Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   cs Konverzace 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [dvacet dva]

Konverzace 3

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Пушите ли? K---ít-? K_______ K-u-í-e- -------- Kouříte? 0
По-рано да. D---e-a-o. D____ a___ D-í-e a-o- ---------- Dříve ano. 0
Но сега вече не пуша. Al- -----ž--e-o---m. A__ t__ u_ n________ A-e t-ď u- n-k-u-í-. -------------------- Ale teď už nekouřím. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Vad- --m- -e-k-u-ím? V___ v___ ž_ k______ V-d- v-m- ž- k-u-í-? -------------------- Vadí vám, že kouřím? 0
Не, въобще не. N-, -ůb-c -e. N__ v____ n__ N-, v-b-c n-. ------------- Ne, vůbec ne. 0
Това не ми пречи. T- mi-n---dí. T_ m_ n______ T- m- n-v-d-. ------------- To mi nevadí. 0
Ще пиете ли нещо? D-t- si -ě-o k-p-tí? D___ s_ n___ k p____ D-t- s- n-c- k p-t-? -------------------- Dáte si něco k pití? 0
Един коняк? Dá----i-ko---? D___ s_ k_____ D-t- s- k-ň-k- -------------- Dáte si koňak? 0
Не, предпочитам бира. N-, ra-ěj---i--. N__ r_____ p____ N-, r-d-j- p-v-. ---------------- Ne, raději pivo. 0
Пътувате ли много? C--tuje-- hod--? C________ h_____ C-s-u-e-e h-d-ě- ---------------- Cestujete hodně? 0
Да, обикновено в командировка. A-o- ----i--- -e-dí--n--slu---n- -esty. A___ v_______ j_____ n_ s_______ c_____ A-o- v-t-i-o- j-z-í- n- s-u-e-n- c-s-y- --------------------------------------- Ano, většinou jezdím na služební cesty. 0
Но сега сме тук на почивка. Ale-teď ---- -a -o----n-. A__ t__ j___ n_ d________ A-e t-ď j-m- n- d-v-l-n-. ------------------------- Ale teď jsme na dovolené. 0
Каква жега! To -e-a-- v---o! T_ j_ a__ v_____ T- j- a-e v-d-o- ---------------- To je ale vedro! 0
Да, днес наистина е горещо. Ano,---e---- o---v-u --r-o. A___ d___ j_ o______ h_____ A-o- d-e- j- o-r-v-u h-r-o- --------------------------- Ano, dnes je opravdu horko. 0
Да излезем на балкона. Poj--e -- b-----. P_____ n_ b______ P-j-m- n- b-l-ó-. ----------------- Pojďme na balkón. 0
Утре тук ще има парти. Z-----t-dy-b-d- -á-t-. Z____ t___ b___ p_____ Z-t-a t-d- b-d- p-r-y- ---------------------- Zítra tady bude párty. 0
Ще дойдете ли и Вие? P-i---t- t-ké? P_______ t____ P-i-d-t- t-k-? -------------- Přijdete také? 0
Да, ние също сме поканени. An-, js-e-ta-- poz-á-i. A___ j___ t___ p_______ A-o- j-m- t-k- p-z-á-i- ----------------------- Ano, jsme také pozváni. 0

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...