Разговорник

bg Уговорка   »   hy պայմանավորվածություն

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [քսանչորս]

24 [k’sanch’vors]

պայմանավորվածություն

paymanavorvatsut’yun

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ավտոբուսից-ու-ա-ա՞ր: Ա_________ ո________ Ա-տ-բ-ւ-ի- ո-շ-ց-՞-: -------------------- Ավտոբուսից ուշացա՞ր: 0
p--m-n-v--v-t----yun p___________________ p-y-a-a-o-v-t-u-’-u- -------------------- paymanavorvatsut’yun
Аз те чаках половин час. Ե---ես-ժ-- քեզ--պ-ս---: Ե_ կ__ ժ__ ք__ ս_______ Ե- կ-ս ժ-մ ք-զ ս-ա-ե-ի- ----------------------- Ես կես ժամ քեզ սպասեցի: 0
pay--navo-------’--n p___________________ p-y-a-a-o-v-t-u-’-u- -------------------- paymanavorvatsut’yun
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Շ---ակա---եռ---ս--ու-ե՞ս: Շ_______ հ______ չ_______ Շ-ր-ա-ա- հ-ռ-խ-ս չ-ւ-ե-ս- ------------------------- Շարժական հեռախոս չունե՞ս: 0
Avt--u-i-s---------a՞r A__________ u_________ A-t-b-s-t-’ u-h-t-’-՞- ---------------------- Avtobusits’ ushats’a՞r
Следващия път бъди точен / точна! Մյուս--նգամ--շ-ապ-հ-ե---: Մ____ ա____ ճ______ ե____ Մ-ո-ս ա-գ-մ ճ-տ-պ-հ ե-ի-: ------------------------- Մյուս անգամ ճշտապահ եղիր: 0
Avt-bu---s- -s---s’-՞r A__________ u_________ A-t-b-s-t-’ u-h-t-’-՞- ---------------------- Avtobusits’ ushats’a՞r
Следващия път вземи такси! Մ---ս-անգ-- --ք---------ւ: Մ____ ա____ տ____ վ_______ Մ-ո-ս ա-գ-մ տ-ք-ի վ-ր-ր-ւ- -------------------------- Մյուս անգամ տաքսի վերցրու: 0
Avt-bu----- -sh-ts-a-r A__________ u_________ A-t-b-s-t-’ u-h-t-’-՞- ---------------------- Avtobusits’ ushats’a՞r
Следващия път вземи чадър със себе си! Մյու------մ -նձր--ն-ց--եր--ո-: Մ____ ա____ ա________ վ_______ Մ-ո-ս ա-գ-մ ա-ձ-և-ն-ց վ-ր-ր-ւ- ------------------------------ Մյուս անգամ անձրևանոց վերցրու: 0
Y-s --- ------’-e---p--e---i Y__ k__ z___ k____ s________ Y-s k-s z-a- k-y-z s-a-e-s-i ---------------------------- Yes kes zham k’yez spasets’i
Утре съм свободен / свободна. Վ-ղ--ես-ազա- -մ: Վ___ ե_ ա___ ե__ Վ-ղ- ե- ա-ա- ե-: ---------------- Վաղը ես ազատ եմ: 0
Y-- ke- z--m -’ye--s-aset--i Y__ k__ z___ k____ s________ Y-s k-s z-a- k-y-z s-a-e-s-i ---------------------------- Yes kes zham k’yez spasets’i
Да се срещнем утре? Վա---հ-նդ-պ----: Վ___ հ__________ Վ-ղ- հ-ն-ի-ե-ն-: ---------------- Վաղը հանդիպե՞նք: 0
Yes--es ---m k---z-spa-e---i Y__ k__ z___ k____ s________ Y-s k-s z-a- k-y-z s-a-e-s-i ---------------------------- Yes kes zham k’yez spasets’i
Съжалявам, утре не става. Ն-ր-ր----վոք--աղը չ-մ-կա---: Ն_____ ց____ վ___ չ__ կ_____ Ն-ր-ր- ց-վ-ք վ-ղ- չ-մ կ-ր-ղ- ---------------------------- Ներիր, ցավոք վաղը չեմ կարող: 0
S-a-z-a----he-ra--o- c--u---s S_________ h________ c_______ S-a-z-a-a- h-r-a-h-s c-’-n-՞- ----------------------------- Sharzhakan herrakhos ch’une՞s
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Ի---ա-- շ-բա--կիր-կ------որ-պ--ններ---ն--ս: Ի__ ա__ շ___________ ի__ ո_ պ______ ո______ Ի-կ ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- ի-չ ո- պ-ա-ն-ր ո-ն-՞-: ------------------------------------------- Իսկ այս շաբաթ-կիրակի ինչ որ պլաններ ունե՞ս: 0
