Разговорник

bg Уговорка   »   lv Vienošanās

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [divdesmit četri]

Vienošanās

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Va- t---okav--- --t-bu--? V__ t_ n_______ a________ V-i t- n-k-v-j- a-t-b-s-? ------------------------- Vai tu nokavēji autobusu? 0
Аз те чаках половин час. E- t--i-g-i-ī-u ---st-nd-. E_ t___ g______ p_________ E- t-v- g-i-ī-u p-s-t-n-u- -------------------------- Es tevi gaidīju pusstundu. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Va--t-- na- --d---mo--lā--e---o--? V__ t__ n__ l____ m_____ t________ V-i t-v n-v l-d-i m-b-l- t-l-f-n-? ---------------------------------- Vai tev nav līdzi mobilā telefona? 0
Следващия път бъди точен / точна! N-kam--i--es---r---z--a! N________ e__ p_________ N-k-m-e-z e-i p-e-ī-ā-a- ------------------------ Nākamreiz esi precīzāka! 0
Следващия път вземи такси! Nāka----- paņ-m-t-k----t--! N________ p____ t__________ N-k-m-e-z p-ņ-m t-k-o-e-r-! --------------------------- Nākamreiz paņem taksometru! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! N-ka--e-z p-ņ-m-līdzi l-et-ssa---! N________ p____ l____ l___________ N-k-m-e-z p-ņ-m l-d-i l-e-u-s-r-u- ---------------------------------- Nākamreiz paņem līdzi lietussargu! 0
Утре съм свободен / свободна. Rī- --n -r -rīv-. R__ m__ i_ b_____ R-t m-n i- b-ī-s- ----------------- Rīt man ir brīvs. 0
Да се срещнем утре? Vai-m-s -ī- -a-----m--s? V__ m__ r__ s___________ V-i m-s r-t s-t-k-i-i-s- ------------------------ Vai mēs rīt satiksimies? 0
Съжалявам, утре не става. Man -ot- žē-,--ī- -s -ev-ru. M__ ļ___ ž___ r__ e_ n______ M-n ļ-t- ž-l- r-t e- n-v-r-. ---------------------------- Man ļoti žēl, rīt es nevaru. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Vai tev--īs nedē-as n--a-ē---u-i--k----kas sa-lānots? V__ t__ š__ n______ n_____ j__ i_ k___ k__ s_________ V-i t-v š-s n-d-ļ-s n-g-l- j-u i- k-u- k-s s-p-ā-o-s- ----------------------------------------------------- Vai tev šīs nedēļas nogalē jau ir kaut kas saplānots? 0
Или вече имаш уговорка? T- jau-a- -ā-----i -arun-j-s-? T_ j__ a_ k___ e__ s__________ T- j-u a- k-d- e-i s-r-n-j-s-? ------------------------------ Tu jau ar kādu esi sarunājusi? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Es---s-ku--sa--ksim--- -edēļas n-g---. E_ i______ s__________ n______ n______ E- i-s-k-, s-t-k-i-i-s n-d-ļ-s n-g-l-. -------------------------------------- Es iesaku, satiksimies nedēļas nogalē. 0
Да направим пикник? Do--mies--i--i-ā? D_______ p_______ D-s-m-e- p-k-i-ā- ----------------- Dosimies piknikā? 0
Да отидем на плажа? B-auks-- -z --rm-lu? B_______ u_ j_______ B-a-k-i- u- j-r-a-u- -------------------- Brauksim uz jūrmalu? 0
Да отидем в планината? Brauk--m -z-kalniem? B_______ u_ k_______ B-a-k-i- u- k-l-i-m- -------------------- Brauksim uz kalniem? 0
Ще те взема от офиса. Es -------b---kšu -a-a- -z bir-j-. E_ t__ a_________ p____ u_ b______ E- t-v a-z-r-u-š- p-k-ļ u- b-r-j-. ---------------------------------- Es tev aizbraukšu pakaļ uz biroju. 0
Ще те взема от къщи. Es -e----z-rau-š- -a----u----j-m. E_ t__ a_________ p____ u_ m_____ E- t-v a-z-r-u-š- p-k-ļ u- m-j-m- --------------------------------- Es tev aizbraukšu pakaļ uz mājām. 0
Ще те взема от автобусната спирка. E---evi s-g-i---- au-o---- ----ur-. E_ t___ s________ a_______ p_______ E- t-v- s-g-i-ī-u a-t-b-s- p-e-u-ā- ----------------------------------- Es tevi sagaidīšu autobusu pieturā. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.