Разговорник

bg В града   »   zh 在城里

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25[二十五]

25 [Èrshíwǔ]

在城里

zài chéng lǐ

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. 我-要 到-火车站 去 。 我 要 到 火__ 去 。 我 要 到 火-站 去 。 ------------- 我 要 到 火车站 去 。 0
zài --é-g--ǐ z__ c____ l_ z-i c-é-g l- ------------ zài chéng lǐ
Бих искал / искала да отида на летището. 我 - --飞-----。 我 要 到 飞__ 去 。 我 要 到 飞-场 去 。 ------------- 我 要 到 飞机场 去 。 0
zà- ch-n- -ǐ z__ c____ l_ z-i c-é-g l- ------------ zài chéng lǐ
Бих искал / искала да отида в центъра на града. 我 要 到-市中--去 。 我 要 到 市__ 去 。 我 要 到 市-心 去 。 ------------- 我 要 到 市中心 去 。 0
wǒ-y-o -ào--u------hàn---. w_ y__ d__ h_____ z___ q__ w- y-o d-o h-ǒ-h- z-à- q-. -------------------------- wǒ yào dào huǒchē zhàn qù.
Как да стигна до гарата? 到 -车站 -么 走 ? 到 火__ 怎_ 走 ? 到 火-站 怎- 走 ? ------------ 到 火车站 怎么 走 ? 0
w- -----à- hu--hē----- qù. w_ y__ d__ h_____ z___ q__ w- y-o d-o h-ǒ-h- z-à- q-. -------------------------- wǒ yào dào huǒchē zhàn qù.
Как да стигна до летището? 到-----怎----? 到 飞__ 怎_ 走 ? 到 飞-场 怎- 走 ? ------------ 到 飞机场 怎么 走 ? 0
wǒ yà----- h-ǒ-h- ---n q-. w_ y__ d__ h_____ z___ q__ w- y-o d-o h-ǒ-h- z-à- q-. -------------------------- wǒ yào dào huǒchē zhàn qù.
Как да стигна до центъра на града? 到--中- ---走-? 到 市__ 怎_ 走 ? 到 市-心 怎- 走 ? ------------ 到 市中心 怎么 走 ? 0
Wǒ--à- -à- ---jī -h--- -ù. W_ y__ d__ f____ c____ q__ W- y-o d-o f-i-ī c-ǎ-g q-. -------------------------- Wǒ yào dào fēijī chǎng qù.
Трябва ми такси. 我 需要 一辆-出租车 。 我 需_ 一_ 出__ 。 我 需- 一- 出-车 。 ------------- 我 需要 一辆 出租车 。 0
W------d-- f--jī-c---- q-. W_ y__ d__ f____ c____ q__ W- y-o d-o f-i-ī c-ǎ-g q-. -------------------------- Wǒ yào dào fēijī chǎng qù.
Трябва ми карта на града. 我--要------ -- 。 我 需_ 一_ 城_ 地_ 。 我 需- 一- 城- 地- 。 --------------- 我 需要 一张 城市 地图 。 0
W- yà- -ào---ijī -h----qù. W_ y__ d__ f____ c____ q__ W- y-o d-o f-i-ī c-ǎ-g q-. -------------------------- Wǒ yào dào fēijī chǎng qù.
Трябва ми хотел. 我-- --宾馆 。 我 要 住 宾_ 。 我 要 住 宾- 。 ---------- 我 要 住 宾馆 。 0
W- ------- --ì zh-ng-īn -ù. W_ y__ d__ s__ z_______ q__ W- y-o d-o s-ì z-ō-g-ī- q-. --------------------------- Wǒ yào dào shì zhōngxīn qù.
Бих искал / искала да наема кола. 我 - 租 ---- 。 我 要 租 一_ 车 。 我 要 租 一- 车 。 ------------ 我 要 租 一辆 车 。 0
Wǒ-y-o -à- sh- ------ī- -ù. W_ y__ d__ s__ z_______ q__ W- y-o d-o s-ì z-ō-g-ī- q-. --------------------------- Wǒ yào dào shì zhōngxīn qù.
Ето кредитната ми карта. 这是-我- 信用--。 这_ 我_ 信__ 。 这- 我- 信-卡 。 ----------- 这是 我的 信用卡 。 0
Wǒ -à- d---shì----ng-ī- q-. W_ y__ d__ s__ z_______ q__ W- y-o d-o s-ì z-ō-g-ī- q-. --------------------------- Wǒ yào dào shì zhōngxīn qù.
Ето шофьорската ми книжка. 这- ---驾---驾照 。 这_ 我_ 驾_____ 。 这- 我- 驾-证-驾- 。 -------------- 这是 我的 驾驶证/驾照 。 0
D-- -----ē -h-n-zě-m- z--? D__ h_____ z___ z____ z___ D-o h-ǒ-h- z-à- z-n-e z-u- -------------------------- Dào huǒchē zhàn zěnme zǒu?
Какво може да се види в града? 这 --里 有--么 景-儿--以 参--？ 这 城__ 有 什_ 景__ 可_ 参_ ？ 这 城-里 有 什- 景-儿 可- 参- ？ ---------------------- 这 城市里 有 什么 景点儿 可以 参观 ？ 0
D-o -uǒc-----à--zěnm- -ǒ-? D__ h_____ z___ z____ z___ D-o h-ǒ-h- z-à- z-n-e z-u- -------------------------- Dào huǒchē zhàn zěnme zǒu?
Идете в стария град. 您 - -城---。 您 去 古_ 吧 。 您 去 古- 吧 。 ---------- 您 去 古城 吧 。 0
D---h---h---h-------- zǒ-? D__ h_____ z___ z____ z___ D-o h-ǒ-h- z-à- z-n-e z-u- -------------------------- Dào huǒchē zhàn zěnme zǒu?
Направете обиколка на града. 您 可- 乘---- 一游-。 您 可_ 乘_ 环_ 一_ 。 您 可- 乘- 环- 一- 。 --------------- 您 可以 乘车 环城 一游 。 0
D-------ī-chǎ-g--ě-me -ǒu? D__ f____ c____ z____ z___ D-o f-i-ī c-ǎ-g z-n-e z-u- -------------------------- Dào fēijī chǎng zěnme zǒu?
Идете на пристанището. 您 --港--吧-。 您 去 港_ 吧 。 您 去 港- 吧 。 ---------- 您 去 港口 吧 。 0
D-- fē-j- -h-n- z---e-zǒu? D__ f____ c____ z____ z___ D-o f-i-ī c-ǎ-g z-n-e z-u- -------------------------- Dào fēijī chǎng zěnme zǒu?
Направете обиколка на пристанището. 您-沿- 港口 走-- 。 您 沿_ 港_ 走__ 。 您 沿- 港- 走-走 。 ------------- 您 沿着 港口 走一走 。 0
D-o ---j---hǎng-zě-me --u? D__ f____ c____ z____ z___ D-o f-i-ī c-ǎ-g z-n-e z-u- -------------------------- Dào fēijī chǎng zěnme zǒu?
Какви други забележителности има ? 除--- 还---么 -胜古- ？ 除___ 还_ 什_ 名___ ？ 除-之- 还- 什- 名-古- ？ ----------------- 除此之外 还有 什么 名胜古迹 ？ 0
D---s-- z-ōngx-n-z---e zǒu? D__ s__ z_______ z____ z___ D-o s-ì z-ō-g-ī- z-n-e z-u- --------------------------- Dào shì zhōngxīn zěnme zǒu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!