Разговорник

bg Почистване на къщата   »   bs Ćišćenje kuće

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osamnaest]

Ćišćenje kuće

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Днес е събота D-na--j- subota. D____ j_ s______ D-n-s j- s-b-t-. ---------------- Danas je subota. 0
Днес ние имаме време. D-n----m--- ---mena. D____ i____ v_______ D-n-s i-a-o v-e-e-a- -------------------- Danas imamo vremena. 0
Днес ние чистим жилището. Da-as či-tim- ----. D____ č______ s____ D-n-s č-s-i-o s-a-. ------------------- Danas čistimo stan. 0
Аз чистя банята. Ja----tim---pa--lo. J_ č_____ k________ J- č-s-i- k-p-t-l-. ------------------- Ja čistim kupatilo. 0
Моят мъж мие колата. Mo- muž--e-e-aut-. M__ m__ p___ a____ M-j m-ž p-r- a-t-. ------------------ Moj muž pere auto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. D-ec-----u -ic---a. D____ p___ b_______ D-e-a p-r- b-c-k-a- ------------------- Djeca peru bicikla. 0
Баба полива цветята. N-na -a-ij-va-cvi-e--. N___ z_______ c_______ N-n- z-l-j-v- c-i-e-e- ---------------------- Nana zalijeva cvijeće. 0
Децата разтребват детската стая. Dj-----o-pr-maj- d---i---s-bu. D____ p_________ d______ s____ D-e-a p-s-r-m-j- d-e-i-u s-b-. ------------------------------ Djeca pospremaju dječiju sobu. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Mo- m---p-sp-ema-sv--------i sto. M__ m__ p_______ s___ p_____ s___ M-j m-ž p-s-r-m- s-o- p-s-ć- s-o- --------------------------------- Moj muž posprema svoj pisaći sto. 0
Аз слагам прането в пералнята. J- s-a-lj-m--eš-----š-nu-za-pra--e veša. J_ s_______ v__ u m_____ z_ p_____ v____ J- s-a-l-a- v-š u m-š-n- z- p-a-j- v-š-. ---------------------------------------- Ja stavljam veš u mašinu za pranje veša. 0
Аз простирам прането. J- pr---i-em ---. J_ p________ v___ J- p-o-t-r-m v-š- ----------------- Ja prostirem veš. 0
Аз гладя прането. J- peg-am--eš - -ublje. J_ p_____ v__ / r______ J- p-g-a- v-š / r-b-j-. ----------------------- Ja peglam veš / rublje. 0
Прозорците са мръсни. Prozor--su p--ja-i. P______ s_ p_______ P-o-o-i s- p-l-a-i- ------------------- Prozori su prljavi. 0
Подът е мръсен. Pod--e-------. P__ j_ p______ P-d j- p-l-a-. -------------- Pod je prljav. 0
Съдовете са мръсни. P-suđe----pr-----. P_____ j_ p_______ P-s-đ- j- p-l-a-o- ------------------ Posuđe je prljavo. 0
Кой чисти прозорците? Ko--i--i p-ozor-? K_ č____ p_______ K- č-s-i p-o-o-e- ----------------- Ko čisti prozore? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Ko-u-isava-p-aši-u? K_ u______ p_______ K- u-i-a-a p-a-i-u- ------------------- Ko usisava prašinu? 0
Кой мие съдовете? Ko--ere-pos--e? K_ p___ p______ K- p-r- p-s-đ-? --------------- Ko pere posuđe? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + босненски (1-100) MP3 босненски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!