Разговорник

bg Уговорка   »   te సమావేశం

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ఇరవై నాలుగు]

24 [Iravai nālugu]

సమావేశం

Samāvēśaṁ

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? మీ-బ-----ళ-ళిపోయ----? మీ బ_ వె______ మ- బ-్ వ-ళ-ళ-ప-య-ం-ా- --------------------- మీ బస్ వెళ్ళిపోయిందా? 0
Sa--v-ś-ṁ S________ S-m-v-ś-ṁ --------- Samāvēśaṁ
Аз те чаках половин час. న--------ొ--ు--ర-ం- --రీ--షి-చ-ను నే_ మీ కొ__ అ___ ని_____ న-న- మ- క-ర-ు అ-గ-ట న-ర-క-ష-ం-ా-ు --------------------------------- నేను మీ కొరకు అరగంట నిరీక్షించాను 0
Sa-āvē-aṁ S________ S-m-v-ś-ṁ --------- Samāvēśaṁ
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? మ--వ--ద --బ--్ /--ెల్ --న- లేద-? మీ వ__ మొ__ / సె_ ఫో_ లే__ మ- వ-్- మ-బ-ల- / స-ల- ఫ-న- ల-ద-? -------------------------------- మీ వద్ద మొబైల్ / సెల్ ఫోన్ లేదా? 0
Mī --s -eḷḷ----ind-? M_ b__ v____________ M- b-s v-ḷ-i-ō-i-d-? -------------------- Mī bas veḷḷipōyindā?
Следващия път бъди точен / точна! ఈ-సార- -ు--- --ధిగ- ఉం---ి! ఈ సా_ నుం_ వి__ ఉం___ ఈ స-ర- న-ం-ి వ-ధ-గ- ఉ-డ-డ-! --------------------------- ఈ సారి నుండి విధిగా ఉండండి! 0
M- -a- veḷḷ---y-ndā? M_ b__ v____________ M- b-s v-ḷ-i-ō-i-d-? -------------------- Mī bas veḷḷipōyindā?
Следващия път вземи такси! ఈ సా------డ--ట-క--ీలో రం--! ఈ సా_ నుం_ టా___ రం__ ఈ స-ర- న-ం-ి ట-క-స-ల- ర-డ-! --------------------------- ఈ సారి నుండి టాక్సీలో రండి! 0
Mī--a- veḷ--p-y-nd-? M_ b__ v____________ M- b-s v-ḷ-i-ō-i-d-? -------------------- Mī bas veḷḷipōyindā?
Следващия път вземи чадър със себе си! ఈ --ర- ను--- -ీ--పాట-గా గ-డు-ు-తీ--క-వ-ళ్--డి! ఈ సా_ నుం_ మీ____ గొ__ తీ_______ ఈ స-ర- న-ం-ి మ-త-ప-ట-గ- గ-డ-గ- త-స-క-వ-ళ-ళ-డ-! ---------------------------------------------- ఈ సారి నుండి మీతోపాటుగా గొడుగు తీసుకువెళ్ళండి! 0
Nēn- mī----a-u--ra-aṇṭ- n-r---in-cānu N___ m_ k_____ a_______ n___________ N-n- m- k-r-k- a-a-a-ṭ- n-r-k-i-̄-ā-u ------------------------------------- Nēnu mī koraku aragaṇṭa nirīkṣin̄cānu
Утре съм свободен / свободна. రే-ు-నా-- స-లవ--ఉ-ది రే_ నా_ సె__ ఉం_ ర-ప- న-క- స-ల-ు ఉ-ద- -------------------- రేపు నాకు సెలవు ఉంది 0
N-nu m- -------a--g-ṇ-a-nir----n̄-ā-u N___ m_ k_____ a_______ n___________ N-n- m- k-r-k- a-a-a-ṭ- n-r-k-i-̄-ā-u ------------------------------------- Nēnu mī koraku aragaṇṭa nirīkṣin̄cānu
Да се срещнем утре? మ-- ర--ు---ుద్ద--ా? మ_ రే_ క_____ మ-ం ర-ప- క-ు-్-ా-ా- ------------------- మనం రేపు కలుద్దామా? 0
N--u ----o-a-u--rag-ṇ----i--k-in----u N___ m_ k_____ a_______ n___________ N-n- m- k-r-k- a-a-a-ṭ- n-r-k-i-̄-ā-u ------------------------------------- Nēnu mī koraku aragaṇṭa nirīkṣin̄cānu
Съжалявам, утре не става. క్-----ం-ి- --పు-నేన------ను క్_____ రే_ నే_ రా__ క-ష-ి-చ-డ-, ర-ప- న-న- ర-ల-న- ---------------------------- క్షమించండి, రేపు నేను రాలేను 0
Mī vadd--mob--l/ s---phō--l-d-? M_ v____ m______ s__ p___ l____ M- v-d-a m-b-i-/ s-l p-ō- l-d-? ------------------------------- Mī vadda mobail/ sel phōn lēdā?
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ఈ-------ం-రో-ు-మీ---ము-ద-గ-నే ---నా---ు-- -ె-్ట--ున్-ా--? ఈ వా__ రో_ మీ_ ముం___ ఎ__ ప__ పె_______ ఈ వ-ర-ం-ం ర-జ- మ-ర- మ-ం-ు-ా-ే ఎ-ై-ా ప-ు-ు ప-ట-ట-క-న-న-ర-? --------------------------------------------------------- ఈ వారాంతం రోజు మీరు ముందుగానే ఎమైనా పనులు పెట్టుకున్నారా? 0
