Разговорник

bg В града   »   fi Kaupungissa

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [kaksikymmentäviisi]

Kaupungissa

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Tah-o- ---ta-ie-s-mal--. T_____ r________________ T-h-o- r-u-a-i-a-e-a-l-. ------------------------ Tahdon rautatieasemalle. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Tah-o--len----n-ä---. T_____ l_____________ T-h-o- l-n-o-e-t-l-e- --------------------- Tahdon lentokentälle. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. T--d----e----t---. T_____ k__________ T-h-o- k-s-u-t-a-. ------------------ Tahdon keskustaan. 0
Как да стигна до гарата? M-ten-pä-sen -a---ti-as----le? M____ p_____ r________________ M-t-n p-ä-e- r-u-a-i-a-e-a-l-? ------------------------------ Miten pääsen rautatieasemalle? 0
Как да стигна до летището? M-t----ääse- len-oke--ä-l-? M____ p_____ l_____________ M-t-n p-ä-e- l-n-o-e-t-l-e- --------------------------- Miten pääsen lentokentälle? 0
Как да стигна до центъра на града? Mi-e- --ä--- kes---t---? M____ p_____ k__________ M-t-n p-ä-e- k-s-u-t-a-? ------------------------ Miten pääsen keskustaan? 0
Трябва ми такси. Tar---sen--aks-n. T________ t______ T-r-i-s-n t-k-i-. ----------------- Tarvitsen taksin. 0
Трябва ми карта на града. Tar-----n--a-p-n--n -ar-a-. T________ k________ k______ T-r-i-s-n k-u-u-g-n k-r-a-. --------------------------- Tarvitsen kaupungin kartan. 0
Трябва ми хотел. T--v-tsen-h-----i-. T________ h________ T-r-i-s-n h-t-l-i-. ------------------- Tarvitsen hotellin. 0
Бих искал / искала да наема кола. T--to-si--v--k---- au-o-. T________ v_______ a_____ T-h-o-s-n v-o-r-t- a-t-n- ------------------------- Tahtoisin vuokrata auton. 0
Ето кредитната ми карта. Täs-ä-on-lu--tok--t-in-. T____ o_ l______________ T-s-ä o- l-o-t-k-r-t-n-. ------------------------ Tässä on luottokorttini. 0
Ето шофьорската ми книжка. T-ssä--n -j-k----i--. T____ o_ a___________ T-s-ä o- a-o-o-t-i-i- --------------------- Tässä on ajokorttini. 0
Какво може да се види в града? Mit--nä-t-v-yk-i- --upu-g-s----n? M___ n___________ k__________ o__ M-t- n-h-ä-y-k-i- k-u-u-g-s-a o-? --------------------------------- Mitä nähtävyyksiä kaupungissa on? 0
Идете в стария град. Menkä--v-nha--k-up------. M_____ v_________________ M-n-ä- v-n-a-n-a-p-n-i-n- ------------------------- Menkää vanhaankaupunkiin. 0
Направете обиколка на града. Teh-ää k-er---je-u. T_____ k___________ T-h-ä- k-e-t-a-e-u- ------------------- Tehkää kiertoajelu. 0
Идете на пристанището. M--kä- ----m-a-. M_____ s________ M-n-ä- s-t-m-a-. ---------------- Menkää satamaan. 0
Направете обиколка на пристанището. T-h--ä---tam-k-erros. T_____ s_____________ T-h-ä- s-t-m-k-e-r-s- --------------------- Tehkää satamakierros. 0
Какви други забележителности има ? Mit- n-h--vyy-s-ä -en-l-sä--i vi-lä l-yty-? M___ n___________ s__ l______ v____ l______ M-t- n-h-ä-y-k-i- s-n l-s-k-i v-e-ä l-y-y-? ------------------------------------------- Mitä nähtävyyksiä sen lisäksi vielä löytyy? 0

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!