Разговорник

bg Почистване на къщата   »   de Hausputz

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [achtzehn]

Hausputz

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Днес е събота H-u-- -----am-t-g. H____ i__ S_______ H-u-e i-t S-m-t-g- ------------------ Heute ist Samstag. 0
Днес ние имаме време. H-ute-h-b---w-- -eit. H____ h____ w__ Z____ H-u-e h-b-n w-r Z-i-. --------------------- Heute haben wir Zeit. 0
Днес ние чистим жилището. He--- put-en wir d-e-Woh----. H____ p_____ w__ d__ W_______ H-u-e p-t-e- w-r d-e W-h-u-g- ----------------------------- Heute putzen wir die Wohnung. 0
Аз чистя банята. I-h-----e-------d. I__ p____ d__ B___ I-h p-t-e d-s B-d- ------------------ Ich putze das Bad. 0
Моят мъж мие колата. M--n-M----wä-c---d-- ---o. M___ M___ w_____ d__ A____ M-i- M-n- w-s-h- d-s A-t-. -------------------------- Mein Mann wäscht das Auto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. D-e-Kinde- p-t-en-d---Fa-rrä-e-. D__ K_____ p_____ d__ F_________ D-e K-n-e- p-t-e- d-e F-h-r-d-r- -------------------------------- Die Kinder putzen die Fahrräder. 0
Баба полива цветята. O-a -ie---di--B----n. O__ g____ d__ B______ O-a g-e-t d-e B-u-e-. --------------------- Oma gießt die Blumen. 0
Децата разтребват детската стая. D-e----de--r-u--n-d-------e-zimmer-a--. D__ K_____ r_____ d__ K___________ a___ D-e K-n-e- r-u-e- d-s K-n-e-z-m-e- a-f- --------------------------------------- Die Kinder räumen das Kinderzimmer auf. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-in--a-n -ä-mt--e-ne- S-h-e------h au-. M___ M___ r____ s_____ S___________ a___ M-i- M-n- r-u-t s-i-e- S-h-e-b-i-c- a-f- ---------------------------------------- Mein Mann räumt seinen Schreibtisch auf. 0
Аз слагам прането в пералнята. Ich--te--e -ie -----e i- --e -asch----hi-e. I__ s_____ d__ W_____ i_ d__ W_____________ I-h s-e-k- d-e W-s-h- i- d-e W-s-h-a-c-i-e- ------------------------------------------- Ich stecke die Wäsche in die Waschmaschine. 0
Аз простирам прането. Ic- h-nge---e -ä-che ---. I__ h____ d__ W_____ a___ I-h h-n-e d-e W-s-h- a-f- ------------------------- Ich hänge die Wäsche auf. 0
Аз гладя прането. I-- bügele die--äs-he. I__ b_____ d__ W______ I-h b-g-l- d-e W-s-h-. ---------------------- Ich bügele die Wäsche. 0
Прозорците са мръсни. D-- ---s-er s-nd---hm-tz--. D__ F______ s___ s_________ D-e F-n-t-r s-n- s-h-u-z-g- --------------------------- Die Fenster sind schmutzig. 0
Подът е мръсен. D---F-ßb-----i-t--c-m-t-ig. D__ F_______ i__ s_________ D-r F-ß-o-e- i-t s-h-u-z-g- --------------------------- Der Fußboden ist schmutzig. 0
Съдовете са мръсни. D-s --s-h-----st--c--utz--. D__ G_______ i__ s_________ D-s G-s-h-r- i-t s-h-u-z-g- --------------------------- Das Geschirr ist schmutzig. 0
Кой чисти прозорците? We---utzt--i--F--s-er? W__ p____ d__ F_______ W-r p-t-t d-e F-n-t-r- ---------------------- Wer putzt die Fenster? 0
Кой чисти с прахосмукачката? We--sa--t St-u-? W__ s____ S_____ W-r s-u-t S-a-b- ---------------- Wer saugt Staub? 0
Кой мие съдовете? We-----l--da---es--i--? W__ s____ d__ G________ W-r s-ü-t d-s G-s-h-r-? ----------------------- Wer spült das Geschirr? 0

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!