Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sq Nё restorant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [tridhjetёenjё]

Nё restorant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. D---n-ё--n-ip-s-ё. D__ n__ a_________ D-a n-ё a-t-p-s-ё- ------------------ Dua njё antipastё. 0
Бих искал / искала салата. D---n-- -a-la--. D__ n__ s_______ D-a n-ё s-l-a-ё- ---------------- Dua njё sallatё. 0
Бих искал / искала супа. D-- -j- --pё. D__ n__ s____ D-a n-ё s-p-. ------------- Dua njё supё. 0
Бих искал / искала десерт. D-a-njё-ё-b-lsi--. D__ n__ ё_________ D-a n-ё ё-b-l-i-ё- ------------------ Dua njё ёmbёlsirё. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. D-- -------l-ore--- --kё. D__ n__ a_______ m_ a____ D-a n-ё a-u-l-r- m- a-k-. ------------------------- Dua njё akullore me ajkё. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Dua ----a--se--j---ё. D__ f____ o__ d______ D-a f-u-a o-e d-a-h-. --------------------- Dua fruta ose djathё. 0
Искаме да закусим. Ne------tё ---ё m-n---s. N_ d___ t_ h___ m_______ N- d-a- t- h-m- m-n-j-s- ------------------------ Ne duam tё hamё mёngjes. 0
Искаме да обядваме. N---uam--ё--------e--. N_ d___ t_ h___ d_____ N- d-a- t- h-m- d-e-ё- ---------------------- Ne duam tё hamё drekё. 0
Искаме да вечеряме. Ne d--- t- --m--da---. N_ d___ t_ h___ d_____ N- d-a- t- h-m- d-r-ё- ---------------------- Ne duam tё hamё darkё. 0
Какво желаете за закуска? Ç-a-ё --ni--ё- m---je-? Ç____ d___ p__ m_______ Ç-a-ё d-n- p-r m-n-j-s- ----------------------- Çfarё doni pёr mёngjes? 0
Хлебчета с мармалад и мед? S---te -ё v---a me-m-rm-latё -he-mj---ё? S_____ t_ v____ m_ m________ d__ m______ S-m-t- t- v-g-a m- m-r-a-a-ё d-e m-a-t-? ---------------------------------------- Simite tё vogla me marmalatё dhe mjaltё? 0
Печени филийки със салам и сирене? Bu-ë -- the--r m- sa--am--h- -j---ё? B___ t_ t_____ m_ s_____ d__ d______ B-k- t- t-e-u- m- s-l-a- d-e d-a-h-? ------------------------------------ Bukë të thekur me sallam dhe djathё? 0
Сварено яйце? Nj- vez---ё-zier? N__ v___ t_ z____ N-ё v-z- t- z-e-? ----------------- Njё vezё tё zier? 0
Яйце на очи? N---v-zё t- s--q-r -y? N__ v___ t_ s_____ s__ N-ё v-z- t- s-u-u- s-? ---------------------- Njё vezё tё skuqur sy? 0
Омлет? Nj- ---let-? N__ o_______ N-ё o-ё-e-ё- ------------ Njё omёletё? 0
Моля, още едно кисело мляко. J---u--m ed-- njё-k--. J_ l____ e___ n__ k___ J- l-t-m e-h- n-ё k-s- ---------------------- Ju lutem edhe njё kos. 0
Моля, още сол и черен пипер. J--lute----ipё dh- pip--. J_ l____ k____ d__ p_____ J- l-t-m k-i-ё d-e p-p-r- ------------------------- Ju lutem kripё dhe piper. 0
Моля, още една чаша вода. J- --t-- -------ё gotё -j-. J_ l____ e___ n__ g___ u___ J- l-t-m e-h- n-ё g-t- u-ё- --------------------------- Ju lutem edhe njё gotё ujё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!