Разговорник

bg Почистване на къщата   »   he ‫ניקוי הבית‬

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

‫18 [שמונה עשרה]‬

18 [shmoneh essreh]

‫ניקוי הבית‬

niqui habait

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Днес е събота ‫-י-ם-י----ב-.‬ ‫____ י__ ש____ ‫-י-ם י-ם ש-ת-‬ --------------- ‫היום יום שבת.‬ 0
niqui-ha-ait n____ h_____ n-q-i h-b-i- ------------ niqui habait
Днес ние имаме време. ‫-י-- יש--נו ז--.‬ ‫____ י_ ל__ ז____ ‫-י-ם י- ל-ו ז-ן-‬ ------------------ ‫היום יש לנו זמן.‬ 0
ni-u----bait n____ h_____ n-q-i h-b-i- ------------ niqui habait
Днес ние чистим жилището. ‫-י----נ-נ---נק---את--בית.‬ ‫____ א____ מ____ א_ ה_____ ‫-י-ם א-ח-ו מ-ק-ם א- ה-י-.- --------------------------- ‫היום אנחנו מנקים את הבית.‬ 0
hayom------h-b-t. h____ y__ s______ h-y-m y-m s-a-a-. ----------------- hayom yom shabat.
Аз чистя банята. ‫--י ---ה--ת--דר--אמ-ט---‬ ‫___ מ___ א_ ח__ ה________ ‫-נ- מ-ק- א- ח-ר ה-מ-ט-ה-‬ -------------------------- ‫אני מנקה את חדר האמבטיה.‬ 0
ha-o- --- ---b--. h____ y__ s______ h-y-m y-m s-a-a-. ----------------- hayom yom shabat.
Моят мъж мие колата. ‫-על--ר-----ת-המכוני-.‬ ‫____ ר___ א_ ה________ ‫-ע-י ר-ח- א- ה-כ-נ-ת-‬ ----------------------- ‫בעלי רוחץ את המכונית.‬ 0
h-yo- --m s-aba-. h____ y__ s______ h-y-m y-m s-a-a-. ----------------- hayom yom shabat.
Децата чистят велосипедите / колелата. ‫--ל-----נקי-----ה-ופ----.‬ ‫______ מ____ א_ ה_________ ‫-י-ד-ם מ-ק-ם א- ה-ו-נ-י-.- --------------------------- ‫הילדים מנקים את האופניים.‬ 0
hayo-----h l--u-zma-. h____ y___ l___ z____ h-y-m y-s- l-n- z-a-. --------------------- hayom yesh lanu zman.
Баба полива цветята. ‫--ת- ---ה-א---פ--ים-‬ ‫____ מ___ א_ ה_______ ‫-ב-א מ-ק- א- ה-ר-י-.- ---------------------- ‫סבתא משקה את הפרחים.‬ 0
ha-om --s----nu-z-a-. h____ y___ l___ z____ h-y-m y-s- l-n- z-a-. --------------------- hayom yesh lanu zman.
Децата разтребват детската стая. ‫הי-דים מ-דר-- את--ד- -ילדי-.‬ ‫______ מ_____ א_ ח__ ה_______ ‫-י-ד-ם מ-ד-י- א- ח-ר ה-ל-י-.- ------------------------------ ‫הילדים מסדרים את חדר הילדים.‬ 0
h---m--es----nu-z-an. h____ y___ l___ z____ h-y-m y-s- l-n- z-a-. --------------------- hayom yesh lanu zman.
Моят мъж разтребва бюрото си. ‫--ל- -ס------ש--ח--הכתיב- --ו.‬ ‫____ מ___ א_ ש____ ה_____ ש____ ‫-ע-י מ-ד- א- ש-ל-ן ה-ת-ב- ש-ו-‬ -------------------------------- ‫בעלי מסדר את שולחן הכתיבה שלו.‬ 0
ha-om-anaxn--m-na-im et--aba-t. h____ a_____ m______ e_ h______ h-y-m a-a-n- m-n-q-m e- h-b-i-. ------------------------------- hayom anaxnu menaqim et habait.
Аз слагам прането в пералнята. ‫אני -- - ה -ת -כב-----מכו-ת כ--ס-.‬ ‫___ ש_ / ה א_ ה_____ ב_____ כ______ ‫-נ- ש- / ה א- ה-ב-ס- ב-כ-נ- כ-י-ה-‬ ------------------------------------ ‫אני שם / ה את הכביסה במכונת כביסה.‬ 0
