Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   sr Ћаскање 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [двадесет и два]

22 [dvadeset i dva]

Ћаскање 3

Ćaskanje 3

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Пушите ли? Пушит--ли? П_____ л__ П-ш-т- л-? ---------- Пушите ли? 0
Ć-s-a--e-3 Ć_______ 3 C-a-k-n-e 3 ----------- Ćaskanje 3
По-рано да. П-е--а. П__ д__ П-е д-. ------- Пре да. 0
Ća-k---- 3 Ć_______ 3 C-a-k-n-e 3 ----------- Ćaskanje 3
Но сега вече не пуша. Ал- с----в-ш---е --ш--. А__ с___ в___ н_ п_____ А-и с-д- в-ш- н- п-ш-м- ----------------------- Али сада више не пушим. 0
Pu-i-e li? P_____ l__ P-š-t- l-? ---------- Pušite li?
Пречи ли Ви, ако аз пуша? С--та--и В---а-о -- п-ш-м? С____ л_ В__ а__ ј_ п_____ С-е-а л- В-м а-о ј- п-ш-м- -------------------------- Смета ли Вам ако ја пушим? 0
P--it----? P_____ l__ P-š-t- l-? ---------- Pušite li?
Не, въобще не. Не- -п-о--т-о--е. Н__ а________ н__ Н-, а-с-л-т-о н-. ----------------- Не, апсолутно не. 0
P--ite-l-? P_____ l__ P-š-t- l-? ---------- Pušite li?
Това не ми пречи. Не с-е-- --. Н_ с____ м__ Н- с-е-а м-. ------------ Не смета ми. 0
Pr- -a. P__ d__ P-e d-. ------- Pre da.
Ще пиете ли нещо? Х-ће-- ли-п-п--- н-што? Х_____ л_ п_____ н_____ Х-ћ-т- л- п-п-т- н-ш-о- ----------------------- Хоћете ли попити нешто? 0
Pre da. P__ d__ P-e d-. ------- Pre da.
Един коняк? Ј--а- к-ња-? Ј____ к_____ Ј-д-н к-њ-к- ------------ Један коњак? 0
Pre-da. P__ d__ P-e d-. ------- Pre da.
Не, предпочитам бира. Н-,--ад--- -ив-. Н__ р_____ п____ Н-, р-д-ј- п-в-. ---------------- Не, радије пиво. 0
Al- -ada --š- ne puš-m. A__ s___ v___ n_ p_____ A-i s-d- v-š- n- p-š-m- ----------------------- Ali sada više ne pušim.
Пътувате ли много? П-т--ет- -и--н---? П_______ л_ м_____ П-т-ј-т- л- м-о-о- ------------------ Путујете ли много? 0
Al- sa-a-vi-- n--p-š--. A__ s___ v___ n_ p_____ A-i s-d- v-š- n- p-š-m- ----------------------- Ali sada više ne pušim.
Да, обикновено в командировка. Да- ве-ин-------о -о-ловн- п---вања. Д__ в______ с_ т_ п_______ п________ Д-, в-ћ-н-м с- т- п-с-о-н- п-т-в-њ-. ------------------------------------ Да, већином су то пословна путовања. 0
A-- s-d--v-š--ne --š-m. A__ s___ v___ n_ p_____ A-i s-d- v-š- n- p-š-m- ----------------------- Ali sada više ne pušim.
Но сега сме тук на почивка. А-и са------ -вде -а-г-ди-њ-м одм-р-. А__ с___ с__ о___ н_ г_______ о______ А-и с-д- с-о о-д- н- г-д-ш-е- о-м-р-. ------------------------------------- Али сада смо овде на годишњем одмору. 0
Sm--a li -am---- -- p-š-m? S____ l_ V__ a__ j_ p_____ S-e-a l- V-m a-o j- p-š-m- -------------------------- Smeta li Vam ako ja pušim?
Каква жега! К--в- в-ућ--а! К____ в_______ К-к-а в-у-и-а- -------------- Каква врућина! 0
Smet---- --m--ko-j--puš--? S____ l_ V__ a__ j_ p_____ S-e-a l- V-m a-o j- p-š-m- -------------------------- Smeta li Vam ako ja pušim?
Да, днес наистина е горещо. Д-, -а--с ј--ст----- в--ћ-. Д__ д____ ј_ с______ в_____ Д-, д-н-с ј- с-в-р-о в-у-е- --------------------------- Да, данас је стварно вруће. 0
S-et---i V-m a-o ja puši-? S____ l_ V__ a__ j_ p_____ S-e-a l- V-m a-o j- p-š-m- -------------------------- Smeta li Vam ako ja pušim?
Да излезем на балкона. Хајд-мо--а --л-он. Х______ н_ б______ Х-ј-е-о н- б-л-о-. ------------------ Хајдемо на балкон. 0
Ne,-a--o--tno--e. N__ a________ n__ N-, a-s-l-t-o n-. ----------------- Ne, apsolutno ne.
Утре тук ще има парти. Сут-а ће-----------з--ав-. С____ ћ_ о___ б___ з______ С-т-а ћ- о-д- б-т- з-б-в-. -------------------------- Сутра ће овде бити забава. 0
Ne- a-s--u----ne. N__ a________ n__ N-, a-s-l-t-o n-. ----------------- Ne, apsolutno ne.
Ще дойдете ли и Вие? Х-ћ--е ---и -и----и-? Х_____ л_ и В_ д_____ Х-ћ-т- л- и В- д-ћ-?- --------------------- Хоћете ли и Ви доћи?? 0
N-,---s--u--o-n-. N__ a________ n__ N-, a-s-l-t-o n-. ----------------- Ne, apsolutno ne.
Да, ние също сме поканени. Да- ми с-о т--о-е п---а-и. Д__ м_ с__ т_____ п_______ Д-, м- с-о т-к-ђ- п-з-а-и- -------------------------- Да, ми смо такође позвани. 0
N------a -i. N_ s____ m__ N- s-e-a m-. ------------ Ne smeta mi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...