Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ca Al restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trenta-u]

Al restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. V-l--ia-un- en-r--a. V______ u__ e_______ V-l-r-a u-a e-t-a-a- -------------------- Voldria una entrada. 0
Бих искал / искала салата. Vo---i----a -ma-id-. V______ u__ a_______ V-l-r-a u-a a-a-i-a- -------------------- Voldria una amanida. 0
Бих искал / искала супа. Vol---a una ---a. V______ u__ s____ V-l-r-a u-a s-p-. ----------------- Voldria una sopa. 0
Бих искал / искала десерт. Voldr-a-unes --s-r-s. V______ u___ p_______ V-l-r-a u-e- p-s-r-s- --------------------- Voldria unes postres. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. V--d-------gela- a-b-na-a. V______ u_ g____ a__ n____ V-l-r-a u- g-l-t a-b n-t-. -------------------------- Voldria un gelat amb nata. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. V--d--a----i-a-- for--t-e. V______ f_____ o f________ V-l-r-a f-u-t- o f-r-a-g-. -------------------------- Voldria fruita o formatge. 0
Искаме да закусим. (-o--l-r-s--vol-ríe- -sm----r. (__________ v_______ e________ (-o-a-t-e-) v-l-r-e- e-m-r-a-. ------------------------------ (Nosaltres) voldríem esmorzar. 0
Искаме да обядваме. (--s-l------v------m-d--a-. (__________ v_______ d_____ (-o-a-t-e-) v-l-r-e- d-n-r- --------------------------- (Nosaltres) voldríem dinar. 0
Искаме да вечеряме. (Nosalt-e-)--ol---em----ar. (__________ v_______ s_____ (-o-a-t-e-) v-l-r-e- s-p-r- --------------------------- (Nosaltres) voldríem sopar. 0
Какво желаете за закуска? Qu- v-l--e--e-m----r? Q__ v__ p__ e________ Q-è v-l p-r e-m-r-a-? --------------------- Què vol per esmorzar? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Pane-- amb ---mel-d--i--e-? P_____ a__ m________ i m___ P-n-t- a-b m-l-e-a-a i m-l- --------------------------- Panets amb melmelada i mel? 0
Печени филийки със салам и сирене? T-r--des -mb----s---a i f---at--? T_______ a__ s_______ i f________ T-r-a-e- a-b s-l-i-x- i f-r-a-g-? --------------------------------- Torrades amb salsitxa i formatge? 0
Сварено яйце? Un--- ----at per---g-a? U_ o_ p_____ p__ a_____ U- o- p-s-a- p-r a-g-a- ----------------------- Un ou passat per aigua? 0
Яйце на очи? U---u-fr-g--? U_ o_ f______ U- o- f-e-i-? ------------- Un ou fregit? 0
Омлет? U---t---t-? U__ t______ U-a t-u-t-? ----------- Una truita? 0
Моля, още едно кисело мляко. Un-a--re --gurt- -i-us-p-a-. U_ a____ i______ s_ u_ p____ U- a-t-e i-g-r-, s- u- p-a-. ---------------------------- Un altre iogurt, si us plau. 0
Моля, още сол и черен пипер. U------a més--e sa--i -eb--,--i-us-pla-. U__ m___ m__ d_ s__ i p_____ s_ u_ p____ U-a m-c- m-s d- s-l i p-b-e- s- u- p-a-. ---------------------------------------- Una mica més de sal i pebre, si us plau. 0
Моля, още една чаша вода. U--a--r--g-t --aigu-- ----s p--u. U_ a____ g__ d_______ s_ u_ p____ U- a-t-e g-t d-a-g-a- s- u- p-a-. --------------------------------- Un altre got d’aigua, si us plau. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каталонски (1-100) MP3 каталонски (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!