X-à-i-n z-n- s-ì c-ū t-i-á-g- ----------------------------- Xiàtiān zǒng shì chū tàiyáng.
Днес е топло. 今天-天气--和 。 今_ 天_ 暖_ 。 今- 天- 暖- 。 ---------- 今天 天气 暖和 。 0
X---i-n--ǒm-- -ǐhuān -- s--b-. X______ w____ x_____ q_ s_____ X-à-i-n w-m-n x-h-ā- q- s-n-ù- ------------------------------ Xiàtiān wǒmen xǐhuān qù sànbù.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...