h-yom -nax-u--e-a-im ------ai-. h____ a_____ m______ e_ h______ h-y-m a-a-n- m-n-q-m e- h-b-i-. ------------------------------- hayom anaxnu menaqim et habait.
Аз простирам прането. ‫אנ- --לה את הכב--ה-‬ ‫___ ת___ א_ ה_______ ‫-נ- ת-ל- א- ה-ב-ס-.- --------------------- ‫אני תולה את הכביסה.‬ 0
h-yo- -n---u -----im -- ha-ait. h____ a_____ m______ e_ h______ h-y-m a-a-n- m-n-q-m e- h-b-i-. ------------------------------- hayom anaxnu menaqim et habait.
Аз гладя прането. ‫אנ---גהץ /-צ- ---ה-ג--- -נק---.‬ ‫___ מ___ / צ_ א_ ה_____ ה_______ ‫-נ- מ-ה- / צ- א- ה-ג-י- ה-ק-י-.- --------------------------------- ‫אני מגהץ / צת את הבגדים הנקיים.‬ 0
a-i -en-qe--m-n-qa- -t-xad-- -a'a---t-ah. a__ m______________ e_ x____ h___________ a-i m-n-q-h-m-n-q-h e- x-d-r h-'-m-a-i-h- ----------------------------------------- ani menaqeh/menaqah et xadar ha'ambatiah.
Прозорците са мръсни. ‫הח-ונות ----ל-ים.‬ ‫_______ מ_________ ‫-ח-ו-ו- מ-ו-ל-י-.- ------------------- ‫החלונות מלוכלכים.‬ 0
b-'al------ts e--hame-h---t. b_____ r_____ e_ h__________ b-'-l- r-x-t- e- h-m-k-o-i-. ---------------------------- ba'ali roxets et hamekhonit.
Подът е мръсен. ‫ה------ל-כלכת.‬ ‫_____ מ________ ‫-ר-פ- מ-ו-ל-ת-‬ ---------------- ‫הרצפה מלוכלכת.‬ 0
h---l-d-m m-na--m-et-h--ofa--i-. h________ m______ e_ h__________ h-y-l-d-m m-n-q-m e- h-'-f-n-i-. -------------------------------- hayeladim menaqim et ha'ofanaim.
Съдовете са мръсни. ‫---י- מל-כלכ--.‬ ‫_____ מ_________ ‫-כ-י- מ-ו-ל-י-.- ----------------- ‫הכלים מלוכלכים.‬ 0
s--t---ashq-h--t hapr-xim. s____ m______ e_ h________ s-v-a m-s-q-h e- h-p-a-i-. -------------------------- savta mashqah et hapraxim.
Кой чисти прозорците? ‫מ- ---- א- החל--ות?‬ ‫__ מ___ א_ ה________ ‫-י מ-ק- א- ה-ל-נ-ת-‬ --------------------- ‫מי מנקה את החלונות?‬ 0
savta-ma-hq-h-----ap--x-m. s____ m______ e_ h________ s-v-a m-s-q-h e- h-p-a-i-. -------------------------- savta mashqah et hapraxim.
Кой чисти с прахосмукачката? ‫מי-שו-ב--ב--‬ ‫__ ש___ א____ ‫-י ש-א- א-ק-‬ -------------- ‫מי שואב אבק?‬ 0
sa--- mashqah -- -a-raxim. s____ m______ e_ h________ s-v-a m-s-q-h e- h-p-a-i-. -------------------------- savta mashqah et hapraxim.
Кой мие съдовете? ‫---שו-ף א- ה-ל--?‬ ‫__ ש___ א_ ה______ ‫-י ש-ט- א- ה-ל-ם-‬ ------------------- ‫מי שוטף את הכלים?‬ 0
ha--------me---r---et--a-ar --------m. h________ m_______ e_ x____ h_________ h-y-l-d-m m-s-d-i- e- x-d-r h-y-l-d-m- -------------------------------------- hayeladim mesadrim et xadar hayeladim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!