Разговорник

bg В ресторанта 3   »   it Al ristorante 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trentuno]

Al ristorante 3

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Vo--e- u----tip---o. V_____ u_ a_________ V-r-e- u- a-t-p-s-o- -------------------- Vorrei un antipasto. 0
Бих искал / искала салата. V-rrei-un’i--alata. V_____ u___________ V-r-e- u-’-n-a-a-a- ------------------- Vorrei un’insalata. 0
Бих искал / искала супа. V--r-i--n---in---r-. V_____ u__ m________ V-r-e- u-a m-n-s-r-. -------------------- Vorrei una minestra. 0
Бих искал / искала десерт. Vo-rei -n----s--t. V_____ u_ d_______ V-r-e- u- d-s-e-t- ------------------ Vorrei un dessert. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. V-r-ei--n -e---o ----pa---. V_____ u_ g_____ c__ p_____ V-r-e- u- g-l-t- c-n p-n-a- --------------------------- Vorrei un gelato con panna. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Vorr-i-d-lla----t-a---d-- for--g--o. V_____ d____ f_____ o d__ f_________ V-r-e- d-l-a f-u-t- o d-l f-r-a-g-o- ------------------------------------ Vorrei della frutta o del formaggio. 0
Искаме да закусим. V-glia-o-f--e-----zion-. V_______ f___ c_________ V-g-i-m- f-r- c-l-z-o-e- ------------------------ Vogliamo fare colazione. 0
Искаме да обядваме. V-g-i-----r--za--. V_______ p________ V-g-i-m- p-a-z-r-. ------------------ Vogliamo pranzare. 0
Искаме да вечеряме. Vo---a-- c-na-e. V_______ c______ V-g-i-m- c-n-r-. ---------------- Vogliamo cenare. 0
Какво желаете за закуска? C-e---s- v-le-- a -ol-z-o--? C__ c___ v_____ a c_________ C-e c-s- v-l-t- a c-l-z-o-e- ---------------------------- Che cosa volete a colazione? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Pa--n---on----me-l-t--e miel-? P_____ c__ m_________ e m_____ P-n-n- c-n m-r-e-l-t- e m-e-e- ------------------------------ Panini con marmellata e miele? 0
Печени филийки със салам и сирене? Toast -on-salum- e---r-a-g-o? T____ c__ s_____ e f_________ T-a-t c-n s-l-m- e f-r-a-g-o- ----------------------------- Toast con salumi e formaggio? 0
Сварено яйце? Un-uov- -od-? U_ u___ s____ U- u-v- s-d-? ------------- Un uovo sodo? 0
Яйце на очи? U- -ovo-a-l--cchio----bue? U_ u___ a_________ d_ b___ U- u-v- a-l-o-c-i- d- b-e- -------------------------- Un uovo all’occhio di bue? 0
Омлет? U------t-a-a? U__ f________ U-a f-i-t-t-? ------------- Una frittata? 0
Моля, още едно кисело мляко. Anco-a-u-- y--u-t,---r--avore. A_____ u__ y______ p__ f______ A-c-r- u-o y-g-r-, p-r f-v-r-. ------------------------------ Ancora uno yogurt, per favore. 0
Моля, още сол и черен пипер. Anc----sale-- --p-,-per---v-re. A_____ s___ e p____ p__ f______ A-c-r- s-l- e p-p-, p-r f-v-r-. ------------------------------- Ancora sale e pepe, per favore. 0
Моля, още една чаша вода. An-o-- un b---h--r- d-acqua- p---favor-. A_____ u_ b________ d_______ p__ f______ A-c-r- u- b-c-h-e-e d-a-q-a- p-r f-v-r-. ---------------------------------------- Ancora un bicchiere d’acqua, per favore. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!