Разговорник

bg Уговорка   »   ka შეთანხმება

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ოცდაოთხი]

24 [otsdaotkhi]

შეთანხმება

shetankhmeba

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ა--ო---ზე------რ და-ა-ვია---? ა________ ხ__ ა_ დ___________ ა-ტ-ბ-ს-ე ხ-მ ა- დ-გ-გ-ი-ნ-ა- ----------------------------- ავტობუსზე ხომ არ დაგაგვიანდა? 0
she-a---m--a s___________ s-e-a-k-m-b- ------------ shetankhmeba
Аз те чаках половин час. მ- --- -ახ--ა-- ----- --ლ--ე. მ_ შ__ ნ_______ ს____ გ______ მ- შ-ნ ნ-ხ-ვ-რ- ს-ა-ი გ-ლ-დ-. ----------------------------- მე შენ ნახევარი საათი გელოდე. 0
s-et--kh-eba s___________ s-e-a-k-m-b- ------------ shetankhmeba
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? მო-----ი თ-- ------ვს? მ_______ თ__ ა_ გ_____ მ-ბ-ლ-რ- თ-ნ ა- გ-ქ-ს- ---------------------- მობილური თან არ გაქვს? 0
av-'-b--z----om--r -agagvi--d-? a_________ k___ a_ d___________ a-t-o-u-z- k-o- a- d-g-g-i-n-a- ------------------------------- avt'obusze khom ar dagagvianda?
Следващия път бъди точен / точна! გთხო----მ-ვ---- -- და---იან-! გ____ მ________ ა_ დ_________ გ-ხ-ვ მ-მ-ვ-ლ-ი ა- დ-ი-ვ-ა-ო- ----------------------------- გთხოვ მომავალში არ დაიგვიანო! 0
m- s----na-hev--i --ati-g--ode. m_ s___ n________ s____ g______ m- s-e- n-k-e-a-i s-a-i g-l-d-. ------------------------------- me shen nakhevari saati gelode.
Следващия път вземи такси! შ-მ-ე--ი-ტაქ--თ-წ-მ-დ-! შ_______ ტ_____ წ______ შ-მ-ე-შ- ტ-ქ-ი- წ-მ-დ-! ----------------------- შემდეგში ტაქსით წამოდი! 0
m- s-e---a-heva---sa-------o-e. m_ s___ n________ s____ g______ m- s-e- n-k-e-a-i s-a-i g-l-d-. ------------------------------- me shen nakhevari saati gelode.
Следващия път вземи чадър със себе си! შემ----ი--ოლგ- -ა-ო-ღე! შ_______ ქ____ წ_______ შ-მ-ე-შ- ქ-ლ-ა წ-მ-ი-ე- ----------------------- შემდეგში ქოლგა წამოიღე! 0
m- s--- ---hevari --a-- g-l-d-. m_ s___ n________ s____ g______ m- s-e- n-k-e-a-i s-a-i g-l-d-. ------------------------------- me shen nakhevari saati gelode.
Утре съм свободен / свободна. ხვ-ლ --ვ---ფ-ლ--დ-- მა-ვს. ხ___ თ_________ დ__ მ_____ ხ-ა- თ-ვ-ს-ფ-ლ- დ-ე მ-ქ-ს- -------------------------- ხვალ თავისუფალი დღე მაქვს. 0
m----u-i ----a-----vs? m_______ t__ a_ g_____ m-b-l-r- t-n a- g-k-s- ---------------------- mobiluri tan ar gakvs?
Да се срещнем утре? ხ-ალ -ომ--რ--ევ-----? ხ___ ხ__ ა_ შ________ ხ-ა- ხ-მ ა- შ-ვ-ვ-ე-? --------------------- ხვალ ხომ არ შევხვდეთ? 0
mobi--ri-t---ar g----? m_______ t__ a_ g_____ m-b-l-r- t-n a- g-k-s- ---------------------- mobiluri tan ar gakvs?
Съжалявам, утре не става. ვწ--ვარ--ხვა- -რ-შ---ძლია. ვ_______ ხ___ ა_ შ________ ვ-უ-ვ-რ- ხ-ა- ა- შ-მ-ძ-ი-. -------------------------- ვწუხვარ, ხვალ არ შემიძლია. 0
m----ur--ta- ---g----? m_______ t__ a_ g_____ m-b-l-r- t-n a- g-k-s- ---------------------- mobiluri tan ar gakvs?
