Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ti ኣብ ቤት መግቢ 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ሳላሳንሓደን]

31 [salasaniḥadeni]

ኣብ ቤት መግቢ 3

abi bēti megibī 3

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ኣነ -ድ--ምግ----ላ----የ ኣ_ ቅ__ ም__ ዝ___ ደ__ ኣ- ቅ-ሚ ም-ቢ ዝ-ላ- ደ-የ ------------------- ኣነ ቅድሚ ምግቢ ዝብላዕ ደልየ 0
a-i b-ti ----bī 3 a__ b___ m_____ 3 a-i b-t- m-g-b- 3 ----------------- abi bēti megibī 3
Бих искал / искала салата. ኣ------ደ--። ኣ_ ሳ__ ደ___ ኣ- ሳ-ጣ ደ-የ- ----------- ኣነ ሳላጣ ደልየ። 0
a-i--ē-i -eg-bī-3 a__ b___ m_____ 3 a-i b-t- m-g-b- 3 ----------------- abi bēti megibī 3
Бих искал / искала супа. ኣ- መ-ቕ----። ኣ_ መ__ ደ___ ኣ- መ-ቕ ደ-የ- ----------- ኣነ መረቕ ደልየ። 0
a-- k-idim- ---ib- -ib--a‘---e---e a__ k______ m_____ z_______ d_____ a-e k-i-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y- ---------------------------------- ane k’idimī migibī zibila‘i deliye
Бих искал / искала десерт. ኣነ---- --ቢ ዝ--- ደ--። ኣ_ ድ__ ም__ ዝ___ ደ___ ኣ- ድ-ሪ ም-ቢ ዝ-ላ- ደ-የ- -------------------- ኣነ ድሕሪ ምግቢ ዝብላዕ ደልየ። 0
an- k’i-imī-mi---- --b--a‘i d-liye a__ k______ m_____ z_______ d_____ a-e k-i-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y- ---------------------------------- ane k’idimī migibī zibila‘i deliye
Бих искал / искала сладолед със сметана. ኣነ ኣ---ሪም ምስ ዛ---የ -ደሊ። ኣ_ ኣ_____ ም_ ዛ_ እ_ ዝ___ ኣ- ኣ-ስ-ሪ- ም- ዛ- እ- ዝ-ሊ- ----------------------- ኣነ ኣይስክሪም ምስ ዛነ እየ ዝደሊ። 0
ane --i-i-ī-mig--ī zibil--- -eliye a__ k______ m_____ z_______ d_____ a-e k-i-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y- ---------------------------------- ane k’idimī migibī zibila‘i deliye
Бих искал / искала плодове или сирене. ኣነ -ሩ-ታት -ይ ፋር-ጆ-እየ-ዝ-ሊ። ኣ_ ፍ____ ወ_ ፋ___ እ_ ዝ___ ኣ- ፍ-ታ-ት ወ- ፋ-ማ- እ- ዝ-ሊ- ------------------------ ኣነ ፍሩታታት ወይ ፋርማጆ እየ ዝደሊ። 0
a-- -a-at-a-de---e። a__ s______ d______ a-e s-l-t-a d-l-y-። ------------------- ane salat’a deliye።
Искаме да закусим. ን-ና -ን--- ደ-ና። ን__ ክ____ ደ___ ን-ና ክ-ቖ-ስ ደ-ና- -------------- ንሕና ክንቖርስ ደሊና። 0
a-e --la--a--eliye። a__ s______ d______ a-e s-l-t-a d-l-y-። ------------------- ane salat’a deliye።
Искаме да обядваме. ን-ና ም-------- ደ-ና። ን__ ም__ ክ____ ደ___ ን-ና ም-ሕ ክ-በ-ዕ ደ-ና- ------------------ ንሕና ምሳሕ ክንበልዕ ደሊና። 0
ane ----t’a-----y-። a__ s______ d______ a-e s-l-t-a d-l-y-። ------------------- ane salat’a deliye።
Искаме да вечеряме. ን---ድራ--ክ--ልዕ-ደ--። ን__ ድ__ ክ____ ደ___ ን-ና ድ-ር ክ-በ-ዕ ደ-ና- ------------------ ንሕና ድራር ክንበልዕ ደሊና። 0
a-e---re-̱-- -el-ye። a__ m______ d______ a-e m-r-k-’- d-l-y-። -------------------- ane mereḵ’i deliye።
Какво желаете за закуска? ንቁር- እ--- ኢ----ልየ--? ን___ እ___ ኢ_ ዘ______ ን-ር- እ-ታ- ኢ- ዘ-ል-ኩ-? -------------------- ንቁርሲ እንታይ ኢዩ ዘድልየኩም? 0
