Разговорник

bg Почистване на къщата   »   pl Sprzątanie domu

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osiemnaście]

Sprzątanie domu

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Днес е събота D-is-a- j-st so-o-a. D______ j___ s______ D-i-i-j j-s- s-b-t-. -------------------- Dzisiaj jest sobota. 0
Днес ние имаме време. Dzisia- mam- -za-. D______ m___ c____ D-i-i-j m-m- c-a-. ------------------ Dzisiaj mamy czas. 0
Днес ние чистим жилището. Dzisiaj -pr-ąt-----i--z--nie. D______ s________ m__________ D-i-i-j s-r-ą-a-y m-e-z-a-i-. ----------------------------- Dzisiaj sprzątamy mieszkanie. 0
Аз чистя банята. (Ja- S-r--t-m-ł----n--. (___ S_______ ł________ (-a- S-r-ą-a- ł-z-e-k-. ----------------------- (Ja) Sprzątam łazienkę. 0
Моят мъж мие колата. Mój--ą- --je------hó-. M__ m__ m___ s________ M-j m-ż m-j- s-m-c-ó-. ---------------------- Mój mąż myje samochód. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. Dzieci c--s-----ro--ry. D_____ c_______ r______ D-i-c- c-y-z-z- r-w-r-. ----------------------- Dzieci czyszczą rowery. 0
Баба полива цветята. B---ia p-d---a --iaty. B_____ p______ k______ B-b-i- p-d-e-a k-i-t-. ---------------------- Babcia podlewa kwiaty. 0
Децата разтребват детската стая. Dzi--i-s--z----ą----ó--d-ie--ę--. D_____ s________ p____ d_________ D-i-c- s-r-ą-a-ą p-k-j d-i-c-ę-y- --------------------------------- Dzieci sprzątają pokój dziecięcy. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-- m-ż ro-- por--de--na s-oi- b--r--. M__ m__ r___ p_______ n_ s____ b______ M-j m-ż r-b- p-r-ą-e- n- s-o-m b-u-k-. -------------------------------------- Mój mąż robi porządek na swoim biurku. 0
Аз слагам прането в пералнята. (J---W-ł-da- --a-i---o pr-lk-. (___ W______ p_____ d_ p______ (-a- W-ł-d-m p-a-i- d- p-a-k-. ------------------------------ (Ja) Wkładam pranie do pralki. 0
Аз простирам прането. (J-- --e-z-- pr-n-e. (___ W______ p______ (-a- W-e-z-m p-a-i-. -------------------- (Ja) Wieszam pranie. 0
Аз гладя прането. (J-) Pr-su-ę pran--. (___ P______ p______ (-a- P-a-u-ę p-a-i-. -------------------- (Ja) Prasuję pranie. 0
Прозорците са мръсни. Okn- są-brud-e. O___ s_ b______ O-n- s- b-u-n-. --------------- Okna są brudne. 0
Подът е мръсен. P---oga-je-- -r-dna. P______ j___ b______ P-d-o-a j-s- b-u-n-. -------------------- Podłoga jest brudna. 0
Съдовете са мръсни. Na-z-n-a-są --udn-. N_______ s_ b______ N-c-y-i- s- b-u-n-. ------------------- Naczynia są brudne. 0
Кой чисти прозорците? Kto-umyje----a? K__ u____ o____ K-o u-y-e o-n-? --------------- Kto umyje okna? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Kto --k--z-? K__ o_______ K-o o-k-r-y- ------------ Kto odkurzy? 0
Кой мие съдовете? Kto----m--a --cz-n--? K__ p______ n________ K-o p-z-y-a n-c-y-i-? --------------------- Kto pozmywa naczynia? 0

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!