Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   uk Коротка розмова 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [двадцять два]

22 [dvadtsyatʹ dva]

Коротка розмова 3

Korotka rozmova 3

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пушите ли? Ви п-л-те? В_ п______ В- п-л-т-? ---------- Ви палите? 0
K-r--ka rozm--a-3 K______ r______ 3 K-r-t-a r-z-o-a 3 ----------------- Korotka rozmova 3
По-рано да. Ран-ше --к. Р_____ т___ Р-н-ш- т-к- ----------- Раніше так. 0
Kor-----r-zmov--3 K______ r______ 3 K-r-t-a r-z-o-a 3 ----------------- Korotka rozmova 3
Но сега вече не пуша. Але те--- - --льш--н- палю. А__ т____ я б_____ н_ п____ А-е т-п-р я б-л-ш- н- п-л-. --------------------------- Але тепер я більше не палю. 0
Vy ---y--? V_ p______ V- p-l-t-? ---------- Vy palyte?
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Чи--ава-ає В--, -о-и я-----? Ч_ з______ В___ к___ я п____ Ч- з-в-ж-є В-м- к-л- я п-л-? ---------------------------- Чи заважає Вам, коли я палю? 0
Vy--aly--? V_ p______ V- p-l-t-? ---------- Vy palyte?
Не, въобще не. Н-,-зовс-м --. Н__ з_____ н__ Н-, з-в-і- н-. -------------- Ні, зовсім ні. 0
V--p-ly--? V_ p______ V- p-l-t-? ---------- Vy palyte?
Това не ми пречи. Ц- ---і--е заважа-. Ц_ м___ н_ з_______ Ц- м-н- н- з-в-ж-є- ------------------- Це мені не заважає. 0
Ra---h---a-. R______ t___ R-n-s-e t-k- ------------ Ranishe tak.
Ще пиете ли нещо? В--що-ь п--т-? В_ щ___ п_____ В- щ-с- п-є-е- -------------- Ви щось п’єте? 0
Ra-ishe----. R______ t___ R-n-s-e t-k- ------------ Ranishe tak.
Един коняк? К--ьяк? К______ К-н-я-? ------- Коньяк? 0
R----he tak. R______ t___ R-n-s-e t-k- ------------ Ranishe tak.
Не, предпочитам бира. Ні---ра---пив-. Н__ к____ п____ Н-, к-а-е п-в-. --------------- Ні, краще пиво. 0
Ale tep-r-ya--ilʹs-e-ne --lyu. A__ t____ y_ b______ n_ p_____ A-e t-p-r y- b-l-s-e n- p-l-u- ------------------------------ Ale teper ya bilʹshe ne palyu.
Пътувате ли много? В- б-га-о--о--р-жує--? В_ б_____ п___________ В- б-г-т- п-д-р-ж-є-е- ---------------------- Ви багато подорожуєте? 0
Al- -ep-- y- -i----- ne pal-u. A__ t____ y_ b______ n_ p_____ A-e t-p-r y- b-l-s-e n- p-l-u- ------------------------------ Ale teper ya bilʹshe ne palyu.
Да, обикновено в командировка. Так- пере----------іло-- п--з--и. Т___ п________ ц_ д_____ п_______ Т-к- п-р-в-ж-о ц- д-л-в- п-ї-д-и- --------------------------------- Так, переважно це ділові поїздки. 0
A-e-----r-y- bil--he -- -a---. A__ t____ y_ b______ n_ p_____ A-e t-p-r y- b-l-s-e n- p-l-u- ------------------------------ Ale teper ya bilʹshe ne palyu.
Но сега сме тук на почивка. Ал------р-м- -ут-у-від-уст-і А__ т____ м_ т__ у в________ А-е т-п-р м- т-т у в-д-у-т-і ---------------------------- Але тепер ми тут у відпустці 0
C------az--y---am, -o-- ya p-lyu? C__ z________ V___ k___ y_ p_____ C-y z-v-z-a-e V-m- k-l- y- p-l-u- --------------------------------- Chy zavazhaye Vam, koly ya palyu?
Каква жега! Я-- --е-а! Я__ с_____ Я-а с-е-а- ---------- Яка спека! 0
C-- z---zha-e---m- -----y- p-l--? C__ z________ V___ k___ y_ p_____ C-y z-v-z-a-e V-m- k-l- y- p-l-u- --------------------------------- Chy zavazhaye Vam, koly ya palyu?
Да, днес наистина е горещо. Т--,-сь-го-ні----с-о спе----о. Т___ с_______ д_____ с________ Т-к- с-о-о-н- д-й-н- с-е-о-н-. ------------------------------ Так, сьогодні дійсно спекотно. 0
C-y--a---h--e Va-- ---y y---aly-? C__ z________ V___ k___ y_ p_____ C-y z-v-z-a-e V-m- k-l- y- p-l-u- --------------------------------- Chy zavazhaye Vam, koly ya palyu?
Да излезем на балкона. Х-д-м- н--ба--о-. Х_____ н_ б______ Х-д-м- н- б-л-о-. ----------------- Ходімо на балкон. 0
Ni- -ovsim-ni. N__ z_____ n__ N-, z-v-i- n-. -------------- Ni, zovsim ni.
Утре тук ще има парти. З--тр---ут бу---в-ч-р-а. З_____ т__ б___ в_______ З-в-р- т-т б-д- в-ч-р-а- ------------------------ Завтра тут буде вечірка. 0
Ni,-zovsim -i. N__ z_____ n__ N-, z-v-i- n-. -------------- Ni, zovsim ni.
Ще дойдете ли и Вие? Ви т---ж п--йд-те? В_ т____ п________ В- т-к-ж п-и-д-т-? ------------------ Ви також прийдете? 0
N---zo-sim--i. N__ z_____ n__ N-, z-v-i- n-. -------------- Ni, zovsim ni.
Да, ние също сме поканени. Та-,--- -а--- з-п--шені. Т___ м_ т____ з_________ Т-к- м- т-к-ж з-п-о-е-і- ------------------------ Так, ми також запрошені. 0
Tse---ni--e--a---haye. T__ m___ n_ z_________ T-e m-n- n- z-v-z-a-e- ---------------------- Tse meni ne zavazhaye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...