M---add- -o--i-/ s-l phōn--ēdā? M_ v____ m______ s__ p___ l____ M- v-d-a m-b-i-/ s-l p-ō- l-d-? ------------------------------- Mī vadda mobail/ sel phōn lēdā?
Или вече имаш уговорка? లే-ా---క--ఇంతకు-మ-ను-ే ఎ--ిన--ా -ల-----వలసి--ం--? లే_ మీ_ ఇం__ ము__ ఎ____ క______ ఉం__ ల-ద- మ-క- ఇ-త-ు మ-న-ప- ఎ-ర-న-న- క-ు-ు-ో-ల-ి ఉ-ద-? ------------------------------------------------- లేదా మీకు ఇంతకు మునుపే ఎవరినైనా కలుసుకోవలసి ఉందా? 0
Mī-v--d- mo-a-l- s-l -hōn l---? M_ v____ m______ s__ p___ l____ M- v-d-a m-b-i-/ s-l p-ō- l-d-? ------------------------------- Mī vadda mobail/ sel phōn lēdā?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. న--ఉ-్ద-శ-లో మ-- ఈ----ా-తంల- -----ి నా ఉ____ మ_ ఈ వా___ క___ న- ఉ-్-ే-ం-ో మ-ం ఈ వ-ర-ం-ం-ో క-వ-ల- ----------------------------------- నా ఉద్దేశంలో మనం ఈ వారాంతంలో కలవాలి 0
Ī--ā-- --ṇ-i-v-d--gā u--aṇ-i! Ī s___ n____ v______ u_______ Ī s-r- n-ṇ-i v-d-i-ā u-ḍ-ṇ-i- ----------------------------- Ī sāri nuṇḍi vidhigā uṇḍaṇḍi!
Да направим пикник? మన--పిక్--క్ క- వె-్-ామ-? మ_ పి___ కి వె____ మ-ం ప-క-న-క- క- వ-ళ-ద-మ-? ------------------------- మనం పిక్నిక్ కి వెళ్దామా? 0
Ī-sāri-n-ṇḍi v-dhi-- u-ḍaṇḍi! Ī s___ n____ v______ u_______ Ī s-r- n-ṇ-i v-d-i-ā u-ḍ-ṇ-i- ----------------------------- Ī sāri nuṇḍi vidhigā uṇḍaṇḍi!
Да отидем на плажа? మనం స-ుద్ర త-ర----వె--దా--? మ_ స___ తీ__ వె____ మ-ం స-ు-్- త-ర-క- వ-ళ-ద-మ-? --------------------------- మనం సముద్ర తీరంకి వెళ్దామా? 0
Ī s-ri-nu-ḍi-v-d--gā--ṇḍa-ḍ-! Ī s___ n____ v______ u_______ Ī s-r- n-ṇ-i v-d-i-ā u-ḍ-ṇ-i- ----------------------------- Ī sāri nuṇḍi vidhigā uṇḍaṇḍi!
Да отидем в планината? మన--పర్వత-ల మ--కు? మ_ ప____ మీ___ మ-ం ప-్-త-ల మ-ద-ు- ------------------ మనం పర్వతాల మీదకు? 0
Ī-sā-- --ṇḍ--ṭ-ksī-ō-r-ṇḍ-! Ī s___ n____ ṭ______ r_____ Ī s-r- n-ṇ-i ṭ-k-ī-ō r-ṇ-i- --------------------------- Ī sāri nuṇḍi ṭāksīlō raṇḍi!
Ще те взема от офиса. నే-ు --న--ు --ీస--ను-డి త-స-క-వ-్త-ను నే_ ని__ ఆ__ నుం_ తీ______ న-న- న-న-న- ఆ-ీ-ు న-ం-ి త-స-క-వ-్-ా-ు ------------------------------------- నేను నిన్ను ఆఫీసు నుండి తీసుకువస్తాను 0
Ī sār---u-ḍ----k-īlō ra-ḍi! Ī s___ n____ ṭ______ r_____ Ī s-r- n-ṇ-i ṭ-k-ī-ō r-ṇ-i- --------------------------- Ī sāri nuṇḍi ṭāksīlō raṇḍi!
Ще те взема от къщи. న-ను న--్న---ంట--న--డి---సు--వ---ా-ు నే_ ని__ ఇం_ నుం_ తీ______ న-న- న-న-న- ఇ-ట- న-ం-ి త-స-క-వ-్-ా-ు ------------------------------------ నేను నిన్ను ఇంటి నుండి తీసుకువస్తాను 0
Ī s----n-ṇḍ- ṭāk-ī-ō--a-ḍi! Ī s___ n____ ṭ______ r_____ Ī s-r- n-ṇ-i ṭ-k-ī-ō r-ṇ-i- --------------------------- Ī sāri nuṇḍi ṭāksīlō raṇḍi!
Ще те взема от автобусната спирка. న--ు-న-న్-ు -స- -----్ న--డి --స---వ-్---ు నే_ ని__ బ_ స్__ నుం_ తీ______ న-న- న-న-న- బ-్ స-ట-ప- న-ం-ి త-స-క-వ-్-ా-ు ------------------------------------------ నేను నిన్ను బస్ స్టాప్ నుండి తీసుకువస్తాను 0
Ī---ri-nu--- ---ōpā-u-ā g---gu tī-u---eḷ-a-ḍ-! Ī s___ n____ m_________ g_____ t______________ Ī s-r- n-ṇ-i m-t-p-ṭ-g- g-ḍ-g- t-s-k-v-ḷ-a-ḍ-! ---------------------------------------------- Ī sāri nuṇḍi mītōpāṭugā goḍugu tīsukuveḷḷaṇḍi!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + телугу (1-100) MP3 телугу (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.