a-e---reḵ-- d-l-ye። a__ m______ d______ a-e m-r-k-’- d-l-y-። -------------------- ane mereḵ’i deliye።
Хлебчета с мармалад и мед? ባ- ምስ ማ--ላ---መዓ--። ባ_ ም_ ማ_____ መ____ ባ- ም- ማ-ማ-ድ- መ-ር-። ------------------ ባኒ ምስ ማርማላድን መዓርን። 0
a-e ---ek-’- --li-e። a__ m______ d______ a-e m-r-k-’- d-l-y-። -------------------- ane mereḵ’i deliye።
Печени филийки със салам и сирене? ቶስት -ስ--ጋ- ----ን። ቶ__ ም_ ስ__ ፋ_____ ቶ-ት ም- ስ-ን ፋ-ማ-ን- ----------------- ቶስት ምስ ስጋን ፋርማጆን። 0
an---i---r--m---b--zi---a---de---e። a__ d_____ m_____ z_______ d______ a-e d-h-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y-። ----------------------------------- ane diḥirī migibī zibila‘i deliye።
Сварено яйце? ሓ--ብሱል-እን-ቍሖ? ሓ_ ብ__ እ_____ ሓ- ብ-ል እ-ቋ-ሖ- ------------- ሓደ ብሱል እንቋቍሖ? 0
an-------rī ----bī ---i-a‘i -e---e። a__ d_____ m_____ z_______ d______ a-e d-h-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y-። ----------------------------------- ane diḥirī migibī zibila‘i deliye።
Яйце на очи? ሓደ----ብ- እ---ሖ? ሓ_ ዝ____ እ_____ ሓ- ዝ-ጠ-ሰ እ-ቋ-ሖ- --------------- ሓደ ዝተጠብሰ እንቋቍሖ? 0
an- ----i-- mi-ib- -ibila‘i-d--iy-። a__ d_____ m_____ z_______ d______ a-e d-h-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y-። ----------------------------------- ane diḥirī migibī zibila‘i deliye።
Омлет? ሓ- ኦመ-ት? ሓ_ ኦ____ ሓ- ኦ-ለ-? -------- ሓደ ኦመለት? 0
a-e --i--k----i---s- --n- i---z--elī። a__ a__________ m___ z___ i__ z______ a-e a-i-i-i-ī-i m-s- z-n- i-e z-d-l-። ------------------------------------- ane ayisikirīmi misi zane iye zidelī።
Моля, още едно кисело мляко. ሓንቲ --ኦ ----ጃኹም። ሓ__ ር__ እ_ በ____ ሓ-ቲ ር-ኦ እ- በ-ኹ-። ---------------- ሓንቲ ርጉኦ እባ በጃኹም። 0
a-- ---si--r-mi -----z--- iy- zi-e-ī። a__ a__________ m___ z___ i__ z______ a-e a-i-i-i-ī-i m-s- z-n- i-e z-d-l-። ------------------------------------- ane ayisikirīmi misi zane iye zidelī።
Моля, още сол и черен пипер. ጨ-ን---በ-ን--- በ--ም። ጨ__ በ____ እ_ በ____ ጨ-ን በ-በ-ን እ- በ-ኹ-። ------------------ ጨውን በርበረን እባ በጃኹም። 0
an- a--si-ir--i mi----a-e-iy- --del-። a__ a__________ m___ z___ i__ z______ a-e a-i-i-i-ī-i m-s- z-n- i-e z-d-l-። ------------------------------------- ane ayisikirīmi misi zane iye zidelī።
Моля, още една чаша вода. ሓ-- ብኬ- ማ--ግ- -ጃ--። ሓ__ ብ__ ማ_ ግ_ በ____ ሓ-ቲ ብ-ሪ ማ- ግ- በ-ኹ-። ------------------- ሓንቲ ብኬሪ ማይ ግዳ በጃኹም። 0
an- fir-ta-ati -eyi---rimajo---e z--e-ī። a__ f_________ w___ f_______ i__ z______ a-e f-r-t-t-t- w-y- f-r-m-j- i-e z-d-l-። ---------------------------------------- ane firutatati weyi farimajo iye zidelī።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!