Разговорник

bg В ресторанта 3   »   uk В ресторані 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [тридцять один]

31 [trydtsyatʹ odyn]

В ресторані 3

V restorani 3

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Я----у-з----ку. Я х___ з_______ Я х-ч- з-к-с-у- --------------- Я хочу закуску. 0
V---s--ran--3 V r________ 3 V r-s-o-a-i 3 ------------- V restorani 3
Бих искал / искала салата. Я--очу---л--. Я х___ с_____ Я х-ч- с-л-т- ------------- Я хочу салат. 0
V res-oran- 3 V r________ 3 V r-s-o-a-i 3 ------------- V restorani 3
Бих искал / искала супа. Я --чу-суп. Я х___ с___ Я х-ч- с-п- ----------- Я хочу суп. 0
Y- --o----z-k---u. Y_ k_____ z_______ Y- k-o-h- z-k-s-u- ------------------ YA khochu zakusku.
Бих искал / искала десерт. Я ---- дес--т. Я х___ д______ Я х-ч- д-с-р-. -------------- Я хочу десерт. 0
YA-kho-h-----us-u. Y_ k_____ z_______ Y- k-o-h- z-k-s-u- ------------------ YA khochu zakusku.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Я-х-ч---о-оз-в--з --ршк-ми. Я х___ м_______ з в________ Я х-ч- м-р-з-в- з в-р-к-м-. --------------------------- Я хочу морозиво з вершками. 0
Y- kh-c-- z-ku--u. Y_ k_____ z_______ Y- k-o-h- z-k-s-u- ------------------ YA khochu zakusku.
Бих искал / искала плодове или сирене. Я хочу--рук-- -----и-. Я х___ ф_____ а__ с___ Я х-ч- ф-у-т- а-о с-р- ---------------------- Я хочу фрукти або сир. 0
Y--k--ch- -a--t. Y_ k_____ s_____ Y- k-o-h- s-l-t- ---------------- YA khochu salat.
Искаме да закусим. Ми хоч-мо--н----и. М_ х_____ с_______ М- х-ч-м- с-і-а-и- ------------------ Ми хочемо снідати. 0
Y--k--c-u-sa-a-. Y_ k_____ s_____ Y- k-o-h- s-l-t- ---------------- YA khochu salat.
Искаме да обядваме. М- х--ем- -----ти. М_ х_____ о_______ М- х-ч-м- о-і-а-и- ------------------ Ми хочемо обідати. 0
Y---hochu--ala-. Y_ k_____ s_____ Y- k-o-h- s-l-t- ---------------- YA khochu salat.
Искаме да вечеряме. Ми-х-ч----в--е----. М_ х_____ в________ М- х-ч-м- в-ч-р-т-. ------------------- Ми хочемо вечеряти. 0
Y--kh--h- -up. Y_ k_____ s___ Y- k-o-h- s-p- -------------- YA khochu sup.
Какво желаете за закуска? Що--и -очет--н---нід--ок? Щ_ В_ х_____ н_ с________ Щ- В- х-ч-т- н- с-і-а-о-? ------------------------- Що Ви хочете на сніданок? 0
YA k---h--s-p. Y_ k_____ s___ Y- k-o-h- s-p- -------------- YA khochu sup.
Хлебчета с мармалад и мед? Б-лоч-- --марм---до- і--едо-? Б______ з м_________ і м_____ Б-л-ч-у з м-р-е-а-о- і м-д-м- ----------------------------- Булочку з мармеладом і медом? 0
Y---hoch- s-p. Y_ k_____ s___ Y- k-o-h- s-p- -------------- YA khochu sup.
Печени филийки със салам и сирене? Т-ст - ков----- - си--м? Т___ з к_______ і с_____ Т-с- з к-в-а-о- і с-р-м- ------------------------ Тост з ковбасою і сиром? 0
Y- --oc-u --s--t. Y_ k_____ d______ Y- k-o-h- d-s-r-. ----------------- YA khochu desert.
Сварено яйце? Ва-ене-я-це? В_____ я____ В-р-н- я-ц-? ------------ Варене яйце? 0
YA k-o-hu------t. Y_ k_____ d______ Y- k-o-h- d-s-r-. ----------------- YA khochu desert.
Яйце на очи? Я--н-? Я_____ Я-ч-ю- ------ Яєчню? 0
Y- ---c-- d-s--t. Y_ k_____ d______ Y- k-o-h- d-s-r-. ----------------- YA khochu desert.
Омлет? Омлет? О_____ О-л-т- ------ Омлет? 0
YA-kh--hu--oro-y-o z -er--k---. Y_ k_____ m_______ z v_________ Y- k-o-h- m-r-z-v- z v-r-h-a-y- ------------------------------- YA khochu morozyvo z vershkamy.
Моля, още едно кисело мляко. Б-д-----ка, -е й-г---. Б__________ щ_ й______ Б-д---а-к-, щ- й-г-р-. ---------------------- Будь-ласка, ще йогурт. 0
Y- -ho--u---roz-vo-z ve-s--a--. Y_ k_____ m_______ z v_________ Y- k-o-h- m-r-z-v- z v-r-h-a-y- ------------------------------- YA khochu morozyvo z vershkamy.
Моля, още сол и черен пипер. Б----л-с--, щ- -і---і п-рець. Б__________ щ_ с___ і п______ Б-д---а-к-, щ- с-л- і п-р-ц-. ----------------------------- Будь-ласка, ще сіль і перець. 0
YA-k-o--u ---ozyvo-z --r-hkamy. Y_ k_____ m_______ z v_________ Y- k-o-h- m-r-z-v- z v-r-h-a-y- ------------------------------- YA khochu morozyvo z vershkamy.
Моля, още една чаша вода. Бу-ь--ас-------с---нк----ди. Б__________ щ_ с______ в____ Б-д---а-к-, щ- с-л-н-у в-д-. ---------------------------- Будь-ласка, ще склянку води. 0
Y- khoc-u-fru--- -bo s--. Y_ k_____ f_____ a__ s___ Y- k-o-h- f-u-t- a-o s-r- ------------------------- YA khochu frukty abo syr.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!