Разговорник

bg В града   »   lv Pilsētā

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [divdesmit pieci]

Pilsētā

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. E- ---o---z-sta--ju. E_ v____ u_ s_______ E- v-l-s u- s-a-i-u- -------------------- Es vēlos uz staciju. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Es v---- -z--id-s-u. E_ v____ u_ l_______ E- v-l-s u- l-d-s-u- -------------------- Es vēlos uz lidostu. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. E- ---os -z--il-ēt------tru. E_ v____ u_ p_______ c______ E- v-l-s u- p-l-ē-a- c-n-r-. ---------------------------- Es vēlos uz pilsētas centru. 0
Как да стигна до гарата? Kā ---varu-nok-ūt--z--t---j-? K_ e_ v___ n_____ u_ s_______ K- e- v-r- n-k-ū- u- s-a-i-u- ----------------------------- Kā es varu nokļūt uz staciju? 0
Как да стигна до летището? Kā-es v-ru n--ļū- uz lid--tu? K_ e_ v___ n_____ u_ l_______ K- e- v-r- n-k-ū- u- l-d-s-u- ----------------------------- Kā es varu nokļūt uz lidostu? 0
Как да стигна до центъра на града? K--es---r- -okļ---uz ----ēt-s -entr-? K_ e_ v___ n_____ u_ p_______ c______ K- e- v-r- n-k-ū- u- p-l-ē-a- c-n-r-? ------------------------------------- Kā es varu nokļūt uz pilsētas centru? 0
Трябва ми такси. Ma--i--n-pieci--ams-ta-somet--. M__ i_ n___________ t__________ M-n i- n-p-e-i-š-m- t-k-o-e-r-. ------------------------------- Man ir nepieciešams taksometrs. 0
Трябва ми карта на града. Ma---r -epi----ša-s -i-sēta- p--n-. M__ i_ n___________ p_______ p_____ M-n i- n-p-e-i-š-m- p-l-ē-a- p-ā-s- ----------------------------------- Man ir nepieciešams pilsētas plāns. 0
Трябва ми хотел. Man-i- nep---i-ša-a-vi--n-c-. M__ i_ n___________ v________ M-n i- n-p-e-i-š-m- v-e-n-c-. ----------------------------- Man ir nepieciešama viesnīca. 0
Бих искал / искала да наема кола. E---ē-o- īrē-----oma-ī-u. E_ v____ ī___ a__________ E- v-l-s ī-ē- a-t-m-š-n-. ------------------------- Es vēlos īrēt automašīnu. 0
Ето кредитната ми карта. Te--- m--- --e-ī-karte. T_ i_ m___ k___________ T- i- m-n- k-e-ī-k-r-e- ----------------------- Te ir mana kredītkarte. 0
Ето шофьорската ми книжка. T- i--mana au--vad---j- -p-i----a. T_ i_ m___ a___________ a_________ T- i- m-n- a-t-v-d-t-j- a-l-e-ī-a- ---------------------------------- Te ir mana autovadītāja apliecība. 0
Какво може да се види в града? Ko va--pi--ē-- --sk--īt? K_ v__ p______ a________ K- v-r p-l-ē-ā a-s-a-ī-? ------------------------ Ko var pilsētā apskatīt? 0
Идете в стария град. Ai--jie--uz v---i--ē--! A_______ u_ v__________ A-z-j-e- u- v-c-i-s-t-! ----------------------- Aizejiet uz vecpilsētu! 0
Направете обиколка на града. D--i-t--s -ksk----j---a p-ls-t-! D________ e_________ p_ p_______ D-d-e-i-s e-s-u-s-j- p- p-l-ē-u- -------------------------------- Dodieties ekskursijā pa pilsētu! 0
Идете на пристанището. Aize-i-t u- --t-! A_______ u_ o____ A-z-j-e- u- o-t-! ----------------- Aizejiet uz ostu! 0
Направете обиколка на пристанището. Dod--t-es -k---r-i-- pa o-tu! D________ e_________ p_ o____ D-d-e-i-s e-s-u-s-j- p- o-t-! ----------------------------- Dodieties ekskursijā pa ostu! 0
Какви други забележителности има ? Kād---i-v--------i---ga- -ieta-----vē--ir? K____ i________ c_______ v_____ t_ v__ i__ K-d-s i-v-r-b-s c-e-ī-a- v-e-a- t- v-l i-? ------------------------------------------ Kādas ievērības cienīgas vietas te vēl ir? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!