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ა- შ-ბ---კვ-----უ--- დ-გე--მე-რამ-? ა_ შ___________ უ___ დ_______ რ____ ა- შ-ბ-თ-კ-ი-ა- უ-ვ- დ-გ-გ-მ- რ-მ-? ----------------------------------- ამ შაბათ-კვირას უკვე დაგეგემე რამე? 0
gt---- m--av-lshi ar --i-viano! g_____ m_________ a_ d_________ g-k-o- m-m-v-l-h- a- d-i-v-a-o- ------------------------------- gtkhov momavalshi ar daigviano!
Или вече имаш уговорка? უკვე შ-თა--მე--ლი--ა-? უ___ შ___________ ხ___ უ-ვ- შ-თ-ნ-მ-ბ-ლ- ხ-რ- ---------------------- უკვე შეთანხმებული ხარ? 0
gt-h-- ------l--- -- ---g-iano! g_____ m_________ a_ d_________ g-k-o- m-m-v-l-h- a- d-i-v-a-o- ------------------------------- gtkhov momavalshi ar daigviano!
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. მ--გ-----ობ- რო--შა----კვ-რას-შ-ვხვ---. მ_ გ________ რ__ შ___________ შ________ მ- გ-ა-ა-ო-, რ-მ შ-ბ-თ-კ-ი-ა- შ-ვ-ვ-ე-. --------------------------------------- მე გთავაზობ, რომ შაბათ-კვირას შევხვდეთ. 0
g-kh-v-m-ma-al-h--a- dai-vi-no! g_____ m_________ a_ d_________ g-k-o- m-m-v-l-h- a- d-i-v-a-o- ------------------------------- gtkhov momavalshi ar daigviano!
Да направим пикник? პი-ნ-კ--ხ-- -- --ვა--ო-? პ______ ხ__ ა_ მ________ პ-კ-ი-ი ხ-მ ა- მ-ვ-წ-ო-? ------------------------ პიკნიკი ხომ არ მოვაწყოთ? 0
s-e----s-i-------t-t-'a--d-! s_________ t______ t________ s-e-d-g-h- t-a-s-t t-'-m-d-! ---------------------------- shemdegshi t'aksit ts'amodi!
Да отидем на плажа? სა-ა-ი-ო-- -ომ ა--წ---დ-თ? ს_________ ხ__ ა_ წ_______ ს-ნ-პ-რ-ზ- ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- -------------------------- სანაპიროზე ხომ არ წავიდეთ? 0
sh-md------k-l-a ts-amo-ghe! s_________ k____ t__________ s-e-d-g-h- k-l-a t-'-m-i-h-! ---------------------------- shemdegshi kolga ts'amoighe!
Да отидем в планината? მთაში-ხომ -რ--ა----თ? მ____ ხ__ ა_ წ_______ მ-ა-ი ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- --------------------- მთაში ხომ არ წავიდეთ? 0
khval ------pa-i d-h- -ak-s. k____ t_________ d___ m_____ k-v-l t-v-s-p-l- d-h- m-k-s- ---------------------------- khval tavisupali dghe makvs.
Ще те взема от офиса. ო-ის-ი--ა--გი-ლ-. ო_____ გ_________ ო-ი-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- ოფისში გამოგივლი. 0
khv-l --v-su--li---he m-k-s. k____ t_________ d___ m_____ k-v-l t-v-s-p-l- d-h- m-k-s- ---------------------------- khval tavisupali dghe makvs.
Ще те взема от къщи. ს-ხლ-ი----ოგი---. ს_____ გ_________ ს-ხ-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- სახლში გამოგივლი. 0
khv------i-u--li ---e-m-kvs. k____ t_________ d___ m_____ k-v-l t-v-s-p-l- d-h- m-k-s- ---------------------------- khval tavisupali dghe makvs.
Ще те взема от автобусната спирка. ა-ტ-ბ--ი---აჩ--ე---ე გამო-ივ-ი. ა________ გ_________ გ_________ ა-ტ-ბ-ს-ს გ-ჩ-რ-ბ-ზ- გ-მ-გ-ვ-ი- ------------------------------- ავტობუსის გაჩერებაზე გამოგივლი. 0
k---- -h-- ar--he-kh--et? k____ k___ a_ s__________ k-v-l k-o- a- s-e-k-v-e-? ------------------------- khval khom ar shevkhvdet?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.