Разговорник

bg В града   »   ur ‫شہر میں‬

25 [двайсет и пет]

В града

В града

‫25 [پچیس]‬

pachees

‫شہر میں‬

shehar mein

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ‫-ی--اس---ن جا-ا-چاہ-ا---ں‬ ‫___ ا_____ ج___ چ____ ہ___ ‫-ی- ا-ٹ-ش- ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- --------------------------- ‫میں اسٹیشن جانا چاہتا ہوں‬ 0
s------me-n s_____ m___ s-e-a- m-i- ----------- shehar mein
Бих искал / искала да отида на летището. ‫--- -وا-- ا----ا-ا چ-ہ-- ہ--‬ ‫___ ہ____ ا__ ج___ چ____ ہ___ ‫-ی- ہ-ا-ی ا-ے ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- ------------------------------ ‫میں ہوائی اڈے جانا چاہتا ہوں‬ 0
s--ha--me-n s_____ m___ s-e-a- m-i- ----------- shehar mein
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ‫م-ں-ش-ر ک--وسط -یں--ا-ا چا--ا -وں‬ ‫___ ش__ ک_ و__ م__ ج___ چ____ ہ___ ‫-ی- ش-ر ک- و-ط م-ں ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- ----------------------------------- ‫میں شہر کے وسط میں جانا چاہتا ہوں‬ 0
muj-------i----a-a --i m____ s______ j___ h__ m-j-e s-a-i-n j-n- h-i ---------------------- mujhe station jana hai
Как да стигна до гарата? ‫م-- ا--ی-- کیس---ہ--وں-گ-؟‬ ‫___ ا_____ ک___ پ_____ گ___ ‫-ی- ا-ٹ-ش- ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ---------------------------- ‫میں اسٹیشن کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
m--h---ta---n ja-a h-i m____ s______ j___ h__ m-j-e s-a-i-n j-n- h-i ---------------------- mujhe station jana hai
Как да стигна до летището? ‫م-ں--وا---ا-ے--ی-ے --ن-وں گا-‬ ‫___ ہ____ ا__ ک___ پ_____ گ___ ‫-ی- ہ-ا-ی ا-ے ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ------------------------------- ‫میں ہوائی اڈے کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
m-j-- sta---n-ja-a---i m____ s______ j___ h__ m-j-e s-a-i-n j-n- h-i ---------------------- mujhe station jana hai
Как да стигна до центъра на града? ‫میں ش-ر -ے-وس- -----ی----ہ---- -ا-‬ ‫___ ش__ ک_ و__ م__ ک___ پ_____ گ___ ‫-ی- ش-ر ک- و-ط م-ں ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ------------------------------------ ‫میں شہر کے وسط میں کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
mujhe--irp-rt -an--h-i m____ a______ j___ h__ m-j-e a-r-o-t j-n- h-i ---------------------- mujhe airport jana hai
Трябва ми такси. ‫-----ایک --ک-ی --ہئے‬ ‫____ ا__ ٹ____ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک ٹ-ک-ی چ-ہ-ے- ---------------------- ‫مجھے ایک ٹیکسی چاہئے‬ 0
m-j-----r---t j--- h-i m____ a______ j___ h__ m-j-e a-r-o-t j-n- h-i ---------------------- mujhe airport jana hai
Трябва ми карта на града. ‫م-ھے ش-- ک---ی- --شہ---ہئ-‬ ‫____ ش__ ک_ ا__ ن___ چ_____ ‫-ج-ے ش-ر ک- ا-ک ن-ش- چ-ہ-ے- ---------------------------- ‫مجھے شہر کا ایک نقشہ چاہئے‬ 0
mu-h- a-rpor- -ana h-i m____ a______ j___ h__ m-j-e a-r-o-t j-n- h-i ---------------------- mujhe airport jana hai
Трябва ми хотел. ‫--ھے ایک--و-- چ-ہ--‬ ‫____ ا__ ہ___ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک ہ-ٹ- چ-ہ-ے- --------------------- ‫مجھے ایک ہوٹل چاہئے‬ 0
muj-e--heh-- ---n j-na-h-i m____ s_____ m___ j___ h__ m-j-e s-e-a- m-i- j-n- h-i -------------------------- mujhe shehar mein jana hai
