Разговорник

bg В ресторанта 3   »   eo En la restoracio 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [tridek unu]

En la restoracio 3

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. M--ŝatu--ant-ŭ-a---ĵ--. M_ ŝ____ a_____________ M- ŝ-t-s a-t-ŭ-a-ĝ-ĵ-n- ----------------------- Mi ŝatus antaŭmanĝaĵon. 0
Бих искал / искала салата. M- ŝ---s---la--n. M_ ŝ____ s_______ M- ŝ-t-s s-l-t-n- ----------------- Mi ŝatus salaton. 0
Бих искал / искала супа. M--ŝa-us s-po-. M_ ŝ____ s_____ M- ŝ-t-s s-p-n- --------------- Mi ŝatus supon. 0
Бих искал / искала десерт. Mi ŝat---de--r---. M_ ŝ____ d________ M- ŝ-t-s d-s-r-o-. ------------------ Mi ŝatus deserton. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Mi ŝa-u- gl-ci-ĵ-n-k-n --p--- -rem-. M_ ŝ____ g________ k__ v_____ k_____ M- ŝ-t-s g-a-i-ĵ-n k-n v-p-t- k-e-o- ------------------------------------ Mi ŝatus glaciaĵon kun vipita kremo. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. M---a--s -r-k--- -ŭ-f-o-a-on. M_ ŝ____ f______ a_ f________ M- ŝ-t-s f-u-t-n a- f-o-a-o-. ----------------------------- Mi ŝatus frukton aŭ fromaĝon. 0
Искаме да закусим. N--ŝat-s-m-te-man-i. N_ ŝ____ m__________ N- ŝ-t-s m-t-n-a-ĝ-. -------------------- Ni ŝatus matenmanĝi. 0
Искаме да обядваме. Ni ŝ-tus ta--an-i. N_ ŝ____ t________ N- ŝ-t-s t-g-a-ĝ-. ------------------ Ni ŝatus tagmanĝi. 0
Искаме да вечеряме. Ni ŝa-us-ves-e-m-nĝi. N_ ŝ____ v___________ N- ŝ-t-s v-s-e-m-n-i- --------------------- Ni ŝatus vespermanĝi. 0
Какво желаете за закуска? K--n -- -atus---r -a-----nman-o? K___ v_ ŝ____ p__ l_ m__________ K-o- v- ŝ-t-s p-r l- m-t-n-a-ĝ-? -------------------------------- Kion vi ŝatus por la matenmanĝo? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Ĉu-b-l--j--k-n k---itaĵ- k-----el-? Ĉ_ b______ k__ k________ k__ m_____ Ĉ- b-l-o-n k-n k-n-i-a-o k-j m-e-o- ----------------------------------- Ĉu bulkojn kun konfitaĵo kaj mielo? 0
Печени филийки със салам и сирене? Ĉ---os-------k-n--olb--o -a- fr-m-ĝo? Ĉ_ r________ k__ k______ k__ f_______ Ĉ- r-s-p-n-n k-n k-l-a-o k-j f-o-a-o- ------------------------------------- Ĉu rostpanon kun kolbaso kaj fromaĝo? 0
Сварено яйце? Ĉu ---i---a---von? Ĉ_ b________ o____ Ĉ- b-l-g-t-n o-o-? ------------------ Ĉu boligitan ovon? 0
Яйце на очи? Ĉu -l--f--t--an-----? Ĉ_ p___________ o____ Ĉ- p-a-f-i-i-a- o-o-? --------------------- Ĉu platfrititan ovon? 0
Омлет? Ĉu -ml-ton? Ĉ_ o_______ Ĉ- o-l-t-n- ----------- Ĉu omleton? 0
Моля, още едно кисело мляко. Un- -lia--jo--r--n, mi-p-tas. U__ p____ j________ m_ p_____ U-u p-i-n j-g-r-o-, m- p-t-s- ----------------------------- Unu plian jogurton, mi petas. 0
Моля, още сол и черен пипер. P-i d- sa-- --j--i-ro,--i pe--s. P__ d_ s___ k__ p_____ m_ p_____ P-i d- s-l- k-j p-p-o- m- p-t-s- -------------------------------- Pli da salo kaj pipro, mi petas. 0
Моля, още една чаша вода. Unu pl--n--l-s----a a-----m---et-s. U__ p____ g_____ d_ a____ m_ p_____ U-u p-i-n g-a-o- d- a-v-, m- p-t-s- ----------------------------------- Unu plian glason da akvo, mi petas. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!