Разговорник

bg В града   »   sl V mestu

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [petindvajset]

V mestu

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. R-d -i -el - R-da-bi š-- ---ž-l--nišk- p-s---o. R__ b_ š__ / R___ b_ š__ n_ ž_________ p_______ R-d b- š-l / R-d- b- š-a n- ž-l-z-i-k- p-s-a-o- ----------------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla na železniško postajo. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Rad -i --l /-Rad- b- šl-----let---š--. R__ b_ š__ / R___ b_ š__ n_ l_________ R-d b- š-l / R-d- b- š-a n- l-t-l-š-e- -------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla na letališče. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. R-d--- --- / -a----- --a-- -----r--es-a. R__ b_ š__ / R___ b_ š__ v c_____ m_____ R-d b- š-l / R-d- b- š-a v c-n-e- m-s-a- ---------------------------------------- Rad bi šel / Rada bi šla v center mesta. 0
Как да стигна до гарата? K-ko -rid---n----lez---ko---st-j-? K___ p_____ n_ ž_________ p_______ K-k- p-i-e- n- ž-l-z-i-k- p-s-a-o- ---------------------------------- Kako pridem na železniško postajo? 0
Как да стигна до летището? Ka-o--rid-- na l---li-č-? K___ p_____ n_ l_________ K-k- p-i-e- n- l-t-l-š-e- ------------------------- Kako pridem na letališče? 0
Как да стигна до центъра на града? Ka-o--rid-m-v c---e-----ta. K___ p_____ v c_____ m_____ K-k- p-i-e- v c-n-e- m-s-a- --------------------------- Kako pridem v center mesta. 0
Трябва ми такси. Potreb-je--taksi. P_________ t_____ P-t-e-u-e- t-k-i- ----------------- Potrebujem taksi. 0
Трябва ми карта на града. Po-re-uje- z-mlje--d----ta. P_________ z________ m_____ P-t-e-u-e- z-m-j-v-d m-s-a- --------------------------- Potrebujem zemljevid mesta. 0
Трябва ми хотел. Po-re-ujem h----. P_________ h_____ P-t-e-u-e- h-t-l- ----------------- Potrebujem hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. R-- bi n---- -n-----)----o. R__ b_ n____ (_______ a____ R-d b- n-j-l (-a-e-a- a-t-. --------------------------- Rad bi najel (najela) avto. 0
Ето кредитната ми карта. T--je-moja-kr-dit-a -a----a. T_ j_ m___ k_______ k_______ T- j- m-j- k-e-i-n- k-r-i-a- ---------------------------- Tu je moja kreditna kartica. 0
Ето шофьорската ми книжка. T- je------v---i-ko--o-olj--j-. T_ j_ m___ v_______ d__________ T- j- m-j- v-z-i-k- d-v-l-e-j-. ------------------------------- Tu je moje vozniško dovoljenje. 0
Какво може да се види в града? K------da-vi--t- v ---t-? K__ s_ d_ v_____ v m_____ K-j s- d- v-d-t- v m-s-u- ------------------------- Kaj se da videti v mestu? 0
Идете в стария град. Poj--t--- ----i--el m--t-. P______ v s____ d__ m_____ P-j-i-e v s-a-i d-l m-s-a- -------------------------- Pojdite v stari del mesta. 0
Направете обиколка на града. P--d------ krož-- ---nj------e-t-. P______ n_ k_____ v_____ p_ m_____ P-j-i-e n- k-o-n- v-ž-j- p- m-s-u- ---------------------------------- Pojdite na krožno vožnjo po mestu. 0
Идете на пристанището. P--d--e---p--s--nišče. P______ v p___________ P-j-i-e v p-i-t-n-š-e- ---------------------- Pojdite v pristanišče. 0
Направете обиколка на пристанището. Pojdi-- n--k--ž-o vož-jo p--p-is---i--u. P______ n_ k_____ v_____ p_ p___________ P-j-i-e n- k-o-n- v-ž-j- p- p-i-t-n-š-u- ---------------------------------------- Pojdite na krožno vožnjo po pristanišču. 0
Какви други забележителности има ? Ka- j---- --edn- ---eda? K__ j_ š_ v_____ o______ K-j j- š- v-e-n- o-l-d-? ------------------------ Kaj je še vredno ogleda? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!