Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ka რესტორანში 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ოცდათერთმეტი]

31 [otsdatertmet'i]

რესტორანში 3

rest'oranshi 3

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ც--- კერძ- მ-უ--. ც___ კ____ მ_____ ც-ვ- კ-რ-ი მ-უ-ს- ----------------- ცივი კერძი მსურს. 0
t-i-i --e-dzi ms---. t____ k______ m_____ t-i-i k-e-d-i m-u-s- -------------------- tsivi k'erdzi msurs.
Бих искал / искала салата. ს-ლ-თ- --უ--. ს_____ მ_____ ს-ლ-თ- მ-უ-ს- ------------- სალათა მსურს. 0
salata ms--s. s_____ m_____ s-l-t- m-u-s- ------------- salata msurs.
Бих искал / искала супа. ს-პი-მ--რ-. ს___ მ_____ ს-პ- მ-უ-ს- ----------- სუპი მსურს. 0
s-l--- msu--. s_____ m_____ s-l-t- m-u-s- ------------- salata msurs.
Бих искал / искала десерт. დესერტი-მ----. დ______ მ_____ დ-ს-რ-ი მ-ნ-ა- -------------- დესერტი მინდა. 0
sa-at---s--s. s_____ m_____ s-l-t- m-u-s- ------------- salata msurs.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ნაყინ---ინ-- --ღებით. ნ_____ მ____ ნ_______ ნ-ყ-ნ- მ-ნ-ა ნ-ღ-ბ-თ- --------------------- ნაყინი მინდა ნაღებით. 0
s-p'i-m--rs. s____ m_____ s-p-i m-u-s- ------------ sup'i msurs.
Бих искал / искала плодове или сирене. მ- მინდ-------ა- ყვ--ი. მ_ მ____ ხ___ ა_ ყ_____ მ- მ-ნ-ა ხ-ლ- ა- ყ-ე-ი- ----------------------- მე მინდა ხილი ან ყველი. 0
deser--i mi---. d_______ m_____ d-s-r-'- m-n-a- --------------- desert'i minda.
Искаме да закусим. ჩვ-- საუ-მ- -ვ-ნდ-. ჩ___ ს_____ გ______ ჩ-ე- ს-უ-მ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ საუზმე გვინდა. 0
n-qi-i---n-a n-g-eb--. n_____ m____ n________ n-q-n- m-n-a n-g-e-i-. ---------------------- naqini minda naghebit.
Искаме да обядваме. ჩვ-- -ადილ---ვ-ნდა. ჩ___ ს_____ გ______ ჩ-ე- ს-დ-ლ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ სადილი გვინდა. 0
n----- -i--- --g-eb--. n_____ m____ n________ n-q-n- m-n-a n-g-e-i-. ---------------------- naqini minda naghebit.
Искаме да вечеряме. ჩვ-- ვა-შ-მი --ინ-ა. ჩ___ ვ______ გ______ ჩ-ე- ვ-ხ-ა-ი გ-ი-დ-. -------------------- ჩვენ ვახშამი გვინდა. 0
n----i -inda--a-he--t. n_____ m____ n________ n-q-n- m-n-a n-g-e-i-. ---------------------- naqini minda naghebit.
Какво желаете за закуска? რ-ს -ს--ვებთ -ა-ზ--ზე? რ__ ი_______ ს________ რ-ს ი-უ-ვ-ბ- ს-უ-მ-ზ-? ---------------------- რას ისურვებთ საუზმეზე? 0
me---n-- -hi-i ---qv---. m_ m____ k____ a_ q_____ m- m-n-a k-i-i a- q-e-i- ------------------------ me minda khili an qveli.
Хлебчета с мармалад и мед? ფ-ნ-უშ------ი- -ა -აფ-ი-? ფ_______ ჯ____ დ_ თ______ ფ-ნ-უ-ა- ჯ-მ-თ დ- თ-ფ-ი-? ------------------------- ფუნთუშას ჯემით და თაფლით? 0
me--inda-khil---n -----. m_ m____ k____ a_ q_____ m- m-n-a k-i-i a- q-e-i- ------------------------ me minda khili an qveli.
Печени филийки със салам и сирене? ორ-ხ--ილ---ძეხ-ით -ა -ვ-ლ--? ო_________ ძ_____ დ_ ყ______ ო-ც-ო-ი-ა- ძ-ხ-ი- დ- ყ-ე-ი-? ---------------------------- ორცხობილას ძეხვით და ყველით? 0
me--in-a-kh-li ----v--i. m_ m____ k____ a_ q_____ m- m-n-a k-i-i a- q-e-i- ------------------------ me minda khili an qveli.
Сварено яйце? მო-ა-შ--- -ვ---ხ-? მ________ კ_______ მ-ხ-რ-უ-ი კ-ე-ც-ი- ------------------ მოხარშული კვერცხი? 0
chven --u----g-in--. c____ s_____ g______ c-v-n s-u-m- g-i-d-. -------------------- chven sauzme gvinda.
Яйце на очи? ე-ბო-კვერც-ი? ე___ კ_______ ე-ბ- კ-ე-ც-ი- ------------- ერბო კვერცხი? 0
c-v-n sa-z-e---ind-. c____ s_____ g______ c-v-n s-u-m- g-i-d-. -------------------- chven sauzme gvinda.
Омлет? ომ-ე-ი? ო______ ო-ლ-ტ-? ------- ომლეტი? 0
c--e--s-u--e----nda. c____ s_____ g______ c-v-n s-u-m- g-i-d-. -------------------- chven sauzme gvinda.
Моля, още едно кисело мляко. თ--შე---ებ----იდე- ე----იოგ--ტ-. თ_ შ________ კ____ ე___ ი_______ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ი-გ-რ-ი- -------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი იოგურტი. 0
c---n-----l---v-nda. c____ s_____ g______ c-v-n s-d-l- g-i-d-. -------------------- chven sadili gvinda.
Моля, още сол и черен пипер. თუ --იძ----,--იდ-- -არი-- და ---პილ-. თ_ შ________ კ____ მ_____ დ_ პ_______ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ მ-რ-ლ- დ- პ-ლ-ი-ი- ------------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ მარილი და პილპილი. 0
ch-e----dil----ind-. c____ s_____ g______ c-v-n s-d-l- g-i-d-. -------------------- chven sadili gvinda.
Моля, още една чаша вода. თ---ეიძ----- -ი-ევ--რთი ჭიქ- -----. თ_ შ________ კ____ ე___ ჭ___ წ_____ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ჭ-ქ- წ-ა-ი- ----------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი ჭიქა წყალი. 0
ch--n -a-i-i--v-n--. c____ s_____ g______ c-v-n s-d-l- g-i-d-. -------------------- chven sadili gvinda.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!