Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ku Li restoranê 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [sî û yek]

Li restoranê 3

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Mezey--- -----zi-. M_______ d________ M-z-y-k- d-x-a-i-. ------------------ Mezeyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала салата. S----eyek---ix----m. S_________ d________ S-l-t-y-k- d-x-a-i-. -------------------- Seleteyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала супа. Şor---e-ê dixw--im. Ş________ d________ Ş-r-e-e-ê d-x-a-i-. ------------------- Şorbeyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала десерт. Şî----yi--kê-d-x-a---. Ş___________ d________ Ş-r-n-y-y-k- d-x-a-i-. ---------------------- Şîrînayiyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. B-r-e---a ----r--- ---w-z--. B________ b_ k____ d________ B-r-e-î-a b- k-e-a d-x-a-i-. ---------------------------- Berfeşîra bi krema dixwazim. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Fêkî --p-nîr -ix--zim. F___ û p____ d________ F-k- û p-n-r d-x-a-i-. ---------------------- Fêkî û penîr dixwazim. 0
Искаме да закусим. E--di--a-i- t-ştê -i--in. E_ d_______ t____ b______ E- d-x-a-i- t-ş-ê b-x-i-. ------------------------- Em dixwazin taştê bixwin. 0
Искаме да обядваме. E--f-rav-----i-w-zi-. E_ f_______ d________ E- f-r-v-n- d-x-a-i-. --------------------- Em firavînê dixwazin. 0
Искаме да вечеряме. E--ş--ê ---w-z-n. E_ ş___ d________ E- ş-v- d-x-a-i-. ----------------- Em şîvê dixwazin. 0
Какво желаете за закуска? H---di-ta-t---e -i dixwaz-n? H__ d_ t____ d_ ç_ d________ H-n d- t-ş-ê d- ç- d-x-a-i-? ---------------------------- Hûn di taştê de çi dixwazin? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Rî---------de-îça b- -as-? R____ û s________ b_ m____ R-ç-l û s-n-e-î-a b- m-s-? -------------------------- Rîçal û sandewîça bi masî? 0
Печени филийки със салам и сирене? To-ta bi sos-- - p-n-r? T____ b_ s____ û p_____ T-s-a b- s-s-s û p-n-r- ----------------------- Tosta bi sosîs û penîr? 0
Сварено яйце? Ev-hêka--eland---? E_ h___ k_________ E- h-k- k-l-n-i-e- ------------------ Ev hêka kelandiye? 0
Яйце на очи? H--e----i ------? H_____ d_ r__ d__ H-k-k- d- r-n d-? ----------------- Hêkeka di rûn de? 0
Омлет? H-ker-n-k? H_________ H-k-r-n-k- ---------- Hêkerûnek? 0
Моля, още едно кисело мляко. J--kere-a-xw- -- -a--ekî---n --. J_ k_____ x__ r_ m______ d__ j__ J- k-r-m- x-e r- m-s-e-î d-n j-. -------------------------------- Ji kerema xwe re mastekî din jî. 0
Моля, още сол и черен пипер. J- -e-e-a---- -e---çek --n-jî -wê û îso-. J_ k_____ x__ r_ p____ d__ j_ x__ û î____ J- k-r-m- x-e r- p-ç-k d-n j- x-ê û î-o-. ----------------------------------------- Ji kerema xwe re piçek din jî xwê û îsot. 0
Моля, още една чаша вода. Ji---r-m--xwe r--îs------ din-j- av. J_ k_____ x__ r_ î_______ d__ j_ a__ J- k-r-m- x-e r- î-k-n-k- d-n j- a-. ------------------------------------ Ji kerema xwe re îskaneke din jî av. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 кюрдски (курманджи) (1-100)
Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!