S--r----an-he--ak-o- ---u-e՞s S_________ h________ c_______ S-a-z-a-a- h-r-a-h-s c-’-n-՞- ----------------------------- Sharzhakan herrakhos ch’une՞s
Или вече имаш уговорка? Թե՞ -րդեն-պ-յմ-նավ----ծ---: Թ__ ա____ պ____________ ե__ Թ-՞ ա-դ-ն պ-յ-ա-ա-ո-վ-ծ ե-: --------------------------- Թե՞ արդեն պայմանավորված ես: 0
Sh-r--ak-- her--k------’une-s S_________ h________ c_______ S-a-z-a-a- h-r-a-h-s c-’-n-՞- ----------------------------- Sharzhakan herrakhos ch’une՞s
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Ե- առաջ----ւ--ե--այ- շա-ա---իր--- ----իպ--: Ե_ ա_________ ե_ ա__ շ___________ հ________ Ե- ա-ա-ա-կ-ւ- ե- ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- հ-ն-ի-ե-: ------------------------------------------- Ես առաջարկում եմ այս շաբաթ-կիրակի հանդիպել: 0
Myus-angam -h-h-apah y--h-r M___ a____ c________ y_____ M-u- a-g-m c-s-t-p-h y-g-i- --------------------------- Myus angam chshtapah yeghir
Да направим пикник? Զ-ո-ա---ու-ք --ե-նք: Զ___________ ա______ Զ-ո-ա-ն-ո-յ- ա-ե-ն-: -------------------- Զբոսախնջույք անե՞նք: 0
My-s-an--m-chs--a-ah---gh-r M___ a____ c________ y_____ M-u- a-g-m c-s-t-p-h y-g-i- --------------------------- Myus angam chshtapah yeghir
Да отидем на плажа? Ծ-վ-փ գնա---: Ծ____ գ______ Ծ-վ-փ գ-ա-ն-: ------------- Ծովափ գնա՞նք: 0
My-s -n----c-sht-pa- yegh-r M___ a____ c________ y_____ M-u- a-g-m c-s-t-p-h y-g-i- --------------------------- Myus angam chshtapah yeghir
Да отидем в планината? Գնա՞նք-դե-- ---ն--ը: Գ_____ դ___ լ_______ Գ-ա-ն- դ-պ- լ-ռ-ե-ը- -------------------- Գնա՞նք դեպի լեռները: 0
My-s an-am-t--’s- ---ts--u M___ a____ t_____ v_______ M-u- a-g-m t-k-s- v-r-s-r- -------------------------- Myus angam tak’si verts’ru
Ще те взема от офиса. Ե- -վերցն-մ ք-- գ-ա-ե-յ----: Ե_ կ_______ ք__ գ___________ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ գ-ա-ե-յ-կ-ց- ---------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ գրասենյակից: 0
M--s------ ta-’-i ----s’ru M___ a____ t_____ v_______ M-u- a-g-m t-k-s- v-r-s-r- -------------------------- Myus angam tak’si verts’ru
Ще те взема от къщи. Ե- կվ-րցն-մ քե--տ-ից: Ե_ կ_______ ք__ տ____ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ տ-ի-: --------------------- Ես կվերցնեմ քեզ տնից: 0
M--s a-g---t--’s---e-----u M___ a____ t_____ v_______ M-u- a-g-m t-k-s- v-r-s-r- -------------------------- Myus angam tak’si verts’ru
Ще те взема от автобусната спирка. Ես-կ--ր-նեմ --զ ավտ-բ-ւ-ի-կ---ա-ի-: Ե_ կ_______ ք__ ա________ կ________ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ ա-տ-բ-ւ-ի կ-ն-ա-ի-: ----------------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ ավտոբուսի կանգառից: 0
My-s----am-and----anot---v--t--ru M___ a____ a____________ v_______ M-u- a-g-m a-d-r-v-n-t-’ v-r-s-r- --------------------------------- Myus angam andzrevanots’ verts’ru

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.