Разговорник

bg Почистване на къщата   »   pt Limpeza da casa

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [dezoito]

Limpeza da casa

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (PT) Играйте Повече
Днес е събота Hoj- - -ábad-. H___ é s______ H-j- é s-b-d-. -------------- Hoje é sábado. 0
Днес ние имаме време. H-j--te-o--t-mp-. H___ t____ t_____ H-j- t-m-s t-m-o- ----------------- Hoje temos tempo. 0
Днес ние чистим жилището. Ho-----m-s--i-p-- - a-a-tam---o. H___ v____ l_____ o a___________ H-j- v-m-s l-m-a- o a-a-t-m-n-o- -------------------------------- Hoje vamos limpar o apartamento. 0
Аз чистя банята. Eu-l-m-o-a --s--de-ban-o. E_ l____ a c___ d_ b_____ E- l-m-o a c-s- d- b-n-o- ------------------------- Eu limpo a casa de banho. 0
Моят мъж мие колата. O --- m-rid--lav- o -ar-o. O m__ m_____ l___ o c_____ O m-u m-r-d- l-v- o c-r-o- -------------------------- O meu marido lava o carro. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. As----a--a- la-am----b----l-t-s. A_ c_______ l____ a_ b__________ A- c-i-n-a- l-v-m a- b-c-c-e-a-. -------------------------------- As crianças lavam as bicicletas. 0
Баба полива цветята. A--v- re---a- --ore-. A a__ r___ a_ f______ A a-ó r-g- a- f-o-e-. --------------------- A avó rega as flores. 0
Децата разтребват детската стая. A- cr-anç-s--r--mam-o---a-t-. A_ c_______ a______ o q______ A- c-i-n-a- a-r-m-m o q-a-t-. ----------------------------- As crianças arrumam o quarto. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. O m---ma-i-----r----- -u- ----e--ri-. O m__ m_____ a_____ a s__ s__________ O m-u m-r-d- a-r-m- a s-a s-c-e-á-i-. ------------------------------------- O meu marido arruma a sua secretária. 0
Аз слагам прането в пералнята. Eu pon-o a ------na -áqu--a -- -av--. E_ p____ a r____ n_ m______ d_ l_____ E- p-n-o a r-u-a n- m-q-i-a d- l-v-r- ------------------------------------- Eu ponho a roupa na máquina de lavar. 0
Аз простирам прането. Eu-este-d--a r---a. E_ e______ a r_____ E- e-t-n-o a r-u-a- ------------------- Eu estendo a roupa. 0
Аз гладя прането. Eu-p-s-o - --upa (---er-o-. E_ p____ a r____ (_ f______ E- p-s-o a r-u-a (- f-r-o-. --------------------------- Eu passo a roupa (a ferro). 0
Прозорците са мръсни. As--a-el-- ----o --j-s. A_ j______ e____ s_____ A- j-n-l-s e-t-o s-j-s- ----------------------- As janelas estão sujas. 0
Подът е мръсен. O--h-o -s-----j-. O c___ e___ s____ O c-ã- e-t- s-j-. ----------------- O chão está sujo. 0
Съдовете са мръсни. A --u-a e--- suj-. A l____ e___ s____ A l-u-a e-t- s-j-. ------------------ A louça está suja. 0
Кой чисти прозорците? Q-em ---u--limp- -s-v--r-s? Q___ é q__ l____ o_ v______ Q-e- é q-e l-m-a o- v-d-o-? --------------------------- Quem é que limpa os vidros? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Qu------u---s---a? Q___ é q__ a______ Q-e- é q-e a-p-r-? ------------------ Quem é que aspira? 0
Кой мие съдовете? Quem---que lav---------? Q___ é q__ l___ a l_____ Q-e- é q-e l-v- a l-u-a- ------------------------ Quem é que lava a louça? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + португалски (PT) (1-100) MP3 португалски (PT) (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!