Разговорник

bg Почистване на къщата   »   no Husvask

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [atten]

Husvask

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Днес е събота I-da- -r---t-lør--g. I d__ e_ d__ l______ I d-g e- d-t l-r-a-. -------------------- I dag er det lørdag. 0
Днес ние имаме време. I d-g-h-r--- t-d. I d__ h__ v_ t___ I d-g h-r v- t-d- ----------------- I dag har vi tid. 0
Днес ние чистим жилището. I---g--as----vi-le-l-g-e--n. I d__ v_____ v_ l___________ I d-g v-s-e- v- l-i-i-h-t-n- ---------------------------- I dag vasker vi leiligheten. 0
Аз чистя банята. Je--vas-e---a-et. J__ v_____ b_____ J-g v-s-e- b-d-t- ----------------- Jeg vasker badet. 0
Моят мъж мие колата. Man-e--m-n -a-k-r-b----. M_____ m__ v_____ b_____ M-n-e- m-n v-s-e- b-l-n- ------------------------ Mannen min vasker bilen. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. B---- va-ker syk----. B____ v_____ s_______ B-r-a v-s-e- s-k-e-e- --------------------- Barna vasker syklene. 0
Баба полива цветята. Beste--r-va-n-r bl-mste-e. B_______ v_____ b_________ B-s-e-o- v-n-e- b-o-s-e-e- -------------------------- Bestemor vanner blomstene. 0
Децата разтребват детската стая. B-r-- -yd-er-på r-mme--sit-. B____ r_____ p_ r_____ s____ B-r-a r-d-e- p- r-m-e- s-t-. ---------------------------- Barna rydder på rommet sitt. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Manne- --- ----e--på -kr-vebord-- si--. M_____ m__ r_____ p_ s___________ s____ M-n-e- m-n r-d-e- p- s-r-v-b-r-e- s-t-. --------------------------------------- Mannen min rydder på skrivebordet sitt. 0
Аз слагам прането в пералнята. J-g p-t-er -ø---nn --va--e-as-in-n. J__ p_____ t__ i__ i v_____________ J-g p-t-e- t-y i-n i v-s-e-a-k-n-n- ----------------------------------- Jeg putter tøy inn i vaskemaskinen. 0
Аз простирам прането. J---h--g-r-----t-y. J__ h_____ o__ t___ J-g h-n-e- o-p t-y- ------------------- Jeg henger opp tøy. 0
Аз гладя прането. J-g s---ker-t--. J__ s______ t___ J-g s-r-k-r t-y- ---------------- Jeg stryker tøy. 0
Прозорците са мръсни. Vi---ene er--k-tn-. V_______ e_ s______ V-n-u-n- e- s-i-n-. ------------------- Vinduene er skitne. 0
Подът е мръсен. Gulv-t--r---itt--t. G_____ e_ s________ G-l-e- e- s-i-t-n-. ------------------- Gulvet er skittent. 0
Съдовете са мръсни. Opp-a------r--k-t-en. O________ e_ s_______ O-p-a-k-n e- s-i-t-n- --------------------- Oppvasken er skitten. 0
Кой чисти прозорците? Hve--va--er -----en-? H___ v_____ v________ H-e- v-s-e- v-n-u-n-? --------------------- Hvem vasker vinduene? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Hv-- s--v-----? H___ s_________ H-e- s-ø-s-g-r- --------------- Hvem støvsuger? 0
Кой мие съдовете? Hv-- t-r o-p-a-k--? H___ t__ o_________ H-e- t-r o-p-a-k-n- ------------------- Hvem tar oppvasken? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!