Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ca Fer neteja

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [divuit]

Fer neteja

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Днес е събота Avu- é- -i-----e. A___ é_ d________ A-u- é- d-s-a-t-. ----------------- Avui és dissabte. 0
Днес ние имаме време. A----t-n-- --m--. A___ t____ t_____ A-u- t-n-m t-m-s- ----------------- Avui tenim temps. 0
Днес ние чистим жилището. Av-i net-g-- l’ap-rt-ment. A___ n______ l____________ A-u- n-t-g-m l-a-a-t-m-n-. -------------------------- Avui netegem l’apartament. 0
Аз чистя банята. J- n-------- ----r---e-----. J_ n_____ l_ c_____ d_ b____ J- n-t-j- l- c-m-r- d- b-n-. ---------------------------- Jo netejo la cambra de bany. 0
Моят мъж мие колата. E- meu-m-r-t -e--- -l--ot-e. E_ m__ m____ r____ e_ c_____ E- m-u m-r-t r-n-a e- c-t-e- ---------------------------- El meu marit renta el cotxe. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. El--n-----eteg-n-l-s--i-ic-etes. E__ n___ n______ l__ b__________ E-s n-n- n-t-g-n l-s b-c-c-e-e-. -------------------------------- Els nens netegen les bicicletes. 0
Баба полива цветята. L’-v-a -e-a -es-fl-r-. L_____ r___ l__ f_____ L-à-i- r-g- l-s f-o-s- ---------------------- L’àvia rega les flors. 0
Децата разтребват детската стая. El--ne-s-o----e- -’ha---ac----els nens. E__ n___ o______ l__________ d___ n____ E-s n-n- o-d-n-n l-h-b-t-c-ó d-l- n-n-. --------------------------------------- Els nens ordenen l’habitació dels nens. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. E- m---ma-it-o-dena el--eu e-c-----r-. E_ m__ m____ o_____ e_ s__ e__________ E- m-u m-r-t o-d-n- e- s-u e-c-i-t-r-. -------------------------------------- El meu marit ordena el seu escriptori. 0
Аз слагам прането в пералнята. (Jo- ---o l--ro---- -a -e-t-dora. (___ p___ l_ r___ a l_ r_________ (-o- p-s- l- r-b- a l- r-n-a-o-a- --------------------------------- (Jo) poso la roba a la rentadora. 0
Аз простирам прането. (J-)-est--c-la-roba. (___ e_____ l_ r____ (-o- e-t-n- l- r-b-. -------------------- (Jo) estenc la roba. 0
Аз гладя прането. (Jo)---anx- -a -o-a. (___ p_____ l_ r____ (-o- p-a-x- l- r-b-. -------------------- (Jo) planxo la roba. 0
Прозорците са мръсни. Les-f---s-re----tan----t--. L__ f________ e____ b______ L-s f-n-s-r-s e-t-n b-u-e-. --------------------------- Les finestres estan brutes. 0
Подът е мръсен. E- --r-- e-tà -ru-. E_ t____ e___ b____ E- t-r-a e-t- b-u-. ------------------- El terra està brut. 0
Съдовете са мръсни. La--a-----------r---. L_ v_______ é_ b_____ L- v-i-e-l- é- b-u-a- --------------------- La vaixella és bruta. 0
Кой чисти прозорците? Qui-n-t--a---s-f--e-tr--? Q__ n_____ l__ f_________ Q-i n-t-j- l-s f-n-s-r-s- ------------------------- Qui neteja les finestres? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Q-i p--s---’--p-r--ora? Q__ p____ l____________ Q-i p-s-a l-a-p-r-d-r-? ----------------------- Qui passa l’aspiradora? 0
Кой мие съдовете? Q---re--- l---a-x-ll-? Q__ r____ l_ v________ Q-i r-n-a l- v-i-e-l-? ---------------------- Qui renta la vaixella? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каталонски (1-100) MP3 каталонски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!