Бих искал / искала да наема кола. ‫میں-ا-ک --ڑ- -ر--ہ--ر -ی-- -ا--ا--و-‬ ‫___ ا__ گ___ ک____ پ_ ل___ چ____ ہ___ ‫-ی- ا-ک گ-ڑ- ک-ا-ہ پ- ل-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- -------------------------------------- ‫میں ایک گاڑی کرایہ پر لینا چاہتا ہوں‬ 0
mujh----eha- m-in ---- hai m____ s_____ m___ j___ h__ m-j-e s-e-a- m-i- j-n- h-i -------------------------- mujhe shehar mein jana hai
Ето кредитната ми карта. ‫یہ-میرا کریڈٹ--ا-- ہ-‬ ‫__ م___ ک____ ک___ ہ__ ‫-ہ م-ر- ک-ی-ٹ ک-ر- ہ-‬ ----------------------- ‫یہ میرا کریڈٹ کارڈ ہے‬ 0
mu-he-s--har --in---na---i m____ s_____ m___ j___ h__ m-j-e s-e-a- m-i- j-n- h-i -------------------------- mujhe shehar mein jana hai
Ето шофьорската ми книжка. ‫یہ -ی-ا-ڈ---یو---ل----س-ہ-‬ ‫__ م___ ڈ_______ ل_____ ہ__ ‫-ہ م-ر- ڈ-ا-ی-ن- ل-ئ-ن- ہ-‬ ---------------------------- ‫یہ میرا ڈرائیونگ لائسنس ہے‬ 0
m--- -t-ti---kaisa--p---c-oon-g-? m___ s______ k_____ p________ g__ m-i- s-a-i-n k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein station kaisay pahuchoon ga?
Какво може да се види в града? ‫-ہر -یں--ی---ے -ے لئے-کیا ---‬ ‫___ م__ د_____ ک_ ل__ ک__ ہ___ ‫-ہ- م-ں د-ک-ن- ک- ل-ے ک-ا ہ-؟- ------------------------------- ‫شہر میں دیکھنے کے لئے کیا ہے؟‬ 0
m--- s---io- k-i--y-pa-uc-o-n g-? m___ s______ k_____ p________ g__ m-i- s-a-i-n k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein station kaisay pahuchoon ga?
Идете в стария град. ‫آ--پر--ے --- -یں-جا---‬ ‫__ پ____ ش__ م__ ج_____ ‫-پ پ-ا-ے ش-ر م-ں ج-ئ-ں- ------------------------ ‫آپ پرانے شہر میں جائیں‬ 0
mein-st--io- ka-sa- pa-u---o---a? m___ s______ k_____ p________ g__ m-i- s-a-i-n k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein station kaisay pahuchoon ga?
Направете обиколка на града. ‫شہ---ی--گھوم--‬ ‫___ م__ گ______ ‫-ہ- م-ں گ-و-ی-‬ ---------------- ‫شہر میں گھومیں‬ 0
m--- a---ort -a--ay -ah-c-o-n --? m___ a______ k_____ p________ g__ m-i- a-r-o-t k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein airport kaisay pahuchoon ga?
Идете на пристанището. ‫---رگاہ پر -ائ--‬ ‫_______ پ_ ج_____ ‫-ن-ر-ا- پ- ج-ئ-ں- ------------------ ‫بندرگاہ پر جائیں‬ 0
mei- --rp--- -a---y-p----h--n --? m___ a______ k_____ p________ g__ m-i- a-r-o-t k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein airport kaisay pahuchoon ga?
Направете обиколка на пристанището. ‫---رگاہ ک----ر ک--ں‬ ‫_______ ک_ س__ ک____ ‫-ن-ر-ا- ک- س-ر ک-ی-‬ --------------------- ‫بندرگاہ کی سیر کریں‬ 0
m-i--a-----t--ais-y -a-u-hoon -a? m___ a______ k_____ p________ g__ m-i- a-r-o-t k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein airport kaisay pahuchoon ga?
Какви други забележителности има ? ‫ا- -ے -لاو--دیک-ن- -- -یا---ا--ی--- ---؟‬ ‫__ ک_ ع____ د_____ ک_ ک__ ک__ چ____ ہ____ ‫-س ک- ع-ا-ہ د-ک-ن- ک- ک-ا ک-ا چ-ز-ں ہ-ں-‬ ------------------------------------------ ‫اس کے علاوہ دیکھنے کی کیا کیا چیزیں ہیں؟‬ 0
m--n--h-har-me-----i-ay -ah-ch-o- ga? m___ s_____ m___ k_____ p________ g__ m-i- s-e-a- m-i- k-i-a- p-h-c-o-n g-? ------------------------------------- mein shehar mein kaisay pahuchoon ga?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!