Разговорник

bg В града   »   ku Li bajêr

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [bîst û pênc]

Li bajêr

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Ez di--a-im-bi-i--î--geha -r---. E_ d_______ b____ î______ t_____ E- d-x-a-i- b-ç-m î-t-e-a t-ê-ê- -------------------------------- Ez dixwazim biçim îstgeha trênê. 0
Бих искал / искала да отида на летището. E- -ix-a-i-----im ---afi--e--. E_ d_______ b____ b___________ E- d-x-a-i- b-ç-m b-l-f-r-e-ê- ------------------------------ Ez dixwazim biçim balafirgehê. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. E-----w-z-m --çi- --v-n-- b-j-r. E_ d_______ b____ n______ b_____ E- d-x-a-i- b-ç-m n-v-n-a b-j-r- -------------------------------- Ez dixwazim biçim navenda bajêr. 0
Как да стигна до гарата? Ez ça-a d--a-im --çim îstge-- trê-ê? E_ ç___ d______ b____ î______ t_____ E- ç-w- d-k-r-m b-ç-m î-t-e-a t-ê-ê- ------------------------------------ Ez çawa dikarim biçim îstgeha trênê? 0
Как да стигна до летището? E- ç-w- --k---- biçim ba---irg-hê? E_ ç___ d______ b____ b___________ E- ç-w- d-k-r-m b-ç-m b-l-f-r-e-ê- ---------------------------------- Ez çawa dikarim biçim balafirgehê? 0
Как да стигна до центъра на града? Ez ê-ç--- ---a--b-------------fi-g--ê? E_ ê ç___ b________ b____ b___________ E- ê ç-w- b-k-r-b-m b-ç-m b-l-f-r-e-ê- -------------------------------------- Ez ê çawa bikaribim biçim balafirgehê? 0
Трябва ми такси. M----e-s--ek -êwî---e. M__ t_______ p_____ e_ M-n t-x-i-e- p-w-s- e- ---------------------- Min texsiyek pêwîst e. 0
Трябва ми карта на града. Ji -in-r- -exşe---e ba--r-p-w----e. J_ m__ r_ n________ b____ p_____ e_ J- m-n r- n-x-e-e-e b-j-r p-w-s- e- ----------------------------------- Ji min re nexşeyeke bajêr pêwîst e. 0
Трябва ми хотел. Ji-min--e----le----vê. J_ m__ r_ o_____ d____ J- m-n r- o-ê-e- d-v-. ---------------------- Ji min re otêlek divê. 0
Бих искал / искала да наема кола. Ez d----zi- ti-i-pêl-kê kirê bik-m. E_ d_______ t__________ k___ b_____ E- d-x-a-i- t-r-m-ê-e-ê k-r- b-k-m- ----------------------------------- Ez dixwazim tirimpêlekê kirê bikim. 0
Ето кредитната ми карта. Va q--t--m-n e-q--d--ê. V_ q____ m__ e q_______ V- q-r-a m-n e q-e-i-ê- ----------------------- Va qarta min e qrediyê. 0
Ето шофьорската ми книжка. V--a-o-a--y--min. V_ a________ m___ V- a-o-a-e-a m-n- ----------------- Va ajonameya min. 0
Какво може да се види в града? Li---j-- cih--ê-b----t-n--hey-? L_ b____ c_____ b_ d_____ h____ L- b-j-r c-h-k- b- d-t-n- h-y-? ------------------------------- Li bajêr cihekê bê dîtinê heye? 0
Идете в стария град. B--in b--a-ke---ya --j--. B____ b___ k___ y_ b_____ B-ç-n b-ş- k-v- y- b-j-r- ------------------------- Biçin beşa kevn ya bajêr. 0
Направете обиколка на града. Ge-- ba-êr --kin. G___ b____ b_____ G-r- b-j-r b-k-n- ----------------- Gera bajêr bikin. 0
Идете на пристанището. B-ç----ên-e-ê. B____ b_______ B-ç-n b-n-e-ê- -------------- Biçin bênderê. 0
Направете обиколка на пристанището. Ger--bê-d--- --k--. G___ b______ b_____ G-r- b-n-e-ê b-k-n- ------------------- Gera bênderê bikin. 0
Какви други забележителности има ? Ci-e---din-yê ----yî-dî--n- h--e? C_____ d__ y_ h_____ d_____ h____ C-h-k- d-n y- h-j-y- d-t-n- h-y-? --------------------------------- Cihekî din yê hêjayî dîtinê heye? 0

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!